За какво си мислите постоянно напоследък?

Добре ли сте вече?

Christis 

Толкова ми е дотегнало и на мен все някой да ми прави сметка как живея и как подреждам собствения си живот. И то хора, които имат само бегла представа за това какво ме вълнува, какви са ми стремежите, защо се е наложило да взема дадени решения. Все се опитват да наложат тяхната гледна точка, без дори да се постараят поне малко да се информират и да приемат, че все пак може и да ми е добре живота, който съм си изградила. Родителите ми са ярък пример. Работя добре платена (не административна) работа в престижна организация, където се разбирам добре с шефове и колеги, и където условията ме устройват. Има възможности за развитие, има и гъвкаво работно време. Просто се чувствам добре и на място (поне засега). Те обаче не пропускат случай да попитат кога най-накрая ще си намеря работа по специалността. И отказват да разберат, че по ред причини не желая да работя в областта на много тясната си специалност. Неразбирането им е до такава степен, че се отнасят с обидно пренебрежение към всяко нещо, което спомена и е свързано с настоящата ми работа. Дори не се опитват да проумеят естеството на това, с което се занимавам. И не мога да разбера от какво всъщност се срамуват. Все ми се дават примери как децата на съседи и познати са успешно реализирани в професионален план (т.е. работят по специалността си) - колко това е наистина така, е друг въпрос. Случвало ми се е да ги уловя как завоалират през познати, като стане дума за мен и за това с какво се занимавам. И са се опитвали да ме инструктират да не давам много обяснения когато ме попита някой техен познат къде и какво работя. Все едно не съм утвърден професионалист на висока позиция в добра организация. Не мога да ги разбера и това е. И все си повтарям да не се ядосвам, но и това не мога.

Lanette, и бабата на ММ често си поплаква пред мен, че видиш ли само за нас не се било намерило работа в нашия град и затова сме се "принудили" да живеем в големия град, да плащаме луди пари за сметки и т.н

А ние го напуснахме защото искаме по-добри перспективи и възможности за себе си и децата след време. Та, хора различни - всеки пречупва нещата през неговата призма. И мен ме дразнеха подобни подмятания, но вече гледам да не обръщам внимание.

Lanette това сравняване с хората и те самоите не си дават сметка какво искат и какво ще получат накрая. Като след много амбиции , че на еди кой си децата се наредили в чужбина или в незнам кой си град и какво имали и как си гледали родителите ... накрая като се разпилеят младите да търсят Михаля и възрастните останат сами ... започва другата песен : едно време колко хора бяхме , а сега никой не остана ... и виж ги тези колко са добре като има кой да помага ... Угодия няма гледай себе си.

Аз се радвам, че виждам все повече хора, които живеят така както искат.
Тъй като лятото съм в курортно градче, постоянно се срещам с различни хора, с различни съдби, с различен живот. Все повече руснаци, например, си купуват апартаменти в България, дават си техните в Москва или Петербург под наем и идват да живеят на морето целогодишно.Интересното е, че доста от тях са жени на средна възраст, дали разведени, дали изобщо са нямали семейство, но си живеят сами в апартаментите. Познавам няколко такиваи понеже жилищата им обикновено са в отдалечени затворени комплекси, всеки ден слагат по една раничка на гърба и тръгват към града да пазаруват или да нещо друго. Вървят с км., разхождат се, гледат морето. Пият кафе с местните, спират се тук-там, познават вече много хора. Една от тях ми сподели, че работела на много отговорна и напрегната работа в Москва. Един ден решила, зарязала всичко и се пренесла в Бг целогодишно. Взимала прекрасен за нашия стандарт наем от големия си апартамент в Москва и си живее много добре. Не може да изхвали мекия климат на нашето море, вкусните плодове и зеленчуци, спокойствието, хубавата природа. Казва, че сега си спомня като насън постоянния стрес, в който е живяла на работата си, напрежението в огромен град като Москва. Веднъж даже ми каза:" Знаеш ли, имаше моменти, в който си мислех, че умирам, душата ми умираше, не ми се ставаше сутрин, живеех и работех с отвращение".
Разбира се, намериха се хора, които да я коментират-ама как можело, какво правела сама тук, от какво ли се издържа,  дали мъжа й не я е изгонил...

