За какво си мислите постоянно напоследък?

Баба ми пак влезе в болница за кръвопреливане,заради обострилата й се анемия.Надявам се това да й помогне,че напоследък беше доста зле.Но лекарят е оптимистично настроен,което обнадеждава и мен и родителите ми.

Скарах се с колежка. Не ми е гадно.

Скарах се с мъжа ми и свекито, снощи карах безцелно с колата.

Няма нищо страшно! Сега Ви изглежда малък, крехък...но все пак е човек, не е от захар /в кръга на майтапа/. Просто не губете връзката в емоционален план никога с детето, проявявайте разбиране, но поставяйте границите. Бъдете приятел с момчето си, но все пак и родител. Говорете много и за всичко с него и му обяснявайте разбираемо за възрастта му нещата от живота. Важно е и да го научите да подбира приятелите си. Тогава всичко ще е наред, казвам го като родител на двама тинейджъри. Е, имаха си изцепките, но всичко с мярка Когато не отделяме достатъчно време за децата си, последствията не са добри! Примери много...Пари се печелят и губят...Другото е важно!

Мисля си, че нямам никакъв ориентир доколко е нормално да съм емоционално на разположение за майка си. Денят ми е натъпкан, физически и емоционално, почти догоре. Ако включа общуване с майка ми, претоварвам колата. А причината е, че вкарва неочакван и фин емоционален шантаж. Да, знам, че жените обичат да споделят и много мразят подхода "прагматично решаване на проблеми". Само че на тази фаза на живота нямам енергия за просто изслушване.

А то и не е просто изслушване, а едно постоянно въвличане плюс насяване на съмнения дали правя нещата както трябва. Някакви опити за съвети плюс много странни недомлъвки - не мога да докажа, че е казаала нещо безспорно, но имам силното усещане, че е захапала или атакувала по някакъв начин и че иска нещо. Е тая неяснота направо ме побърква. За мен си е шантаж и изкуствено създаване на драма. Някакво усещане да виждам нещата по нейния начин. Плюс едно тотално неопределено жалване тип "ти ще видиш, всичко се връща".

И нищо конкретно - като срок, като сума, като действия или програма за деня. Само едни такива неясни изкания за нещо...и аз не знам какво. Емоционално не сме били близки, даже може да се каже, че сме противоположни. Тя винаги е била доста критична към мен - от тоя тип, дето от една страна подкрепя, от друга критикува "що не си като Х". Дори когато имам успехи - пак е така. Вече и успехите не споделям...

Та в момента просто си пазя своите сили - имало е случаи след 1 телефонен разговор да съм като бита с парцал 2-3 дни. Аз ли съм в грешка или това е някакъв вид вампир?

Мисля си, с колко много хора преживяваме сходни неща, изпитваме еднакви емоции и се борим с едни и същи проблеми. Мислех, че някои неща се случват само и единствено на мен, а сега съм изумена колко еднакви са съдбите ни.
Siren, самото усещане след общуване с нея ти дава отговор. На мен ми бяха нужни много сили и време, за да се отдръпна... без да се самообвинявам.

Да, много е странно това нещо - като ми вървят нещата, буквално да каже нещо от рода на "ти гледаш само да ти вървят нещата". Ми да, какво друго? Да си саботирам живота, за да се впиша в драмите и театрите в подходящата роля?

Общуването и с моята майка е подобно. Понякога много ме натъжава. Последно с недомлъвки ми каза защо не съм била записала второ висше образование. В труден емоционален период съм и нейните забележки защо и как съм си пропиляла времето ме сриват. Обича да ме сравнява, най-често с дъщерите на приятелките си и не пропуска да спомене, че са с 2 висши, с хубава професия, омъжени за мъже с високи постове. Ха и аз сега трябва да се състезавам ли?

Haha, да не мислиш, че ако беше успяла, омъжена и всичко както си е редът, щеше да е доволна майка ти? Не, щеше да намери за друго за какво да се хване. Примерно винаги мъжете на другите дъщери ще са по-хубави от твоя:)

Ако успееш прекалено много - що си успяла. Плюс някакво неопределено мрънкане и кобене "ти ще видиш" - вместо подкрепящ човек, да се превърне в някаква кълняща вещица...странно ми е.

Аз отвръщам само с това, че горе-долу всички перфектни дечица и тийнове, с които майка ми ме сравняваше, яко се избомбиха в живота, за разлика от мен. И сега пък ме чофка за хубавите неща - че съм се била променила и не знам какво. Бе винаги ще има нещо.

Същото отношение има майка ми към сестра ми. Рови, чопли, дразни. От нищото ще започне, за да я изкара от равновесие. А после пред мен влиза в ролята на жертва. Пускам я да се изплаче, какво да я правя. Но тя знае, че аз знам от къде е тръгнало всичко. Тя, моята винаги е в някакъв филм, но що- годе лесно я вадя от роля.

Много кофти негативен период ми е. Чувствам, че ще се взривя.

И аз така се чувствам и по-специално днес. Цяла сутрин убеждавам един идиот да си изчисти мизериите, които е натворил вчера, но все едно говоря на стената. Тя по би ме разбрала.

Мисля си колко е хубаво, че са безвластни парите като инструмент за манипулация, когато човек има здрава психика и подредена емоционалност.

Моята не пропуска да отбележи как един коя си била се уредила , че се омъжила за някой си, чиито родители имат възможности и сега животът ѝ ще е уреден и няма грижи.
Или мъжете им богати или са се уредили, че живеят в чужбина ...

Едно към едно Аз се старая да я изслушвам, да не се караме, но съм на 46 г вече, а тя дори по телефона се опитва да управлява живота ми! Гледам да се чуваме през два -три дни, през другите събирам нерви, и си викам, че няма да се ядосвам...Не става! А осъзнавам, че няма да е още дълго сред нас и не искам да се чувства ненужна и отблъсната. Но после аз съм като изсмукана и кръвното веднага е скочило!