За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 395 793
  • 25 039
# 2 025
Напоследък си мисля колко е разграден двор нашият град. Не искам да казвам " цялата държава", защото нямам такова наблюдение обстойно. Гледам как всеки шофира както му скимне, никой с никого не се съобразява  може да те убият за паркомясто, където да си стоварят ламарината, минава се на червено, разни хора пикаят под прозорците ни. Много ми е гнусно, честно! В нашият град текат ремонти повече от година. Няма грам организация на движението. Оставили са хората да се оправят помежду си, а те се разбират с тупаници.
С две думи- мисля си какава свободия е настанала!
Виж целия пост
# 2 026
Мисля си колко непостоянни са хората в чувствата си. Днес се кълнеш в любов към един човек, след месец или година си способен да го забравиш напълно в полза на новия/новата единствен/а. Това ми дава усещането, че хората сме лесно заменяеми, тоест ако не съм аз, ще е някоя друга, и същите думи, жестове, ласки биват лесно пренасочени към новия обект на въжделенията. Сякаш съм просто някоя вещ, изпълнила предназначението си, изхабена и вече непотребна, и с бърз и елегантен жест съм заменена от чисто нов модел, по-интересен и екзотичен.
Хора създават нови семейства върху отлимките от "старите", загърбвайки дори децата си, правят нови от актуалната любов, които ги заместват... Честно, не знам как става този номер, аз съм човек, който ако обикне веднъж, обича до гроб, не съм способна да изтрия от паметта си "бившите" любови. Имам чувството, че ако обичам оттук насетне, ще е някак наужким, все едно се преструвам и играя, и реципрочно - няма да мога да спра да си представям как новият ми любим се е клел във вечна вярност и любов на някоя друга, а сега прегръща мен по същия начин и ми шепне същите слова... Каква стойност имат думи, които биват повтаряни и потретвани толкова пъти пред различни хора...
Абе тъжно ми е, мамка му! Не мисля, че мога да се влюбя повече искрено и спонтанно, май достигнах лимита си, а така искам да ми се случи пак...
Виж целия пост
# 2 027
Мисля си колко непостоянни са хората в чувствата си. Днес се кълнеш в любов към един човек, след месец или година си способен да го забравиш напълно в полза на новия/новата единствен/а. Това ми дава усещането, че хората сме лесно заменяеми, тоест ако не съм аз, ще е някоя друга, и същите думи, жестове, ласки биват лесно пренасочени към новия обект на въжделенията. Сякаш съм просто някоя вещ, изпълнила предназначението си, изхабена и вече непотребна, и с бърз и елегантен жест съм заменена от чисто нов модел, по-интересен и екзотичен.
Хора създават нови семейства върху отлимките от "старите", загърбвайки дори децата си, правят нови от актуалната любов, които ги заместват... Честно, не знам как става този номер, аз съм човек, който ако обикне веднъж, обича до гроб, не съм способна да изтрия от паметта си "бившите" любови. Имам чувството, че ако обичам оттук насетне, ще е някак наужким, все едно се преструвам и играя, и реципрочно - няма да мога да спра да си представям как новият ми любим се е клел във вечна вярност и любов на някоя друга, а сега прегръща мен по същия начин и ми шепне същите слова... Каква стойност имат думи, които биват повтаряни и потретвани толкова пъти пред различни хора...
Абе тъжно ми е, мамка му! Не мисля, че мога да се влюбя повече искрено и спонтанно, май достигнах лимита си, а така искам да ми се случи пак...
Ще ти се случи, нормално е да мислиш така ако скоро си се разделила с тоя човек. Просто трябва да мине време, за да презаредиш.
Виж целия пост
# 2 028
Там е работата, че сме разделени отдавна, а аз не мога и не мога да го забравя напълно. Поводът е, че от близо година не му бях отваряла профилите в социалните мрежи и снощи най-после се престраших - оженил се е! Юни/юли я е срещнал, октомври вече женен, и то за чужденка... Желая му всичко хубаво, но честно казано се шокирах и нещо ме жегна. Има и клипче как й говори по същия начин, както говореше на мен, същия маниер, същите думи... Не очаквах точно той да се ожени така внезапно.
Всъщност нещата от предния ми пост ги мисля отдавна, снощната случка беше просто катализаторът да ги напиша.
Виж целия пост
# 2 029
Я, не се ядосвай. Бившият ми мъж направи на третия месец дете на новата си жена.....Е, и...Живи и здрави да са. Дъщеря ми има брат. Радва му се и е щастлива. Уреди си живота и гледай напред. Мъже бол. Ще се учудиш, но има доста свестни мъже.
Виж целия пост
# 2 030
Я, не се ядосвай. Бившият ми мъж направи на третия месец дете на новата си жена.....Е, и...Живи и здрави да са. Дъщеря ми има брат. Радва му се и е щастлива. Уреди си живота и гледай напред. Мъже бол. Ще се учудиш, но има доста свестни мъже.
Дай Боже да си права, защото за разлика от него аз още съм сама и няма изгледи това скоро да се промени.
Виж целия пост
# 2 031
Мисля си как е много трудно за една жена едновременно да спазва всички малки социални порядки, и да се заеме с проект, който да води до личен и егоистичен успех. И че понякога цената на успеха е загубата на някои социални връзки; съответно поддържането на някои традиции и норми, някои връзки, краде от времето за успех, разсейва и дърпа надолу. Мисля си, че баланс не може да има и трябва да се избере едното или другото. Обаче е тегаво. Уж хората са за подкрепа, но докато не се захванеш с нещо, което не разбират. Обаче...ами налага се в един момент да се изрежат доста "задължителни" моменти от живота. Иначе ако една жена си спази всички ролеви игри и социални връзки, няма да остане време за нищо и няма да има успех.

А има моменти, когато не ми се говори с хора, дори за хубави дребни неща. Просто нямам останала енергия за това.
Виж целия пост
# 2 032
Пеперудке, най-вероятно не бил искрен нито с теб, нито със сегашната. Играе "театро" за спорта. А с чужденката и за поданство. Толкова бързо развитие на нещата, рядко предвещава нещо добро. Дерзай, че си свободна.
Ако искаш нова любов в живота си, първо забрави старата. Блокирай го във всички мрежи и си наложи да не го следваш. Късмет.

Сиренке, аз за това съм за°#*ла всички норми, роли и порядки. И си гледам кефа. Животът е кратък.
Виж целия пост
# 2 033
Мисля си колко непостоянни са хората в чувствата си. Днес се кълнеш в любов към един човек, след месец или година си способен да го забравиш напълно в полза на новия/новата единствен/а. Това ми дава усещането, че хората сме лесно заменяеми, тоест ако не съм аз, ще е някоя друга, и същите думи, жестове, ласки биват лесно пренасочени към новия обект на въжделенията. Сякаш съм просто някоя вещ, изпълнила предназначението си, изхабена и вече непотребна, и с бърз и елегантен жест съм заменена от чисто нов модел, по-интересен и екзотичен.
Хора създават нови семейства върху отлимките от "старите", загърбвайки дори децата си, правят нови от актуалната любов, които ги заместват... Честно, не знам как става този номер, аз съм човек, който ако обикне веднъж, обича до гроб, не съм способна да изтрия от паметта си "бившите" любови. Имам чувството, че ако обичам оттук насетне, ще е някак наужким, все едно се преструвам и играя, и реципрочно - няма да мога да спра да си представям как новият ми любим се е клел във вечна вярност и любов на някоя друга, а сега прегръща мен по същия начин и ми шепне същите слова... Каква стойност имат думи, които биват повтаряни и потретвани толкова пъти пред различни хора...
Абе тъжно ми е, мамка му! Не мисля, че мога да се влюбя повече искрено и спонтанно, май достигнах лимита си, а така искам да ми се случи пак...