А, да, новата мода на дауншифтване. Но ако утре апартаментът в Москва го няма, ще види един живот както си иска! Всъщност това са хора, които не създават нищо, а приказват празни приказки как работели над себе си. Нещо като хипарстване за белия, добре образован индивид в кризата на средната възраст.

Възможно е и това да се случи. Всичко е възможно. Засега обаче е щастлива и живее в хармония със себе си и околните. Аз не дадох този пример, с намерението да доказвам, че това е правилното решение или е общовалидно. Но е нейното правилно решение, нейният добър живот, според гледната й точка. За други работата е изключително важна, кариерното израстване също. Няма лошо. Най-важното е всеки да се чувства добре, а " добрето" за всеки е различно.

Жената си има апартаменти,взима от тях пари, има си възможности да си харчи парите, без да работи, щом ги дава под наем. Та тръгналите да я коментират, по-скоро са завистници, аз съм склонна това да си помисля и съм убедена, че съм права.  Малко хора могат да си позволят такъв живот, без да работят нищо, тя е намерила начин,без значение как го е постигнала. А хората веднага измислят причина да изкоментират такива хора и веднага да се осъмнят, че лъжат, пък и да се чудят как се издържали.Еми щом си живее жената така, значи има начин и може да си го позволи. Не виждам какво повече може да се каже. Всеки има различни представи за живота. Аз бих предпочела хиляди пъти така да живея, отколкото да съм скапана, да ходя на нежелана и стресираща работа и да живея като робот, не всеки иска да води живот на кариеристка.
Christis, съгласна съм с теб. А това какво меже да се случи ако ги няма апартаментите е вече друг въпрос, то всичко може да стане, чавек от нищо не е застрахован. Жената е видяла и едната и другата страна и е направила избора за себе си.

Мило и драго давам сега, за да поживея известно време така. Стресът и липсата на време за пълноценно презареждане на батериите ме съсипват. Добре си знам обаче, че ще е за кратко и ще ме хванат карастанчовите. Не си се представям да не работя.

Ако успея да постигна някакъв баланс на натоварване и почивка, ще е идеално, но на този етап е невъзможно.

За мен животът е съзидание, а не просто живеене от някакви пари от някакви имоти. Ако искаш да скапеш някого, не го обричай на труд, а му дай всичко. Аз и не разбирам непременно човек да е на някаква скапана работа. Ми, ако не си харесваш работата - сменяй я! А дауншифтват не предприемачи, творци и т.н., а именно офисни труженици на високи позиции, които в един момент осъзнават, че са абсолютно сменяеми колелца в машината, просто са малко по-лъскави колелца. Това не могат да понесат, а искат да се мислят за велики. Колко хора, които създават нещо познавате дауншифтнали?

Разбира се, че си склонна да приемеш точно това и си убедена, че си права! То няма как другояче да е.

Да се учим, да работим, да строим живота нов ...
Винаги е имало рентирери ... е, известно време бяхме против тях, сега сме против тези, които бяха против рентиерите, но пък не оби4аме рентиери ... що за микс сме?

Андариел, нали точно за това говорим, че всеки разбира живота по различен начин, но ние не сме никои, за да съдим другите. В крайна сметка има дори и такива, които живеят под земята, в шахтите и не желаят нито да ги приемат в социални домове, нито някой да се грижи за тях. Така си им харесва. Ясно е, че нито ти, нито аз ще живеем така, но такива хора има.
Не знам, защо много често не можем да приемем хората, които не разбираме. Тази жена, например, е инвестирала в имоти в България, плаща данъци в България, пазарува и плаща услуги, тук в България. Така е решила, така живее. На мен не ми пречи, не ме дразни, не съм длъжна да я разбера, но я приемам такава, каквато е. А колко са като нея, особено тук на морето. Сигурно някога са съзидавали, но идва моментът, в който са решили да живеят за себе си. Могли са, напрпавили са го.

Andariel, думата "дауншифт" не може ли да се замени с някоя българска, че да разберат такива като мен за какво иде реч?

https://en.wikipedia.org/wiki/Downshifting
Може да преведеш автоматично страницата