За какво си мислите постоянно напоследък?

Попито е голям сладур. На кой е кръстена? Сещам се за една актриса-Попи Монтгомъри. Играеше Кери Уелс в Незабравимо.

На себе си. Дъщеря ми я кръсти. Означава Макче.

Мисля си какви егоисти са хората. Не искат да видят по-далече от носа си. Никаква емпатия.

В един епизод от "Спасители на плажа" имаше такава дилема. Две момичета – едното красиво,а другото грозно – се давеха. По същото време случайно млад спасител плуваше до тях и след кратко колебание тръгна да спасява красивото момиче,въпреки че грозното беше по-близо до него. После шефът му Мич (Хаселхоф) му се скара жестоко,понеже по правилник е трябвало да спаси най-близо намиращия се човек.

И аз това си го мисля, като добавим и колко нагли са също. Дори и дразнители, все повече осъзнавам, че предпочитам да си общувам с природата, с животните и тесния кръг около мен.


Мисля си за пътуването, което ми предстои в края на месеца, нямам търпение малко да разпусна, надявам се времето да се запази така приятно, както го дават, за да може да изпълним цялата програма. Това ме зарежда и връща усмивката на лицето ми.

Мисля си,че напоследък не се изарявам добре и комуникацията ми с хората куца и се получават недорузомения!

Личната загуба не може да се сравнява с това, което става около нас в общ план.
Всеки изживява и приема нещата по своему.
Някои хора живеят сами и не се интересуват от нищо и от никого.
Други са активни в личен и обществен живот.
Ами различни сме.
Губила съм домашни любимци....
Пред очите ми котенце затвори очи...
Как го изживявам, аз си знам.
Може да ме разбере само някой, който е бил в обувките ми.

Мекичка*!

Поради ухапване от куче в детството и силен стрес, цял живот ме е страх от кучета и животни като цяло. Бях само в първи клас. Не можах да се справя с това. Просто ме е страх. Сега като ви чета излиза, че съм лош и незаинтересован човек. Добре.

Аз също съм хапана от куче като студентка първи курс. Нито се смятам за лоша, нито за незаинтересована. Голямо домашно куче, колкото коза високо - дог. Стопанката не можа въобще да го обуздае в парка на Студентски град се случи. От тогава изпадам в панически страх като видя куче. За съжаление, може 5 човека да сме и идва ли насреща куче, то ще се запъти към мен, а аз буквално съм пред припадък. Не мога да се владея, вцепенявам се, започва да ми се вие свят и прежълтявам, буквално мога и да припадна от страх и шок. Сестра ми има куче - той пудел, страшно много го харесвам, но понякога задавам тъп въпрос може ли да ме ухапе. Влюбена съм в това кученце, харесваме се взаимно и винаги като си тръгна дълго време след това ми се иска да го имам същото у дома. Искам като остарея и се пенсионирам да имам каменна къща в родопско село и 2 каракачански овчарки. Прочетох доста неща за породата и тези кучета ме изумяват с интелекта си, въобще погледа им е един човешки, страшно разбират, доста са самостоятелни, въобще страхотна порода. Бях се присъединила в една група във фейсбук за каракачански кучета, просто защото породата ми харесва, обаче за съжаление там не знам как ги развъждаха, но непрекъснато имаше обяви за подарък на кученца, което го смятам за безрасъдство. Непрекъснато се препираха на кой кучето е по-добро и по-злобно, как ги гледали, което включваше и ... ще напиша "дресировка", а за тези кучета е много важно и стопаните да са на място, все пак не са декоративни. Напуснах групата поради различия, аз очаквах да намеря още информация за породата, да прочета нещо, което не знам, но не би и все пак един ден ще имам истински каракачански кучета!

Прецедателят на клуба на българско овчарско куче май беше обвинен в участие в боеве...
Така, че нищо чудно групата им да прилича на нищо... Е, нямам впечатления де.

За кучетата - човекът който най-много е обичал малкото ни куче  е хапан от куче. И то като дете. И то в резултат на което е заекнал за цял живот. Но е могъл да  разбере, че от куче до куче разлика една вселена, както от човек до човек. Много зависи животинчето дали е тормозено, също като хората тормозените животни проявяват агресия.
Има кучета, които са бити, оставени без храна и куп други гаври - какда не проявяват агресия?!
Тези, които са гледани с ЛЮБОВ и Ум, жаргонно казано са готини.

мекичке*, много ми допадаш като човек(от коментарите ти тук). Може би ако те познавах на живо, с радост бих пила кафе с теб. Бих те допуснала за приятел.
И аз обичам този аромат на новата книга Да кажеш като ги привършиш как са били.

Българско овчарско куче /БОК/  не е каракачанско куче.

А мен ме ужасяват реалните случаи, в които кучето убива детето в семейството. И после стопаните обясняват колко то е било добро и възпитано... а това същото куче им е затрило детето. Нямам обяснение за този феномен.

Харесват ми кучетата, но никога няма да разбера хората, които гледат питбули и опасни породи. И после - ох, ама то кучето е душичка, защо така стана...! И те си го имат за възпитано и правилно гледано. Ама че нахапало някого - е, сега, той сигурно го е дразнил!

За съжаление повечето не минават сериозно обучение при треньори и си възпитават кучето както си знаят,, или не разбират изцяло смисъла на правилата и възпитанито. Тази внезапна агресия поведенчески проблем, нещо подобно на " бърнаут", който се появява при натрупване на напрежение в кучето продължително време - например не го разхождаш,както си му е реда, не му спазваш рутината и други. Детето, което го е издразнило в играта си е последното, което отключва агресията.

И аз не го разбирам и мисля, че трябва да има забрана за определени породи да се отглеждат от всеки, който реши. То му е заложено на животното, колкото и да е дресирано/тренирано създадено е така от природата.
Има породи, които са прекрасни домашни любимци, а и не е задължително да е чистокръвен екземпляр.

Не мога да разбера тези, които вземат определена порода само за престиж или за разплод. Нямате представа колко собственици на мъжки кучета си правят сметката, че два пъти като го пуснат и ето ти едни бързи пари. За женските няма да отварям дума, защото не рядко нещата са брутални.