    Споделям мнението ви. Имам същото наблюдение като вас. Не само при връзки между мъже и жени, но между приятели и познати е така. В днешно време никой не цени какъв човек има до себе си. Изведнъж престават да те търсят и изчезват без да дадат едно логично обяснение. Това ме дразни у хората и затова съм се дистанцирала.
Виж целия пост
# 2 034
В неделя мързеливо пазарувах, след като първо се разходих в прекрасния есенен ден. В магазина беше пълно с лелки (на моя възраст) и по-възрастни жени. Повечето приличаха на тук толкова харесваното определение "глиган в анцуг", но това, което ме учуди, беше, че на почти всяко едно лице имаше злобно изражение. И се замислих, докато ги гледах как се джавкат една-друга, ако не могат да се разминат или как мърморят по адрес на служителките на магазина и касиерките - защо, по даволите, има толкова злоба? Неделен следобед, времето е прекрасно, денят е почивен, всяка една от тези жени е излязла да купи нещо, за да сготви на семейството си, защо не са тези хора щастливи и усмихнати?
Единствената усмихната жена беше млада майка с новородено, рошава като чума и с черни сенки под очите, клатеща се като зомби, но с усмивка, и съвсем не младият татко, който пък се смееше от сърце и летеше в облаците.
Дали причината е само в липсата на пари? Откъде идва тази народоспихология? Според приятеля ми ние, българите, можем да бъдем продуктивни само когато сме под някакъв вид робство и някой ни натиска отгоре, без да ни даде време и възможност да си разгърнем "потенциала", като сме на свобода се изяждаме и самоизяждаме. Не искам да се съглася с него, но май е прав.
Виж целия пост
# 2 035
Евке, моя възраст си. Забранявам да наричаш наборките лелки... Ааааа.
Виж целия пост
# 2 036
Дали причината е само в липсата на пари? Откъде идва тази народоспихология? Според приятеля ми ние, българите, можем да бъдем продуктивни само когато сме под някакъв вид робство и някой ни натиска отгоре, без да ни даде време и възможност да си разгърнем "потенциала", като сме на свобода се изяждаме и самоизяждаме. Не искам да се съглася с него, но май е прав.
Не е от липсата на пари - видяла съм и 2, и 200... и минус 200 ... Simple Smile
Хората просто в момента са зли, ей Богу нямам идея защо. Сякаш всички целят само да се държат кофти.
Работя с хора, с ядосани хора, ама наистина ядосани...  Винаги се чудя защо колеги не помагат на клиентите, когато могат - просто защото не им влиза в задълженията. Чудя си се колко им коства от безценното пасианс-време да помогнат на някого , за когото това е наистина важно...
Чудя се и на хора , които не дават път на възрастни пешеходци или им дават зор "да побързат"...
Чудя се и на хората, които не искат да подадат 1лев на просеща възрастна баба, а после дават 5лв за да изтрият поредно шибано билетче от Националната лотария .
Чудя се и на изумлението , с което наши познати разбират, че всеки месец по дефиниция превеждаме някаква сума по благотворителна инициатива за някое детенце..
Чудя се и на хора, които не дават на децата си да докоснат някое улично коте или куче. По дяволите, дъщеря ми мъкне в чантата си котешка храна и дава на всеки косматко, когото види и съм горда.
Чудя се и на неучтивите касиерки, които чакат нервно някоя баба с треперещи ръце да намери последната 1стотинка, която не й достига до сметката, при положение,че младежа преди нея е оставил своите 3ст ресто ....
Чудя се и на хората, които подминават възрастните , които с мъка се опитват да качат пълните си пазарски колички по стълбите в подлеза  или автобуса... И се чудя за какъв ч*п са им тия тренировки във фитнеси и прочее, ако не могат да вдигнат една тъпа количка в тъпия автобус.
Като цяло не разбирам защо хората са такива,каквито са... Или аз съм възпитана грешно, или те... Не разбирам защо трябва да сме лоши едни с други, след като така и така живеем заедно... В един град, един квартал, един вход...   Нищо не делим, нищо не ни пречи да сме просто учтиви и добри... Но не, народа не мисли така...
Виж целия пост
# 2 037
    Тези слова, които е написала Елиза, наистина ме докоснаха сърцето. Същите въпроси съм се задавала и задавам на себе си. За съжаление, нямам отговори. Дали някога ще открия отговорите - не знам. Тази злоба у хората ме побърква. Взема да се усмихна на някого, той си мисли, че му се подигравам или съм луда. Правя добро на някого, а той се отнася грубо с мен. Луд народ.

    Парите не са проблем, че хората са злобни. Българите са били такива и при робството. Някой предприема действия за бунт или въстание, и какво става накрая, другите българи около него го предават. Историята красноречиво говори за нас, българите.
Виж целия пост
# 2 038
Аз намирам отговор в Четирите Споразумения - прилагам цитат. И не се стремя вече да убеждавам никого в нищо.

Цитат
„Родени сме в истина, но с времето започваме да вярваме в лъжи… Една от най-големите лъжи е лъжата за нашето несъвършенство…“ , пише Дон Мигел Руис,  предлагащ да сключим нови споразумения със себе си, които да станат основата на радикалната промяна към повече свобода в живота ни.

„Споразумение 1 : Бъди безупречен в словото си.

Говори с почтеност. Казвай само каквото искаш да кажеш. Избягвай използването на думите си, за да говориш срещу себе си или за разпространяването на слухове за другите хора. Използвай силата на думите си само в посока на истината и любовта.

Споразумение 2: Не приемай нищо лично.

Нищо, което другите хора правят, не е заради теб или на теб. Какво казват или какво правят другите – то е проекция на собствената им реалност, на техния собствен сън. Когато оставаш недосегаем за мненията и действията на другите, няма да ставаш жертва и да изпитваш ненужно страдание.

Споразумение 3: Не прави предположения.

Винаги намирай смелост да задаваш въпроси и да изразяваш това, което наистина искаш. Общувай с другите хора ясно, за да може да се избегнат недоразуменията, тъгата или драмите. Само това споразумение е достатъчно, за да можеш напълно да трансформираш живота си.

Споразумение 4: Винаги прави най-доброто, на което си способен в дадения момент.

Това най-добро ще се променя в различните моменти, например, то ще бъде различно във времето, когато си здрав, за разлика от времето, когато си болен. Каквито и да са обстоятелствата, просто направи възможно най-доброто и ще избегнеш самоосъждането, самобичуването, и съжалението.“
Виж целия пост
# 2 039
Значи, като чуя " женен набързо за чужденка" веднага ми идва на акъла, че няма нищо случайно. И не визирам любов..
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия