За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 395 801
  • 25 039
# 9 525
Да, и все пак аз се развеждах, тоест бащата на децата си е жив и здрав. А хората, които губят партньорите си? Просто има хора, които чакат да си в труден момент, за да се "проявят". Преди това са много мили и добри.
Виж целия пост
# 9 526
Бианка, с такива приятелки не ти трябват врагове! Добре, че не общуваш с нея вече.
И аз имах много приятелки. През годините смених няколко работни места и навсякъде си намирах приятели. Е, преди 2 месеца преживях труден период, останах сама и трябваше да се върна в бащината ми къща, и то безработна. Останах и без работа, и без мъж. Видях на кого мога да разчитам от всичките ми "приятели". Изведнъж спряха да звънят и да пишат. Останаха ми само две приятелки и то от ученическите ми години, които никога не ме забравиха. Знам, че мога да им звънна в 3 през нощта и веднага ще дойдат, било то да им поплача или да им се похваля за нещо малко. Не ми трябват повече.
Виж целия пост
# 9 527
Когато се развеждах една от най-добрите ми тогава приятелки ми спретна такъв номер, че... мисля взе първото място. След нейното изпълнение нищо не може да ме учуди Simple Smile Дори ми беше написала някакво писмо в смисъл: "Ох, леле, сигурно ти е много трудно сега! Вече никога няма да има мъж до теб. Все пак си с 3 деца - няма кой да се навие!, А и финансово как ще се оправяш? Аз съм с мъж, който ще ме осигури завинаги. Знам, гадно е да се хваля! Извинявай! А на теб ти предстоят само трудности през годините... Но ти ще се справиш и сама, не се плаши! Аз съм такава късметлийка, направо като си помисля за теб и си викам - пу-пу, сама и с 3 деца, ужас, направо ужас" Всичко това не е майтап и го имам в писмен вид по мейла и си го изпринтих даже навремето, че след време да не се чудя що не искам да се видя с нея Simple Smile
Това е най- най- на всички времена.Fearful
Виж целия пост
# 9 528
Звъненето и писането не виждам какво общо има с разчитането. Има хора, които не ти се обаждат, защото не знаят какво да кажат, смятат съчувствията за празни приказки и се дистанцират, но ако ги помолиш за реална помощ ще се притекат. Кои са по-добри приятели не знам.
Виж целия пост
# 9 529
Спряха да звънят и пишат, след като изведнъж ми се струпаха проблемите. Не им се занимаваше явно да слушат или не искаха да се натоварват с проблемите ми. Преди това е имало редовна комуникация, затова спрях да разчитам на тях, след като изведнъж изчезнаха при по-големи проблемни обстоятелства от моя страна.
Помощта, от която имах нужда тогава беше морална подкрепа. Не финансова, за да се отдръпнат.
Виж целия пост
# 9 530
Това с моралната подкрепа много хора не го разбират, особено мъжете. 
Виж целия пост
# 9 531
Разбират го те, много добре го разбират. Когато те самите изпаднат в лошо положение веднага започват да мрънкат как никой не ги разбира.
Виж целия пост
# 9 532
Какво толкова си направила, че искаш приза?
Учихме по математика. И щерката допускаше една и съща грешка във всяка задача и така около 10 пъти, накрая крещях като луда (и бълвах глупости), а тя кротко ронеше сълзи.
Виж целия пост
# 9 533
Като крещиш и тя реве, мозъкът и няма да сработи. Понякога е нужно страничен човек да се намеси. С две думи може да и промени виждането и да вдене.
Виж целия пост
# 9 534
Да, постъпката е неприятна. Стореното - сторено. Важно е човек да се извини за постъпката си, да каже на детето колко много съжалява и колко много го обича, и да се постарае да се контролира. Не е оправдание, но едва ли има родител, който да не е изпадал в такова състояние.
Виж целия пост
# 9 535
Като крещиш и тя реве, мозъкът и няма да сработи. Понякога е нужно страничен човек да се намеси. С две думи може да и промени виждането и да вдене.

Аха, помоли друг човек да обясни както той вижда нещата. Може да разбере неговия подход. Помня, че когато учихме детето да прави завой на ски с рало, сума ти пъти обяснявахме "Натискаш на дясното краче и ще завиеш на ляво" - от ясно по-ясно, ама не - не схваща. И по едно време започна да го прави така, че кеф да ти стане да я гледаш. И я питаме, "Видя ли как става, като натиснеш?", а тя вика "Ама аз не правя както вие казвате, не натискам на дясното краче, а опитвам да повдигна лявото"....  Всъщност дали натискаш на единия крак, или облекчаваш другия, е едно и също, ама явно не се възприема еднакво. Може би и със задачите е така и твоят начин е неразбираем за дъщеря ти, но някакъв друг ще и пасне.
Виж целия пост
# 9 536
Не е даже и до начин на мислене, а да се махне емоцията. Помага много.
Виж целия пост
# 9 537
Като крещиш и тя реве, мозъкът и няма да сработи. Понякога е нужно страничен човек да се намеси.
Няма как друг човек да се намеси. Баща ѝ с математиката е зле, учителката ѝ е с Ковид, на мен се падна тази задача. ☹️
Виж целия пост
# 9 538
Като крещиш и тя реве, мозъкът и няма да сработи. Понякога е нужно страничен човек да се намеси.
Няма как друг човек да се намеси. Баща ѝ с математиката е зле, учителката ѝ е с Ковид, на мен се падна тази задача. ☹️
Под друг имам предвид извън семейството. Съсед, приятел. Имам примери и с двете деца как нещо, което съм се опитвала да покажа не се възприема с месеци, а случаен човек го постигна за 5 минути.
Виж целия пост
# 9 539
Оставете я за утре, Вита. Нека се поотложи малко.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия