За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 190 986
  • 22 347
# 4 020
тази година и аз често си мисля за баща ми. Трябва да е бил юбиляр, да стане на 70.
Виж целия пост
# 4 021
Ей , затова съм си в България и ще остана. Всички близки ( или почти всички ) са ми тук.
Нито ми е изтрябвало да поръчвам суши през вечер по телефона, нито екскурзиите по Карибите ( бях там и видях, стига) , нито шампанско ще пия от 100 евро бутилката, нито хибридната кола ми е изтрябвала особено, нито ще трая класа на децата половината деца с арабски произход, да ходя на пръсти пред тях, пък те да обясяват на детето ми че Санта Клаус не съществува,  ....нищо от това не ми е изтрябвало особено Flushed И тук живеем доста добре, имаме добре платени позиции, хубав апартамент в нова сграда, ходим и на почивки в чужбина ... какво да искам?

Само.... единствено... искам да се кача на колата и след 1 час да съм при майка си и баща си. И ходя до днес.
Много съжалявам за загубите на тези , които споделиха.
На 40- сет години съм , но ми се струва че сега имам даже повече нужда от родителите си , от преди да речем 15 сет години. Оценявам го повече и ми стига даже да ги чуя по телефона. Странно е. Ill
Колко още ще ги имам тези моменти, че да ме няма? Не си струва поне за мен,
Виж целия пост
# 4 022
Ъм, не че нещо, но в БГ може да си поръчваш доста сносно суши по телефона. И вече се строят паркинги със зарядни за хибридки. И изобщо - не ядем доматите с колците и даже сме слезли от клоните. И като чета последни разкази от чужбина - е не е невероятно висок стандарт.

Родителите...трудна тема. Доста хора казват, че като порасне човек и стане родител, ще ги разбере, но аз все по-малко ги разбирам и все повече неща забелязвам, които са на границата да са патологични, и малко отвъд границата дори...във фасадата всичко е наред, но си има изкл. неприятни отклонения, поднесени под предтекст "мисля ти най-доброто". А то далеч не е най-доброто, ми е някакъв "добър" предварително разчертан сценарий, който обаче е като неудобна дреха, която не ти пасва.
Виж целия пост
# 4 023
Много клишета,много нещо...

Аз съм писала и преди,че според мен емиграцията не се премисля,а се случва. Трябва да има и късмет...
В крайна сметка- да емигрираш успешно,бих сложила наравно с това да се почувстваш на мястото си!

За родителите няма  да коментирам- всеки случай е отделен случай.
Виж целия пост
# 4 024
Аз възпитавам детето така, както мен са ме възпитавали - по-голям комплимент от това към родителите ми, здраве му кажи. Единствено не съм маниак на тема чистота и подреденост, както майка ми, но пък тя винаги се е съобразявала с факта, че двамата с баща ми сме разхвърляни хаотици. Дъщеря ми е същата, не ми пречи. Мъжът ми е човек подреден и дисциплиниран, но покрай нас се поотпусна и промени.

Живяла съм навън като дете, в по-късна възраст съм пътувала много из Европа. Не бих емигрирала, харесвам си много живота тук.

Мисля си за коси Joy Чудя се дали пак да не си пусна коса до кръста, както преди години.
Виж целия пост
# 4 025
В момента пускам дълга коса, ама много тежи...
Виж целия пост
# 4 026
успешно или неуспешно! който както иска. не може по чужди критерии да се живее.
д
Виж целия пост
# 4 027
Не е важно в коя държава живееш, а в кой социален слой. Моя приятелка, декораторка, ми разказа за нейни клиенти. Квадратният метър на къщата им струва. .. 65 000 евро! Признавам си, зяпнах. Живеем в един град, но в различни измерения. Аз съм мравчица, щастлива, че съм излязла на повърхността, а тези хора се реят в стратосферата.
София - Париж е два часа. София - моята провинция е 3.5 - 4 часа. Та до там с "големите" растояния.
Човек трябва да се чувства щастлив там където е. А дали това "там", е в родната му държава е личен въпрос.
Виж целия пост
# 4 028
но пък гледам имаш 2 съкровища. ЩЕ имаш ли време за тях ако си на по-висока позиция?
Едното съкровище е достатъчно голямо, за да си излезе от къщи, но не го прави и вече ме дразни, колкото и немайчински да звуча. Да го направи най-вече заради себе си.
Затова си мисля, че не съм я научила да е достатъчно инициативна и оправна, не че аз съм такава.
Виж целия пост
# 4 029
В момента пускам дълга коса, ама много тежи...
Винаги ли си била с къса? Аз съм с дълга и се харесвам, ама някой път така искам да си направя едно каре.
Виж целия пост
# 4 030
Повечето време съм била с дълга, затова ми беше голям рахат късата до раменете коса. Не бях продполагала колко тежала косата. Тогава фризьорката ми казваше "ще видиш, че повече няма да искаш и да помислиш за дълга коса", и общо взето беше права, обаче детето много обича дълги коси и какво да правя - пускам, да има да играе  и да ме роши...
Виж целия пост
# 4 031

Затова си мисля, че не съм я научила да е достатъчно инициативна и оправна, не че аз съм такава.
Не е до учене, а какво му идва отвътре най-вече.
Виж целия пост
# 4 032
Повечето време съм била с дълга, затова ми беше голям рахат късата до раменете коса. Не бях продполагала колко тежала косата. Тогава фризьорката ми казваше "ще видиш, че повече няма да искаш и да помислиш за дълга коса", и общо взето беше права, обаче детето много обича дълги коси и какво да правя - пускам, да има да играе  и да ме роши...
Аз съм с коса малко под раменете, но ми липсва точно тази тежест - когато беше до кръста, я усещах най-добре Simple Smile Иначе и щерката обича дълги коси (тя самата е с къса) и накара баща си пак да си пусне преди 2-3 години. И на мен ми беше странно да го гледам с къса, та нямах против Simple Smile

Направих си тренировката и сега си мисля за салата с авокадо + филм + легло. Домашните са навън - мъжът ми е на купон с колеги, детето на РД парти. Пълен релакс ми е.
Виж целия пост
# 4 033
Чета в една друга тема какви нагли хора има и не мога да повярвам!
Виж целия пост
# 4 034
не мисля,че има значение колко е голямо детето
аз не мог ада си обърна езика,та да си говоря с детето ми на друг език
а,това за бабите-какво толкова помагат за отглеждането,като е на 10г това дете?!?

а,относно ягодите...на средна възраст ,и с 1-2 деца, ако не си намерите работа с назначение направо от Бг,ще се радвате да можете да издържите на тая работа с ягодите
Имаме още едно на 5 год.
Още не съм стигнала средната възраст, а назначение от България никога не бих търсила. Говорим за средно ниво мениджмънт и администрация в Бг, да кажем едно стъпало надолу в чужбина, все пак не очаквам чудеса.
Ягодите даже като бях на 20 не ги Аресвах и не съм ходила, въпреки, че беше модерно Grin (това да се брои за шега, ама къде лъжа, къде истина- не обичам физически труд)

С голямата кошница ще емигрираш Wink Не искам да се сещам за времето, когато на интервюто "бях най-квалифицирана, ама три други (местни) дойдоха преди теб".... Дипломите и уменията не помагат когато конкуренцията е от местни с дипломи от 3-месечен курс, за позиция за която имаш 10 год стаж в БГ и магистърска диплома която ти е призната там Wink
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия