За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 395 802
  • 25 039
# 1 800
Кво се впрегнахте толкова, това е съвсем нормално да си го мисли човек, които все още няма деца
Виж целия пост
# 1 801
Не, не е нормално. Бутнато е отвсякъде. Колко са сладки едните, пък колко не са другите - при положение, че те дори не се различават, до една възраст ... пък как щяла да има момиче и как няма да го харесва, колко нечестно ще бъде. Психо история. В нормален мозък такива мисли не могат да протекат. Дори се затруднявам да го преразкажа, толкова е неадекватно.
Виж целия пост
# 1 802
Мисля си малките момченца колко по-сладки са ми от малките момиченца. Дали един ден ако имам момче и момиче ще обичам момченцето повече? Супер нечестно за момиченцето.

Това си е за смешките  Joy
Аз разсъждавах точно като тази потребителка докато бях майка на момченце. Направо съжалявах майките на момиченца, че си нямат сладки момченца. Но Господ си знае работата-сладкото момченце се превърна в Говендър взривяващ кафемашини и застрашаващ живота на Хамстера, а аз се сдобих с Нейна Кифленска Светлост.  Laughing
Виж целия пост
# 1 803
Мисля си за новата работа и за предстоящото обучение, което е далеч от града и е за цели три седмици. Децата и ММ как ще се оправят не знам. А пък аз след толкова време, в което не бях на работа въобще нямал самочувствието, че ще се справя. Но ще положа усилия и ще стане. Надявам се. Вече се бях отчаяла, че ще си намеря нещо подходящо.
П.п и стига с това педофилие. За мен пък повечето нормални хора си имат предпочитание за пол, което не означава, че няма да си обичат децата ако са от другия. Жената просто още няма деца и не е изпитала от тез емоции.
Виж целия пост
# 1 804
Някои хора не обичат и не мислят за бъдещето (и аз съм от тях ) и затова горното звучи като приказката за неродения Петко.
Виж целия пост
# 1 805
Непрекъснато мисля за бъдещето и за любовта!
Виж целия пост
# 1 806
Мисля си как съм тръгнала да си удрям главата в една много стара и дебела стена, и със сигурност последствията ще са за нашето семейство. Мисля си колко малко им пука на хората за другите, когато на тях нещата са им ок. Мисля си, че не съм спала нормално от години. Тъжно ми е и съм много притеснена.
Виж целия пост
# 1 807
Аз разсъждавах точно като тази потребителка докато бях майка на момченце. Направо съжалявах майките на момиченца, че си нямат сладки момченца. Но Господ си знае работата-сладкото момченце се превърна в Говендър взривяващ кафемашини и застрашаващ живота на Хамстера, а аз се сдобих с Нейна Кифленска Светлост.  Laughing
Обожавам да те чета Grinning
Виж целия пост
# 1 808
Месечинка, много мило. И аз като чукчата- писател.  Laughing
Виж целия пост
# 1 809
Мисля си за баща ми. В понеделник беше най-щастливия дядо на първокласничка, а вчера го изпратих в последния му път. Още съм вцепенена.  ММ е поговорил с детето и ме е отменил в тази трудна задача.
Виж целия пост
# 1 810
Ох, Мравче,  Hug
Виж целия пост
# 1 811
Съжалявам, мравчице... Знам какво е. Прегръдки.
Виж целия пост
# 1 812
Моите съболезнования. Много съжалявам Мравчице.
За съжаление, понякога нещата са изключително нечестни, поне според нас самите. Много се надявам поне да не се е мъчил човека, надявам се и така да е, както и за всеки който си отива от този свят.Пожелавам ти сили
Виж целия пост
# 1 813
И майка ми, преди 8 години, сега и баща ми, си отидоха за минута. Падат и не стават. Но първия път бях бременна и ме държаха настрани. Сега изживях шок и после  всичко, свързано с организация и сто баби да ти казват сто различни неща,които да направиш. Но татко си отиде щастлив. И аз направих всичко за него и го изпратих достойно.
Виж целия пост
# 1 814
И майка ми, преди 8 години, сега и баща ми, си отидоха за минута. Падат и не стават. Но първия път бях бременна и ме държаха настрани. Сега изживях шок и после  всичко, свързано с организация и сто баби да ти казват сто различни неща,които да направиш. Но татко си отиде щастлив. И аз направих всичко за него и го изпратих достойно.
Моите съболезнования!
Майка ми си отиде така. Не разбрахме какво се е случило, бях в шок. На погребението ми стана лошо и взех да съзнавам какво се случва. После настана ад, когато осъзнах всичко. Сякаш някой я открадна от нас, изчезна.

Баба ми беше болна дълго време и когато почина, смъртта и беше очаквана. Бях малка и много близка с нея. Не изпитах същия дискомфорт и ужас, защо очаквах това да се случи. Стресът е голям, когато това стане внезапно. Все едно не е истина и си мислиш, че близкия ти човек си е в къщи и това е само лош сън.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия