Мисля си, че днес е Задушница и ще ходя на гроба на мама и татко... Липсват ми!
Виж целия пост
За какво си мислите постоянно напоследък?
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 5 март 2025, 17:20 ч.
# 2 476
2 март 2019, 11:17 ч.
Тъжно е...Прегръщам те!
Мисля си, че от мнооого мислене взимам грешни решения в живота, а може би не?! Ще разбера след време.
Виж целия пост
Мисля си, че днес е Задушница и ще ходя на гроба на мама и татко... Липсват ми!
Мисля си, че от мнооого мислене взимам грешни решения в живота, а може би не?! Ще разбера след време.
# 2 477
2 март 2019, 11:34 ч.
Мисля си, че правя грешки спрямо родителите си. Липсват ми. Поддържаме връзка само по телефона, крайно недостатъчно ми е да им споделям терзанията си. Те никога не са били в добри отношения, постоянно се критикуваха един друг. Мисля си дали не правя грешка, че не съм се погрижила за майка ми, няма на кой друг да разчита. Остана без работа. Обмислям да я взема при мен, в града, в който живея. Мъжът ми "умира от щастие" като чуе за идеите ми.
Не знам как да постъпя.😔
Виж целия пост
Не знам как да постъпя.😔
# 2 478
2 март 2019, 20:22 ч.
И аз изгубих рано майка си. Днес раздадох за душата й, както се казва. Не мога да повярвам, че скоро ще станат 3 години откакто ни напусна.
Виж целия пост
Мисля си, че днес е Задушница и ще ходя на гроба на мама и татко... Липсват ми!
И аз изгубих рано майка си. Днес раздадох за душата й, както се казва. Не мога да повярвам, че скоро ще станат 3 години откакто ни напусна.
# 2 479
3 март 2019, 18:32 ч.
Днес погребахме дядо ми. На 94 години. Успокояваме това, че имаше дълъг и хубав живот. Обгрижван, уважаван, с две деца, трима внуци и 6 правнуци. А баба днес щеше да празнува рождения си ден. Надявам се да са заедно.
Виж целия пост
# 2 480
3 март 2019, 21:15 ч.
Мисля си колко искам да съм жената, която баба ми ме описва. И колко ми е мъчно, че не мога да говоря с никого как се чувствам. Мисля си колко имам нужда от помощ , а не я искам . В тотална дупка съм и не усещам скоро да изляза от нея.
Виж целия пост
# 2 481
3 март 2019, 21:39 ч.
Ако имаш възможност и тя има желание вземи я.
Виж целия пост
Мисля си, че правя грешки спрямо родителите си. Липсват ми. Поддържаме връзка само по телефона, крайно недостатъчно ми е да им споделям терзанията си. Те никога не са били в добри отношения, постоянно се критикуваха един друг. Мисля си дали не правя грешка, че не съм се погрижила за майка ми, няма на кой друг да разчита. Остана без работа. Обмислям да я взема при мен, в града, в който живея. Мъжът ми "умира от щастие" като чуе за идеите ми.
Не знам как да постъпя.😔
Не знам как да постъпя.😔
# 2 482
3 март 2019, 22:45 ч.
Тъжно е...Прегръщам те!
Мисля си, че от мнооого мислене взимам грешни решения в живота, а може би не?! Ще разбера след време.
След време ще разбереш, а нали казват- няма грешни решения , има опит
Виж целия пост
Мисля си, че днес е Задушница и ще ходя на гроба на мама и татко... Липсват ми!
Мисля си, че от мнооого мислене взимам грешни решения в живота, а може би не?! Ще разбера след време.
След време ще разбереш, а нали казват- няма грешни решения , има опит
# 2 483
4 март 2019, 13:26 ч.
Мисля си за това, колко много човек може да сгреши в преценката си, в следствие на собственото си невежество. Не веднъж ми се е случвало да си правя крайни изводи за хора и ситуации и след време да разбера, че много неща не съм знаела за дадените обстоятелства и ми става супер тъпо, че съм прибързала с осъждането. Известно време ми беше кофти за неща, свързани със семейството ми, чувствах се сама и неоправдана (колко я мразя тая дума), а вчера разбрах, че реално нещата, за които съм се притеснявала, те вече са ги мислили и ги задействат в моя полза. В крайна сметка се оказва, че не съм толкова сама, колкото си мислих, че съм. И това, само защото не общувах с тях, ами сама се затварях в себе си. Наистина много неща са само в главата и някой път не мога да разбера кое е обективната истина и кое е следствие на моята чувствителност.
Също така научих, че доста неща са ми спестили от детството ми, за което също съм им благодарна. Просто осъзнавам, че трябва да ценя повече това, което имам. Кусури винаги могат да се намерят, винаги може човек да се вторачи във всичко, което няма, а като че ли е по-трудно да види това, което има. Клише е, но си е истина, според мен.
Виж целия пост
Също така научих, че доста неща са ми спестили от детството ми, за което също съм им благодарна. Просто осъзнавам, че трябва да ценя повече това, което имам. Кусури винаги могат да се намерят, винаги може човек да се вторачи във всичко, което няма, а като че ли е по-трудно да види това, което има. Клише е, но си е истина, според мен.
# 2 484
4 март 2019, 16:32 ч.
Мисля си колко щастлива съм била преди няколко години, а не съм го осъзнавала. Липсва ми младостта, мъжа ми, сестра ми, брат ми, родителите ми. Всички си отидоха.
Виж целия пост
# 2 485
4 март 2019, 17:02 ч.
Мисля си за бъдещето. Имам една мечта, която ме крепи.
Напоследък се старая да мисля само за хубави неща.
Мама днес остави едно горчиво чувство в мен, след разговор. Опитваме се да не си липсваме, но явно разстоянието оказва своето влияние.
Мисля си дали след 5 години всичко ще си дойде на мястото....
Виж целия пост
Напоследък се старая да мисля само за хубави неща.
Мама днес остави едно горчиво чувство в мен, след разговор. Опитваме се да не си липсваме, но явно разстоянието оказва своето влияние.
Мисля си дали след 5 години всичко ще си дойде на мястото....
# 2 486
17 март 2019, 16:27 ч.
Така ме стегна сърцето след като прочетох написаното.
Много съжалявам за това, което ти се е случило, но не се предавай, живей...Животът е тежък, несправедлив, но въпреки всичко е прекрасно да си жив. Да се събуждаш сутрин, да чуваш чуруликането на птичките, да те погали някой слънчев лъч, да гледаш как се раззеленява навсякъде...и все в този стил.
Виж целия пост
Мисля си колко щастлива съм била преди няколко години, а не съм го осъзнавала. Липсва ми младостта, мъжа ми, сестра ми, брат ми, родителите ми. Всички си отидоха.
Така ме стегна сърцето след като прочетох написаното.
Много съжалявам за това, което ти се е случило, но не се предавай, живей...Животът е тежък, несправедлив, но въпреки всичко е прекрасно да си жив. Да се събуждаш сутрин, да чуваш чуруликането на птичките, да те погали някой слънчев лъч, да гледаш как се раззеленява навсякъде...и все в този стил.
# 2 487
17 март 2019, 20:31 ч.
Мисля си докъде стигнахме в тази наша държава.
Бях на заведение и отивам до вц. Бившата ми хазайка, жена на 50, машинописка в съда, ги чистеше.
Много се притесни, милата, толкова неудобно й стана. То срамна работа няма, ама докъде се докарахме, да се чудиш откъде да изкараш допълнителен лев, неделя вечер вместо да е при семейството си. То да е само тя, колко други жени има. Яд ме е, тъкмо се пенсионираш, и вместо да си караш старините с половинката, или търсиш допълнителен доход, или инфаркт.
Виж целия пост
Бях на заведение и отивам до вц. Бившата ми хазайка, жена на 50, машинописка в съда, ги чистеше.
Много се притесни, милата, толкова неудобно й стана. То срамна работа няма, ама докъде се докарахме, да се чудиш откъде да изкараш допълнителен лев, неделя вечер вместо да е при семейството си. То да е само тя, колко други жени има. Яд ме е, тъкмо се пенсионираш, и вместо да си караш старините с половинката, или търсиш допълнителен доход, или инфаркт.
# 2 488
17 март 2019, 20:47 ч.
Мисля си как да оползотворя тази пролет и лято,за да сваля някой и друг килограм и да си изградя навика всеки ден навън,на разходка.
И се надявам баба ми,като отиде утре за следболничен престой,да се възстанови бързо,че май има някои трудности да влезе в час,след десет дни в реанимация.
Виж целия пост
И се надявам баба ми,като отиде утре за следболничен престой,да се възстанови бързо,че май има някои трудности да влезе в час,след десет дни в реанимация.
# 2 489
17 март 2019, 21:47 ч.
Дари*, тъжно е, за съжаление, повсеместен модел на съвременното общество. Не е само в България така.
Имам една мисъл, която е постоянна не напоследък, а поне от четири години и тя е, че много ми липсва изповедта, причастието и изповедник.
Виж целия пост
Имам една мисъл, която е постоянна не напоследък, а поне от четири години и тя е, че много ми липсва изповедта, причастието и изповедник.
Препоръчани теми