За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 395 791
  • 25 039
# 5 565
Не знам, за мен София вече не минава само в графа "голям град", ами направо "пълна лудница". Иначе да, завиждам им какъв голям избор имат от частни училища и градини и школи по какво ли не. Обаче като се замисля за последната си зима в София и бронхита от киселинната мъгла...не, мерси.

И все повече си мисля, че най-ценното е да имаш в деня си адекватно количество неструктурирани часове, в които не търчиш нанякъде.
Виж целия пост
# 5 566
Мисля си, че не може човек да вярва и да разчита на никой, освен на сестра си или на брат си. Няма го вече онова приятелство, може би животът много се променя.
Чудя се как може да говориш зад на някой гърба, а на следващия ден да се показвате като много добри приятели...

    Поздравления, че си го разбрала. С натрупването на годините много неща разбираме. Някои не могат да разчитат дори на сестра си или брат си. Трябва да разчитат само на себе си.

    Тинити - желая ти леко и бързо раждане на едно здраво бебенце.

   
    Няма смисъл - с моя брат не се разбираме. През последната година ми нанесе много тежки удари. Не мога да простя на брат си. Затова не мога да разчитам на него. Чувствам се сама на този свят.
Виж целия пост
# 5 567
Jennifer, много добре те разбирам. И аз съм така. Вече години нито съм го чувала нито виждала.
За мен виновни са родителите ни. В началото когато бяхме деца те правеха разлика между любимото синче и мен. А по-късно той се постара, за да се стигне до окончателно спиране на контакта от моя страна.
Виж целия пост
# 5 568
Мис,ти къде си?Аз съм в Костенец и не бих се преместила за нищо на света.Живяла съм в София,ами АД е!Направила си услуга на детето,като сте се преместили.Гарантирам ти.
Виж целия пост
# 5 569
Това да не се разбират брат и сестра за мен е кошмар! От малки облъчвам децата си никога да не позволят това да се случи. Изключително ще ми е болно ако се окажат в такава ситуация. Аз съм само дете и цял живот това ми тежи....
Виж целия пост
# 5 570
Това е една от болните ми теми. Толкова искам да се разбирам с брат си и разчитам на него. Разбрах, че приятели в този живот няма. Така че оставам сама.
Виж целия пост
# 5 571
Много е важна ролята на родителите за изграждане на отношенията между децата им. Постоянни сравнения и натяквания могат да убият всякакви добри отношения.
Виж целия пост
# 5 572
Аз винаги съм се чудила как е възможно да се делят деца, все съм си мислела, че не може, но от близки примери виждам обратното. Не мога да го приема обаче, много тъжно и жалко.
Виж целия пост
# 5 573
Мисля си...няма ли да спре вече психозата с грипа.Че ми писнА!!!
Виж целия пост
# 5 574
Мис,ти къде си?Аз съм в Костенец и не бих се преместила за нищо на света.Живяла съм в София,ами АД е!Направила си услуга на детето,като сте се преместили.Гарантирам ти.

Писах ти на лично. Принципно си права, в това съм се убедила вече, но не пречи да си имам съмнения.
Моя приятелка се премести в Пловдив от родния си град, след година взе и сина си. Поживяха тук заедно 5 години, но в момента в който той завърши гимназия, сам избра да се върне в родния град.
А при това Пловдив е далеч по-спокоен от София.
Така че, няма как да знаеш какво би искало детето, не се упреквай за нищо!
Виж целия пост
# 5 575
Това е една от болните ми теми. Толкова искам да се разбирам с брат си и разчитам на него. Разбрах, че приятели в този живот няма. Така че оставам сама.
Повярвайте ми,че и брат и сестра понякога няма!
Така,че сам да разчиташ на себе си за всичко е Най-добре!
От опит го казвам!
Виж целия пост
# 5 576
Постоянно си мисля дали взех правилното решение да се махнем със семейството от големия град и да се върнем в провинцията. Дали не беше огромна грешка да я отпиша от градината в София и да се върнем в родното място. Вътрешно знам,че това беше правилното решение за нас,но много се измъчвам,сякаш съм отнела възможностите за развитие на детето(то няма и 3).
Я не се излагай и не се тормози за глупости! Родена съм в София. Баща ми беше трето поколение софиянец, значи, аз - четвърто. Но от бебе докато тръгна в първи клас ме отгледаха родителите на майка ми в провинцията. Не съм се увредила и с нищо не ме е ощетило детството ми в провинцията. Доктор на наукките съм, ако това изобщо има някакво значение. Не само в София има живот и възможности. Но със сигурност няма живот и възможности там, където човек се чувства смачкан и нещастен.
Виж целия пост
# 5 577
Израстнала съм в малък град. Страхотно е за семейства с малки деца. Явно остарявам, защото постоянно си мисля как искам да се върна. Но няма как- евенттуално след пенсия.
Виж целия пост
# 5 578
Наясно съм, че не само в София има възможности. Просто имам съмнения и колебания, но не се чувствах добре и това оказа огромно влияние върху мен и оттам и семейството. Не знам защо се получи така, толкова драпах за София навремето и исках единствено там да отида...но нещата се промениха, вече се убедих, че просто не е за мен. Може би проблема идва оттам, че вечно мисля занапред, а един ден е твърде вероятно пак натам да се отиде, защото там са училищата и университетите в общи линии, живот и здраве, но пък няма как да знам какво ще е след години.
The Wishmaster, точно така се чувствах там. Сякаш навалицата, малкото пространство, забързаността ме задушават. Нямам проблем да идвам на работа в София, но да живея-не.
Виж целия пост
# 5 579
Аз пък се чувствам идеално в София, живяла съм в няколко от големите провинциални градове, както и в чужбина. Зависи в кой квартал живееш, какво работиш и къде... но аз навсякъде където съм живяла съм се чувствала отлично.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия