За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 395 791
  • 25 039
# 5 580
Идеално ми е в тарапаната. Била съм и в екологичен район, доста развит за времето си. Нищо не ми е липсвало. Големия град не го давам за нищо.
Виж целия пост
# 5 581
В последните години с мъжа ми все си мислим дали да не отидем в София,  заради по-добрите възможности за нас като работа, а иначе живеем в голям град. Точно оня ден си мислех, че май вече й мина времето на тази идея и не ми се мърда вече. Остарявам. Не намирам смисъл по-скоро, ако там нямам жилище и разходите ми са двойни. Тези пари, които ще изкараме, ще ги дадем за разходи, които тук нямаме. И все пак сме в голям град, нищо не ни липсва, възможности за децата има и тук. Но определено не ме плаши лудницата, обичам големи градове, но дали ще съм в някой панелен квартал в София или тук- все едно и също.
Виж целия пост
# 5 582
За добро или лошо след определена възраст възможностите за децата са по-големи в големия град. Да, по-трудно е, конкуренцията е по-голяма, но и възможностите са по-големи. Провинцията е идеална за гледане на малки деца, но за образование и всичко София си остава най-привлекателна.
Виж целия пост
# 5 583
Aз съм израстнала в малък град и мисля, че имам голям късмет, че съм израстнала именно в такъв град. Живях 4 години във Варна, където ми беше добре като цяло, но някак си не си се чувствах на моето място.От 10 години живея в София и въпреки,че някои казват,че е лудница тук, аз се чувствам много добре. Имам повече възможности, свикнала съм си с всичко тук вече,чувствам си се вкъщи. Но не знам дали когато имам деца пак ще мисля така, винаги съм смятала,че родителите ми са направили добре ,че са ме отгледали в родния ми град. Мисля,че да гледаш дете в София е по-трудно и по-рисковано.
Виж целия пост
# 5 584
Като сте се заговорили за големи градове, какво да кажем ние с гайдите. На мен определено ми липсва провинцията. Цивилизованата такава, разбира се. Но няма да е в близките 5 години Confused
Виж целия пост
# 5 585
Мис, спокойно детето е само на 3г. Сега му трябва чист въздух и игри на отркито. Има време за училища и школи, деца от провинцията също учат в престижни университети. Бъди спокойна. В големия град има много възможности, но и много негативи. Пътуването всеки ден е кошмар, обикновенно докато се прибереш и станало 7ч. Няма време за нищо, сутрин в 7ч пак почва въртележката. Няма места в градините, няма градинки и площадки за игра, няма места за паркиране, хората винаги бързат и повечето са груби. Много зависи къде живееш, къде работиш и къде учи детето, ако е в един квартал, супер. Но обикновено не е. Зависи и от квартала, има хубави такива, но ако нямаш възможности недей да съжаляваш за панелката в Обеля. Аз например много харесвам Варна и Бургас, мечтая да си купим жилище на морето за пенсия, а защо не и по-рано, ако изскочи възможност за нормална работа.
Виж целия пост
# 5 586
От София съм. Сега живея в град с около 100 00 жители и нямам никакви притеснения относно бъдещето и ученето на децата. В крайна сметка най-важен е Университета (според мен), така че сега в малкия град си се радвам как от единия край на града до другия стигам за 20 минути с кола. Живея в краен квартал, а до центъра, където са училищата и ДГ стигам за около 7 минути Simple Smile В София колкото и да ми хвалят метрото, с три деца щях доста да се озоря! Въобще в малък град е много по-лесно да гледаш деца. Е, достатъчно голям да е да има лекари, добри училища и т.н. С детската градина направо ударихме джакпота - хем не сме се напъвали като в София, хем ни се паднаха най-добрите госпожи.

В крайна сметка, където са родителите, там е и детето. За учене има поне 20 години, а за живот където то реши - цял един живот.

(И ние с мъжа ми искаме един ден да живеем някъде на морето.)
Виж целия пост
# 5 587
Прави сте момичета. Но нали човек все гледа напред, иска децата му да са добре, прави планове. Тук до 1 ви клас добре, или до 7 ми, ама после-пак ще излезе нанякъде.Наистина има всичко, близо сме до София и Пловдив, близки и приятели са ни тук, чувстваме се добре. Но някак не съм си мислела, че ще останем тук, все си милех, че ще си остана в София...но нещата там мноо се промениха дори от времето на студентските ми години.
Ако има нормална работа бих отишла в града да мъжа ми, на час от Варна, областен,средно голям, всичко си има, идеалната среда-спокойствие, добри училища, школи, близо до двата най-чаровни български града и близо до морето...Но там пък нямам среда, не познавам никой и е много далече, а промяната ще е голяма. Още съм в голяма дилема. Да купуваме ли къща в малкия град, да отиваме ли като порестне в по-голям....изобщо го мисля, защото много бързо ще минат годините.
А иначе днес си мисля колко е хубаво да имам поне един спокоен и свободен ден само за мен си-взех отпуск, че имам семеен празник.
Също и за истерията с короната-няма ли да се свърши вече, голяма паника и е на път да ми провали екскурзията за лалетата другия месец в Истанбул. И точно сега сме в дилема дали да се откажем или да си ходим. Голяма истерия с този вирус, дано се успокоят нещата.
Виж целия пост
# 5 588
Ама ти много дългосрочни планове имаш Simple Smile Аз гледам година - две напред и толкова. Защото едно време си правех и аз разни планове, ама съвсем други излязоха нещата и сега си гледам ведро напред. Не мисля тригодишното например в каква специалност ще иска да е след 7 клас. Виж, за третокласника имаме идеи къде ще е след 4 клас, но пак са само идеи засега.

Т. нар среда, която споменаваш, за мен е без значение. Аз мога да си живея навсякъде, където сме с мъжа ми и децата. Нямам специална среда, която да пазя и да не мръдна от нея... Единствено на село няма как да живея.

За вируса и аз не знам, имаме и ние платено пътуване след 2 месеца, и то с малкото дете. Ще му мислим. То и няма как да знаем какво ще е след месец да речем.
Виж целия пост
# 5 589
Бианка, аз съм на село оторе на всичко, в близост до малък град, и ми е добре-както казах, други неща ме притеняват в обозримо бъдеще. Затова ги виждам нещата до 1 ви клас тук, а после другаде. Да, при мен това е голям недостатък-мисленето напред, не е хубаво, но още не мога да се оттърва от това, все го мисля. А то нищо не се знае. ММ ми вкарва паника за вируса, трябвало да отложим, а на мен много, ама много ми се ходи.
Виж целия пост
# 5 590
Мен не ме е страх за мен или за мъжа ми. Ако намерим кой да ни гледа детето 4 дена, ние ще идем. Но с дете да ида някак ми е тъпо, нищо че уж децата го карали по-леко...а няма на кой да я оставим.
Виж целия пост
# 5 591
Вече и аз се паникьосвам от тоя вирус, а досега държах фронта. Обаче малкият преболедува нещо - грип ли беше или нещо друго не знам, но стигна до антибиотик, което е рядкост за него, възстановява се, но аз не мога да преодолея паниката си и търча след него по 10 пъти на час да му пипам челото. И тая психоза около коронавируса плюс грипната ваканция за цялата страна, че и препоръка за университетите, което никога не се е случвало допринасят и аз да изтрещявам съвсем. Последните няколко дни само апокалиптични мисли ми се въртят в главата.
Виж целия пост
# 5 592
Мис, много го мислиш. Засега не купувайте къща, още повече ако имате къде да живеете. Събирайте си парите, явно ще решите на по-късен етап.

Бианка, ако отидете без детето и се разболеете може да заразите и него след това. Но два месеца са много време могат нещата да се оправят дотогава. Макар че аз лично мисля, че короната си циркулира в БГ, заедно с гриповете.  Сигурно и в Турция, ама там имат други ядове в момента и не им е до това. На мен лично вече много ми омръзна от тая корона, развали ми план за почивка(отказан) и евентуална екскурзия(неосъществена). Сега дори се чудя дали изобщо да запазвам за Гърция за лятната отпуска...
Виж целия пост
# 5 593
И ние плануваме Гърция отново, че и с детето...и не знам. Писна ми и на мен. В Турция не може да няма, според мен крият. Колежка се върна вчера оттам и каза, че е спокойно, пълно с туристи и паника няма, но навсякъде има дезифектанти.
Малката сутрина на входа на градината с термометър и гърло проверяваха, а родители не пускат да влизат вътре-само до вратата.
Виж целия пост
# 5 594
А, от Гърция с децата няма да се откажа. Ние сме запазили в много малко населено място, и то близо до България, така че там ли сме или тук долу -горе все тая.

Не се шашкам чак толкова, просто не вуйждам и смисъл.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия