За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 395 801
  • 25 039
# 9 540
Като крещиш и тя реве, мозъкът и няма да сработи. Понякога е нужно страничен човек да се намеси.
Няма как друг човек да се намеси. Баща ѝ с математиката е зле, учителката ѝ е с Ковид, на мен се падна тази задача. ☹️
Под друг имам предвид извън семейството. Съсед, приятел. Имам примери и с двете деца как нещо, което съм се опитвала да покажа не се възприема с месеци, а случаен човек го постигна за 5 минути.
Предлагам да спреш с неприложимите съвети (като се има впредвид обстановката с Ковид и ДО).
Виж целия пост
# 9 541
Вита, представи си как на теб искаш да ти го обяснят, ако никога не си чувала за това нещо. МислИ като малко дете, а не като възрастен.
Виж целия пост
# 9 542
vita, успокой се. Извини и и се. Починете си. Аз това с математиката съм го играла години наред. От опит  - не всички деца виждат очевидни за други и най-вече за даскалята и за МОН неща. Не 10 пъти, стотици пъти съм повтаряла без особен резултат.  При всички проблемът е различен и подходът също. Когато съвсем губех търпение обяснявах задачата на баща му - между другото също инженер но изобщо не разбира задачите им - но поне на него трябваше само по два три пъти да му я обясня и той от своя стана започваше да му обяснява. Не че обясняваше по-ясно от мен, но дребният се мобилизираше и сработваше тази стратегия. Друго - чертая и много оцветявам връзки, замествания. Няма значение колко пъти трябва да се повтори. Избери ключови задачи и ги повтаряйте всеки ден.  Всяка задача сме я разкоствали и стъпка по стъпка го карам ей сега - какво точно може да избереш да направиш - и защо баш тъй. Гледай да не се ядосваш , удари по едно, изпуши, медитирай че иначе ще луднеш и пак сядай отначало.
   Ами зор видяхме в 7 клас, но пък сега е доволен че е там където е. Не че се е разучил. Пак борим математиката, ама захитряват вече ,а и малко почва да му светва и не е чак такъв зор.
Виж целия пост
# 9 543
Като крещиш и тя реве, мозъкът и няма да сработи. Понякога е нужно страничен човек да се намеси.
Няма как друг човек да се намеси. Баща ѝ с математиката е зле, учителката ѝ е с Ковид, на мен се падна тази задача. ☹️
Под друг имам предвид извън семейството. Съсед, приятел. Имам примери и с двете деца как нещо, което съм се опитвала да покажа не се възприема с месеци, а случаен човек го постигна за 5 минути.
Предлагам да спреш с неприложимите съвети (като се има впредвид обстановката с Ковид и ДО).

Ооо, извинявай, не знаех, че е забранено да се виждаш с познати. Продължавай си с крясъци тогава. Бях напълно доброжелателно и с опит.
Не си единствената в тази ситуация, но повечето деца се справят, явно не им крещят.
Виж целия пост
# 9 544
Проблемът е, че когато родителят е в ролята на учител, той приема нещата много лично - аз не ставам, а детето и то не може, а то е мое, аз съм го произвел, и как може, и значи и двамата не ставаме, как може да сме толкова тъпи... Това хиперболизирано го представям, но е ясно каква е идеята. Като с двойката, която не е на детето, а на нас писана, ние все още сме в ролята на ученика, на когото пишат двойка, но този път чрез детето.
Изходът - приемаш ролята на съюзник на детето, трябва да преметнете задачата и да преметнете учителката, ставате съзаклятници да прецакате системата. Дори това в голяма степен създава близост, ставаме деца с децата си. Ние срещу тъпата задача.
Виж целия пост
# 9 545
Проблемът е, че когато родителят е в ролята на учител, той приема нещата много лично - аз не ставам, а детето и то не може, а то е мое, аз съм го произвел, и как може, и значи и двамата не ставаме, как може да сме толкова тъпи... Това хиперболизирано го представям, но е ясно каква е идеята. Като с двойката, която не е на детето, а на нас писана, ние все още сме в ролята на ученика, на когото пишат двойка, но този път чрез детето.
Изходът - приемаш ролята на съюзник на детето, трябва да преметнете задачата и да преметнете учителката, ставате съзаклятници да прецакате системата. Дори това в голяма степен създава близост, ставаме деца с децата си. Ние срещу тъпата задача.
Това и аз казах, ама се засегна женицата.
Виж целия пост
# 9 546
Аз намразих математиката именно от крясъци. Извинете се на детето Ви. Не сте лош родител, просто сте изпуснали контрола на нервите.

Утре започнете на чисто - бавно обяснете формулата/задачата (не става ясно кой клас е) и попитайте детето коя част не му е ясна и къде точно има затруднения.
Ако нещо "куца" от предни уроци, се върнете и тренирайте първо него и после надграждайте - иначе все едно учите граматика на испански без да знаете испанските думи. Simple Smile)
Виж целия пост
# 9 547
Защото прозвуча назидателно, все едно й каза, че не се справя. И аз щях да се засегна.
Виж целия пост
# 9 548
Защото прозвуча назидателно, все едно й каза, че не се справя. И аз щях да се засегна.
Не мисля, казах, че и аз съм се провалят в опити с моите деца.
Нямам нужда от драми в нета. Тук съм да си почивам.
Виж целия пост
# 9 549
Това не е провал. Просто е влязла в лични емоции и е врътнала порочното кръгче на самообвиненията като родителска роля. Затова като влезе в друга роля, не като на родител, а като по-неутрална роля, изведнъж емоционалният товар изчезва.
Виж целия пост
# 9 550
Аз много обичах математиката и завърших Висше математика с почти пълна шестица. Но когато синът ми влезе в МГ и се опитвах да обяснявам задачи изпадах в пълен шок как едно и също бърка пак и пак. Накрая се примирих и се радвах на петици, че даже и на четворка. Математиката не е за всички, не винаги е достатъчно само да полагаш усилия.  Оставете я малко сама да се мъчи да реши задача, само така може наистина да осмисли.
Виж целия пост
# 9 551
Мисля си колко ми беше трудна и гадна тази година. Не само заради вируса и всичко свързано с него, макар че и той допринесе да ми доразкатае психиката.
Мисля си и за това колко много се промених някак неусетно. Вече не съм онзи оптимист и непукист, който виждаше хубавите неща в живота. Сега всичко ми е черно и имам чувството, че само лоши неща ми се трупат. Не знам как ще боря и този път депресията и здравословните проблеми, които отново се обостриха. Уморих се вече.
Виж целия пост
# 9 552
Миналата Коледа празнувах с именик. Тази година ще е с водка. Не знам кое ми липсва повече - секса или говоренето. Остроумен шегаджия е и разговорите с него са като подаване на топка - винаги в целта.


Погледнато отстрани нямам от какво да се оплача- уж всичко е точно и на работа, и вкъщи. Но вече нямам сили да стана от леглото.Превърнах се в робот без емоции.


Бях весел и контактен човек, нося на майтап и обичах да говоря с всеки. Изведнъж се счупих. Противник съм на лъжата, излъгах. На работа ме усетиха че не съм себе си и ми дадоха мечтани задачи. Работех бавно и с нежелание, издъних се.

Напих се, не помогна. Спешно ми трябва зарядно и не го намирам.


И празници идват. Трябва да измисля какво да сложа на масата, да го купя, а бюджета е ограничен. Почивам само на 24, 25 и 01.01. Смените са ми отврат, а напрежението на работа е доста.

Всичко е точно!
Лошото е че светлина в тунела не виждам. Вече нямам сили!


Броя се за държеливо ко**ле защото преди вируса и у дома, и на работа беше ад във всеки един смисъл. И издържах!
А сега, когато всички са като зомбита и се държат добре с мен, осъзнавам че и това не ме прави щастлива.
Виж целия пост
# 9 553
Точно така се чувствам- робот без емоции. Ако случайно имам такива, то те са негативни.
Виж целия пост
# 9 554
Просто лош момент, поне аз така го възприемам. Някак до сега си живяхме с илюзията за свобода, право на избор и т.н
Сега ни поставиха ограничения без определен срок и това ни подтиска.
Ще мине и това. Ще се поотупаме, ще наденем железните гащи и напред.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия