За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 392 243
  • 25 039
# 3 525
Днес дойде един човек да купи лампата ми за терариум и си тръгна с един от гущерите ми ( с все терариум, декорации, електрическо килимче..). Сега се чувствам отвратително - 5 години го гледах този гущер, наследих го от едно дете, опитомен си беше, има си характер....от друга страна човекът е маниак - имал десетина терариума със змии, гущери, риби, куче и какво ли още не. Взе го на ръце, гали го и много го хареса, разпита подробно какво как и кога яде, както и как се казва. Уверена съм, че е в добри ръце, но ми е толкова мъчно за него - все едно съм си продала детето.....Имам още един гущер, но той е тъпичък...
Виж целия пост
# 3 526
В какво се изразяваше опитомеността му?( има ли такава дума,боже)
Виж целия пост
# 3 527
Дози вярно е разбирал. Да ти вземе набързо умния гущер!
Затова друг път не си показвай гущерите на непознати Ill

Сега майтапа настрани .Разбирам. Ще ти е мъчно. Сигурно ще се сещаш и след доста време. Аз не мога да забравя едно куче, което на село дойде в нашия двор и лека полека си реши че е негов двор и така се радваяе, талка го пазеше и нас заобича, но ние трябваше да си тръгнем и аз не можех да го взема толкова надалече, през 4 граници и после да се оправям с работа, деца, училища и какво ли не и с него . Тогава така си мисли и след това не го забравих и все си мислих за него. Лятото като се върнахме попитахме съседа и той каза , че го е занесъл в съседно село с повече хора. Аз минах оттам и не го видях. Още ми е мъчно за него и ми се иска да го бях взела с мен .

Много кучета съм виждала, но така ме впечатлява за втори път.
Виж целия пост
# 3 528
Пак пропускате елемента промяна.
Всичко тече,всичко се променя. Няма нищо вечно.
Хората и обстоятелствата най- вече се променя т.
И това не е лошо.
Абсолютно! Много се радвам, че имам възможност да наблюдавам мои познати, които наскоро промениха начина си на живот и това много се отрази на отношенията им. Защото , когато ние с мъжът ми минавахме през това, през което те сега ни се подиграваха. А сега дойдоха на нашия хал. Но аз не се подигравам. Просто исках да видя те как ще се справят.
И ни забравиха. Особено откакто ни се роди детето що народ изчезна.. отначало ми беше тежко, но сега вече ми е все тая. Не се хвърлям в приятелството на 100%> вече имам едно на ум и съм с мисълта, че утре този човек може да промени отношението си към мен и вече да не ми е приятел. Но ми трябваше много време да свикна с това, че хората се променят.
Виж целия пост
# 3 529
Ами като ми чуеше гласа или ме видеше веднага тичаше до стъклото и се опитваше да се покатери. Даваше ми да го галя по главата, разхождаше се из къщи и веднъж го забравих навън и се появи чак след 4 месеца. Обърнах цялата къща сто пъти и не го намерих. Обвиних котарака, макар и без труп, че го е изял. Понякога си представях как умира от глад и жажда и когато го бях прежалила, той се яви в центъра на кухнята в схватка с котарака. Разтървах ги и след това беше наистина страхотна радост. Все едно мъртвец се е завърнал от оня свят. И сега така да го предам.....Разбира само български - сега този грък ще му говори на английски....
От друга страна само аз се грижа за тези гущерии не мога много да ги вадя, защото котаракът ми бди непрекъснато. като се прибира първата му работа е да отиде и да провери там ли са - сега обикаля на мястото на терариума и мяучи...
Виж целия пост
# 3 530
Колко е голям този гущер, че е успял да се сбие с котарака?
Виж целия пост
# 3 531
Мисля си как искам сега да се разхождам в някой парк, да минавам през изпадалите листа, да седна на пейка и да пия капучино. Това е единственото, което обичам на есента.
Реалността обаче е плачевна-стоя в офиса с купища документи и гледам тъжно през прозореца.
Виж целия пост
# 3 532
Мисля си как искам сега да се разхождам в някой парк, да минавам през изпадалите листа, да седна на пейка и да пия капучино. Това е единственото, което обичам на есента.
Реалността обаче е плачевна-стоя в офиса с купища документи и гледам тъжно през прозореца.


разбирам
Виж целия пост
# 3 533
А ние бяхме заедно с тази приятелка дългиии години. Смях, сълзи, радост, болка. Била съм винаги до нея, във всеки един момент, когато е имала нужда съм била насреща. Тя също. Никога не съм предполагала, че ще се " загубим".

Наскоро ми се случи същото, от близо 20 год сме приятелки, още от училище.
През всички тези години си запазихме близко приятелство, въпреки, че от много години живеем в различни отдалечени градове. При всяка възможност се виждахме, говорили сме си всеки ден по телефона, знаем и най-малки подробности една за друга, които не са достояние на никой друг. Помагали сме си в тежки психологически моменти.
И какво? Накрая получих избълване в лицето пред други хора каква съм била, разбира се, лична интерпретация, нямаща нищо общо с действителността, нещо, което аз никога не бих си позволила. Ако не бях на място, на 450 км от нас, щях да стана и да си тръгна на момента. След тази случка, спрях да звъня и пиша, както и тя. Съжалявам за това, че приятелството ни приключи, но разбирам, че понякога в живота на възрастните и това се случва. Така или иначе нямам нужда от хора до себе си, които имат проблем с мен като личност. Особено такива, за които съм правила и невъзможното.
Виж целия пост
# 3 534
Днес така се мотивирах, че свърших много работа за кратко време. Припомних си хубавите времена, когато бачках с удоволствие Grinning
Напоследък си мисля колко много ми е помогнал този форум в последните две години. Не само с информация за рецепти и лекари. Много различни гледни точки, много различни степени на емпатия, на интелигентност, на стил. Никога не бих общувала с толкова много и толкова различни души в реалния си живот, нито бих успяла да ги срещна, нито да завържа контакт. Общуване не е много точна дума, защото повече чета и размишлявам, но дори еднопосочно, има поток на информация.
Виж целия пост
# 3 535
Мисля си как искам сега да се разхождам в някой парк, да минавам през изпадалите листа, да седна на пейка и да пия капучино.
Да мисля само и единствено за предстоящата зима и хубавите неща, които идват с нея.

Много хубаво.
Виж целия пост
# 3 536
Гущерът е малък - около 15 см, но много смел. Вчера не издържах и писах на човека - добре била животинката. Дъщеря ми също се затръшка защо съм го дала  - ами никой друг не се грижи за тях, а и на гущера му е все едно в чий дом стои. Сега поне ще бъде с разни дръги животни, рептили и риби. И ще пускат на разходка и ще го взимат на ръце. Ще бъде хранен с дебели червеи и скокливи скакалци.
Виж целия пост
# 3 537
Важно е да се гледа добре животното.Дали е с други подобни не го интересува много.Осврн ако не е мъжки и търси женска.
Каккъв вид е?
Виж целия пост
# 3 538
Геко
Виж целия пост
# 3 539
Природата си иска своето, може да му се наложи да води битка за територия, но ще се намести някак.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия