За един паралелен живот, който оставих, за да се погрижа за хората около мен. Малко ми тежи, времето минава, а аз се отдалечавам, от всичко, което си бях начертала и можех да имам. Не спирам да мисля за това, чопли ме.... Понякога разглеждам профилите на познатите, които оставих на другото място. Как се развиват като хора, израстват, мечтаят и сбъдват мечтите си и много се радвам за тях, но са толкова далеч от мен.
За какво си мислите постоянно напоследък?
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 1 юли 2024, 13:08 ч.
# 120
18 фев. 2017, 22:56 ч.
Виж целия пост
Кое е нещото, което така ви раздели?
# 121
20 фев. 2017, 08:31 ч.
Незнам до колко тотва би те успокоило, но обикновено в социалните мрежи хората споделят хубавите си моменти и новите си придобивки
чрез тях никога не може да разбереш за проблемите им. ТАка предстсвата, която изграждат за себе си е един "розов" живот, а и те имат проблеми и дерзания като теб бъди сигурна в това.
Виж целия пост
За един паралелен живот, който оставих, за да се погрижа за хората около мен. Малко ми тежи, времето минава, а аз се отдалечавам, от всичко, което си бях начертала и можех да имам. Не спирам да мисля за това, чопли ме.... Понякога разглеждам профилите на познатите, които оставих на другото място. Как се развиват като хора, израстват, мечтаят и сбъдват мечтите си и много се радвам за тях, но са толкова далеч от мен.
Незнам до колко тотва би те успокоило, но обикновено в социалните мрежи хората споделят хубавите си моменти и новите си придобивки
чрез тях никога не може да разбереш за проблемите им. ТАка предстсвата, която изграждат за себе си е един "розов" живот, а и те имат проблеми и дерзания като теб бъди сигурна в това.
# 122
20 фев. 2017, 09:33 ч.
Фелис не се знае кое как е в действителност и не се знае как би потръгнало при теб. Във всеки един момент пред 4овека има много пътища. Все на някъде поема, все нещо оставя ... не може да задържим вси4ко, но пък може да се хване следващата пъте4ка напред.
И аз си мисля как да си нагодя отпуската.
Виж целия пост
За един паралелен живот, който оставих, за да се погрижа за хората около мен. Малко ми тежи, времето минава, а аз се отдалечавам, от всичко, което си бях начертала и можех да имам. Не спирам да мисля за това, чопли ме.... Понякога разглеждам профилите на познатите, които оставих на другото място. Как се развиват като хора, израстват, мечтаят и сбъдват мечтите си и много се радвам за тях, но са толкова далеч от мен.
Фелис не се знае кое как е в действителност и не се знае как би потръгнало при теб. Във всеки един момент пред 4овека има много пътища. Все на някъде поема, все нещо оставя ... не може да задържим вси4ко, но пък може да се хване следващата пъте4ка напред.
И аз си мисля как да си нагодя отпуската.
# 123
20 фев. 2017, 12:12 ч.
Мисля, че остарявам и се запуснах. Явно съм влязла в менопауза, натрупах кг, а нищо не съм направила по въпроса вече 3 години. Мисля, че без хормонални препарати не мога да си върна старото тегло, но чета за риск от рак при тях и се ядосвам
Така съм се обездвижила, че не мога да се позная. Вчера за гимнастика 2 пъти се качих пеша до 6 етаж и едва издрапах.
Виж целия пост
Така съм се обездвижила, че не мога да се позная. Вчера за гимнастика 2 пъти се качих пеша до 6 етаж и едва издрапах.
# 124
20 фев. 2017, 13:52 ч.
Сама казваш, че си се обездвижила. Пробвай да вкараш малко повече движение в ежедневието си. Това което си направила със стълбите е добра 1-ва крачка, ще видиш, че ако го правих в продължение на седмица или две задъхването ще изчезне.
Виж целия пост
Мисля, че остарявам и се запуснах. Явно съм влязла в менопауза, натрупах кг, а нищо не съм направила по въпроса вече 3 години. Мисля, че без хормонални препарати не мога да си върна старото тегло, но чета за риск от рак при тях и се ядосвам
Така съм се обездвижила, че не мога да се позная. Вчера за гимнастика 2 пъти се качих пеша до 6 етаж и едва издрапах.
Така съм се обездвижила, че не мога да се позная. Вчера за гимнастика 2 пъти се качих пеша до 6 етаж и едва издрапах.
Сама казваш, че си се обездвижила. Пробвай да вкараш малко повече движение в ежедневието си. Това което си направила със стълбите е добра 1-ва крачка, ще видиш, че ако го правих в продължение на седмица или две задъхването ще изчезне.
# 125
20 фев. 2017, 14:11 ч.
Психически съм слаба и трудно започвам такива неща. Дори не бях задъхана, а просто мускулите отказваха.
Вчера си мислех да е сутрин, обед и вечер... от трите само веднъж, и то защото е неделя.
Виж целия пост
Вчера си мислех да е сутрин, обед и вечер... от трите само веднъж, и то защото е неделя.
# 126
20 фев. 2017, 14:13 ч.
пъъъърво слизането надолу, после нещо наравно :вместо до супермаркета с коалта то из кварталните магазин4ета с торбата, после може и нагоре ...
за да заблудиш психиката намери си интересна компания.
И аз съм същата. важно да ми е интересно и весело.
Виж целия пост
Психически съм слаба и трудно започвам такива неща. Дори не бях задъхана, а просто мускулите отказваха.
Вчера си мислех да е сутрин, обед и вечер... от трите само веднъж, и то защото е неделя.
Вчера си мислех да е сутрин, обед и вечер... от трите само веднъж, и то защото е неделя.
за да заблудиш психиката намери си интересна компания.
И аз съм същата. важно да ми е интересно и весело.
# 127
20 фев. 2017, 14:14 ч.
пъъъърво слизането надолу, после нещо наравно :вместо до супермаркета с коалта то из кварталните магазин4ета с торбата, после може и нагоре ...
Това е добра идея, а ако имаш време можеш да си правиш разходки из някой парк. 
Виж целия пост
Психически съм слаба и трудно започвам такива неща. Дори не бях задъхана, а просто мускулите отказваха.
Вчера си мислех да е сутрин, обед и вечер... от трите само веднъж, и то защото е неделя.
Вчера си мислех да е сутрин, обед и вечер... от трите само веднъж, и то защото е неделя.
# 128
20 фев. 2017, 14:17 ч.
пъъъърво слизането надолу, после нещо наравно :вместо до супермаркета с коалта то из кварталните магазин4ета с торбата, после може и нагоре ...
Това е добра идея, а ако имаш време можеш да си правиш разходки из някой парк.
е...сега ако я поканиш и на кафе със лсадки приказки накрая на алеята и може и да се поразходи
Виж целия пост
Психически съм слаба и трудно започвам такива неща. Дори не бях задъхана, а просто мускулите отказваха.
Вчера си мислех да е сутрин, обед и вечер... от трите само веднъж, и то защото е неделя.
Вчера си мислех да е сутрин, обед и вечер... от трите само веднъж, и то защото е неделя.
е...сега ако я поканиш и на кафе със лсадки приказки накрая на алеята и може и да се поразходи
# 129
20 фев. 2017, 14:22 ч.
пъъъърво слизането надолу, после нещо наравно :вместо до супермаркета с коалта то из кварталните магазин4ета с торбата, после може и нагоре ...
Това е добра идея, а ако имаш време можеш да си правиш разходки из някой парк.
е...сега ако я поканиш и на кафе със лсадки приказки накрая на алеята и може и да се поразходи
Защо пък да не се поразходи? 
Виж целия пост
Психически съм слаба и трудно започвам такива неща. Дори не бях задъхана, а просто мускулите отказваха.
Вчера си мислех да е сутрин, обед и вечер... от трите само веднъж, и то защото е неделя.
Вчера си мислех да е сутрин, обед и вечер... от трите само веднъж, и то защото е неделя.
е...сега ако я поканиш и на кафе със лсадки приказки накрая на алеята и може и да се поразходи
# 130
20 фев. 2017, 14:24 ч.
О, аз много здраво се бях обездвижила тази зима и постоянно ме болеше нещо. Но имахме гости за няколко десетина дни и когато дойде моя ред на ги развеждам, след 7-9 часа по улиците се чувствах далеч по-добре, отколкото ако не съм се движила.
Виж целия пост
# 131
20 фев. 2017, 14:24 ч.
За дъщеря ми, голямата, колко малко време ни остава заедно, от сега ми е стегнато гърлото 
Добре, че имам още едно дете...
А по- ведро- все мисля за ядене
Ужас някакъв, а трябва да смъкна 4-5 кила.
Виж целия пост
Добре, че имам още едно дете...
А по- ведро- все мисля за ядене
Ужас някакъв, а трябва да смъкна 4-5 кила.
# 132
20 фев. 2017, 14:28 ч.
Сетих се за моята майка, как й беше много тъжно като със сестра ми се отделихме от нея... 
Но така се стекоха обстоятелствата, че сестра ми отново се върна при нея и може би сега й е наполовина мъчно. Друго е да имаш поне едно дете до себе си.
Виж целия пост
За дъщеря ми, голямата, колко малко време ни остава заедно, от сега ми е стегнато гърлото
Добре, че имам още едно дете...
А по- ведро- все мисля за ядене Ужас някакъв, а трябва да смъкна 4-5 кила.
Добре, че имам още едно дете...
А по- ведро- все мисля за ядене
Ужас някакъв, а трябва да смъкна 4-5 кила. Но така се стекоха обстоятелствата, че сестра ми отново се върна при нея и може би сега й е наполовина мъчно. Друго е да имаш поне едно дете до себе си.
# 133
20 фев. 2017, 14:30 ч.
ще и е по-интересно с компания според мен 
Виж целия пост
... Защо пък да не се поразходи?
# 134
20 фев. 2017, 14:31 ч.
Аз щях също да предложа леки разходки по горички паркове.Постепенно да започенеш да се раздвижваш малко по малко.И аз съм тотално обездвижена,ама при мен причината е др.Чувствам се полуинвалид.Мн е гадно.Не съм вярвала,че така ше ми се отрази една бременност.Вече копнея за разходки и паркове.
Виж целия пост
Препоръчани теми