За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 392 244
  • 25 039
# 3 510
A ако ние се променяме и допускаме това за себе си, другите все така същите ли да си остават?! Simple Smile
Виж целия пост
# 3 511
Променят се всички.  Няма как.
Виж целия пост
# 3 512
Дядо ми казваше , че не можеш да очакваш нищо и затова ако правиш нещо то го правиш за себе си . ПРавиш го, радваш се и го забравяш .

Също това да правиш неща за другите има негативния аспект, че се чувстват задължени , а хората не обичат. По би получила нещо от някой , ако той не ти е задължен. Човек ребелира срещи ависимостите и обвързаността .
 Ти ще очакваш признание, другия няма да иска да го задължаваш.
На практика затова има разочаровани от приятели. Предали са очакванията им. Това е контролиране, грубо казано. И постепенно като се натрупа напрежение, заминава всичко и още по-трудно може да се възстанови приятелството "без тежести".

Напоследък мисля за това, че се пристрастявам към стойностни песни, които не спират да радват душата ми. Те са от времето преди да се родя Simple Smile
Виж целия пост
# 3 513
според мен доверие никога не се възстановява. Имаше доста стихчета навремето по лексиконите ,че любовта не се възстановявала като се счупела ... ами не е така. Любовта може да се преосмисли в нови аспекти ,да се преизчисли и да се намери наново.
Доверието обаче никога не се възстановява. Затова и приятелството в същност никога не се възстановява. Затова и изневярата в семейството, ако е приета като предателство ,  разрушава доверието завинаги и разрушава семейството. Защото лиспва доверие, а без доверие няма семейство.
Друг е въпроса ако изневярата не е възприета по такъв начин ...
Както и да е. Доверието е в основата на някои неща и затова след като то не е възстановимо то и те не са възстановими.

Аз си мисля напоследък дали е вярно, че по-нахалните винаги печелят.
Виж целия пост
# 3 514
Нахални ли не точно, казано е в Библията: "Искай и ще ти се даде".
Виж целия пост
# 3 515
В смисъл представи си двама души имат право на нещо и трябва да делят. Единия казва аз имам право на всичкото, другия казва ... ама на половината аз имам право. Докато втория се занимава да доказва на какво има право, то другия грабва цялото и ... ами става ли негово ?
Получава ли по-безцеремонния , по-безочливия и по-нахалния нещата ?
А за другия има ли смисъл да се разправя или да остави и да се захване за нещо друго ?
Виж целия пост
# 3 516
Мисля си за един човек, който  промени представите ми за приятелството и ми доказа, че истинското приятелство съществува. То не взима от личното време, а само дава хубави, споделени мигове заедно. Срещнахме се на работното ни място, което и за двете беше временна алтернатива. Вчера пътищата ни се разделиха. Знам, че я чакат нови светове, нови хора и сигурно ще се промени, но също така знам, че тези два-три месеца, които ми остават в този "баткун" ще са най-тегавите за мен. Мисля си след време, когато препрочитам картичката дали
очите ми ще се пълнят със сълзи. В момента я зарових дълбоко в една кутия, но топлите думи  на обич и уважение, написани в нея няма да ги забравя.  Мисля си дали това приятелство ще остане толкова чисто и искрено след време. Ей такива мисли са завладели съзнанието ми последните 24 часа.
Виж целия пост
# 3 517
Мисля си, че след майчинството трябва да си търся нова работа...
Виж целия пост
# 3 518
А ние бяхме заедно с тази приятелка дългиии години. Смях, сълзи, радост, болка. Била съм винаги до нея, във всеки един момент, когато е имала нужда съм била насреща. Тя също. Никога не съм предполагала, че ще се " загубим".
Виж целия пост
# 3 519
Мисля си колко апатично ми е станало всичко. Хора, работа, хобита. В някаква страшна дупка съм попаднала. Изнервена съм. Не искам да съм такава аз самата се дразня на себе си, а не знам колегите как ми търпят фасоните. Може да ми помогне само един човек, който за съжаление не е до мен.
Виж целия пост
# 3 520
Lust щом си си решила да се самоограничиш само с тази възможност за помощ ... защото живота се състои в същност от безкрайности, а не от крайности и не от еденици. Това да не е компютър 0101011101110000
Виж целия пост
# 3 521
Не се ограничавам просто този човек ми носи едно душевно спокойство дори само като знам че е наоколо. А колкото до безкрайностите бих направила всичко за да не завися от някой. Но не е същото. Както казах хора, хобита. Всичко ми е безразлично.
Виж целия пост
# 3 522
Исках да кажа че обобщенията не са дорба стратегия, но според мен. Аз се опитвам да не си позволя да обобщавам.
Т.е. опитвам се да замествам неща като @само един@, @само той@, @всичко ми е безразлично@ е конкретики.
Но спирам вече. Ти си знаеш . Аз съм си аз  , а ти си си ти и ... аз съм пълна със собствени проблематики. Т.е. Не съм особено добър пример.
Виж целия пост
# 3 523
А ние бяхме заедно с тази приятелка дългиии години. Смях, сълзи, радост, болка. Била съм винаги до нея, във всеки един момент, когато е имала нужда съм била насреща. Тя също. Никога не съм предполагала, че ще се " загубим".


     И при мене е същото положение. Дори вече не вярвам в приятелството и нямам доверие на хората. Знаете ли, тези хора, които бяха наши приятели, те са изгубили нас като ценности и стойностни хора, които щяхме да направим абсолютно всичко за тях и да обърнем целия свят за тях само и само да бъдат добре и щастливи!
Виж целия пост
# 3 524
Пак пропускате елемента промяна.
Всичко тече,всичко се променя. Няма нищо вечно.
Хората и обстоятелствата най- вече се променя т.
И това не е лошо.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия