За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 395 793
  • 25 039
# 2 055
Имам съседка. Алкохоличка.Ту спира, ту пак започва.Тегло.
Един път ми поиска 20 лв назаем и не й дадох. От тогава мина доста време. Днес ми се обади да иска 5 лв. Започвала нова работа и искала да изненада новото гадже. Ок, този път и дадох. И се изкушавам да се обадя долу в магазинчето на блока, за да питам магазинерката/познаваме се / дали комшийката е слезнала за патронче. Само това ми е в главата. Обеща, че утре ще ми върне парите. Ясно е че не съм за петте лева, а ме е страх да не влезе пак във фаза. Направо се чудя на себе си, защо й взимам нещата толкова навътре....
Виж целия пост
# 2 056
В тежък ден като този започвам да мисля дали в днешно време си заслужава да бъдеш учител...
Виж целия пост
# 2 057
аз си мисля колко съм разочарована след интервю за работа днес, на  което бях. В обявата много хубаво описано всичко, на приказки в офиса - съвсем друго. Много, много гадно и разочароващо ми стана. А толкова много желаех да ме поканят на интервю и да ме харесат, но така е, като спестяват доста неща в обявата за работа.         
Виж целия пост
# 2 058
Още по-гадно е да разбереш за какво става дума, след като почнеш работа.
Виж целия пост
# 2 059
В тежък ден като този започвам да мисля дали в днешно време си заслужава да бъдеш учител...

     Тинити, какво се е случило, че толкова сте се отчаяли?

      Hintt - разбирам ви много добре. И аз съм попадала на такива обяви за работа, в които всичко е описано блестящо, но като отида на интервю, се разочаровах като вас.

    Сега докато се прибирах и пътувах с тролей, питах себе си, че защо животът ме наказва по този начин. Млада жена съм, а вече имам сериозни здравословни проблеми. Cry Наистина се разстроих и ми се навлажниха очите. Още малко оставаше да се разплача. Но по някакъв начин се съвзех, защото не исках родителите ми да видят моята мъка. Искам с някого да споделя, но няма с кой. Не искам да безпокоя родителите ми, а с приятелката ми - показа ми снощи много открито, че вече й досаждам и я натоварвам. От това се разстроих също снощи. Докато тя имаше нужда от мене, една и съща история слушах почти всеки ден, но никога не ми е досадила и натоварила. Дори се радвах, че говореше и не таеше нищо в себе си.
Виж целия пост
# 2 060
И аз така се вайках за себе си преди почти 7 години. Защо ни изпраща рак. Защо точно аз трябва да съм на химиотерапия. Да умирам и да се раждам на всеки 2 седмици. Еди много хубав урок се опитах да науча.
Но на моменти забравям какво е било . Обвинявам се, че не ценя нещата около мен.
Имам нужда много да говоря с някой , който да не ми е близък. Да говоря ,говоря , говоря!!!
Виж целия пост
# 2 061
В тежък ден като този започвам да мисля дали в днешно време си заслужава да бъдеш учител...
Трябва да има учители и аз лично се моля те да са като теб - да искат да работят тази работа въпреки многото трудности. Hug
Виж целия пост
# 2 062
Докато бях бременна на два пъти едва оживявах. След това детето ми и то. За себе си вече ми беше все тая, но детето ми.........Приживяхме го. Все още си нося последствията и ще си остана така до края на живота ми. Но съм благодарна. От правилната страна на тревата съм все още.
Виж целия пост
# 2 063
Аз бях учителка 39 години в  класна стая с ученици, а не на  директорски стол. Сега само замествам и ми е приятно. Но! Ако трябва да започна отначало постоянно - не!
Не ми харесва агресията, липсата на мотивация за учене, капризи и заплахи на родители, лош микроклимат в учителските колективи, породен от непрекъснатото напрежение и стрес, на който са подложени.
Виж целия пост
# 2 064
В тежък ден като този започвам да мисля дали в днешно време си заслужава да бъдеш учител...

     Тинити, какво се е случило, че толкова сте се отчаяли?

      Hintt - разбирам ви много добре. И аз съм попадала на такива обяви за работа, в които всичко е описано блестящо, но като отида на интервю, се разочаровах като вас.

    Сега докато се прибирах и пътувах с тролей, питах себе си, че защо животът ме наказва по този начин. Млада жена съм, а вече имам сериозни здравословни проблеми. Cry Наистина се разстроих и ми се навлажниха очите. Още малко оставаше да се разплача. Но по някакъв начин се съвзех, защото не исках родителите ми да видят моята мъка. Искам с някого да споделя, но няма с кой. Не искам да безпокоя родителите ми, а с приятелката ми - показа ми снощи много открито, че вече й досаждам и я натоварвам. От това се разстроих също снощи. Докато тя имаше нужда от мене, една и съща история слушах почти всеки ден, но никога не ми е досадила и натоварила. Дори се радвах, че говореше и не таеше нищо в себе си.

Тъжно е, когато имаш такива приятели.
Може да споделиш тук на нас. Може всичко, което ти е на сърце да ни разкажеш без да се притесняваш, че някой те познава и ще си помисли нещо си.Друго е когато си излееш мъката, дори и да е на непознати, дори и просто да си го напишеш на листче и да го скъсаш после.
Спокойно, слънцето изгрява и след най-силната буря!
Виж целия пост
# 2 065
Jennifer_w, оплачи се тук и ще ти олекне. Учудващо, но е факт, че анонимното разбиране вдъхва кураж и усещане за подкрепа. Приятелите се разбират в трудни моменти. Аз имам само две, на които мога всичко да кажа и още три, почти толкова близки.
Виж целия пост
# 2 066
Дженифър, не се отчайвай.
Винаги можеш да споделиш тук, с непознати, безпристрастни, които много биха ти помогнали. Моите приятелки са същите, не обичат да ги занимавам, а когато трябва те да се оплакват се превръщам в кошче за отпадъци.
По повод здравословните проблеми. На сестра ми преди 2 г и откриха рак. Само на 27г и баш на Коледа. Сринахме се всички, но тя пък се оказа пич. Един път не ревна пред нас, събираше тихо косата си в шепи и на никой не се оплака. Само тя и аз си знаем през какво минахме, защото бях неотлъчно до нея след всяка химия, след всеки преглед. С бебе на ръце тичах посред зимата по болници да я забирам. Толкова кураж и сили и давах, а когато си тръгвах крещях в колата от болка. Тя какво е преживяла не знам.
Никога няма да забравя първият скенер след лечението и, стоях на телефона и чаках резултати. Никога няма да забравя как викаше и плачеше "'чист е" и така години след това, тя се пребори. Живот и здраве ще стане майка. А аз започнах да вярвам в чудеса. И всеки път, когато се отчая се сещам за нея.
Виж целия пост
# 2 067
Не знам, вероятно в днешния ултра модерен и фриволен свят всички ще ме упрекнете, но напоследък ми идват в повече всички лесбийки. Да, точно те, не всички хомосексуалисти, а само те. Фесйбукът ми е залят с изключително провокативни снимки на целуващи се момичета в пошли пози и не, не съм се абонирала за порно страница! Weary Честно казано, аз винаги съм имала доста либерално отношение към всички различни по какъвто и да е начин хора. Напоследък обаче, както казах, влизам във Фейсбук и се натъквам на подобни фотоси, пускам преди малко телевизията и отново някаква тийнка обижда мъжете на гнусни и изостанали животни.. то вЕрно понякога честичко ни късат нервите, ама чак такава ненавист ме отвращава, а не за първи път долавям и дочувам подобно нещо. Приветствам гей парадите и свободното говорене на тази тема, но вече имам чувството, че ни промиват мозъците как едва ли не така е правилно да се живее, хайде всички да сме хомосексуални сега! Самите те така го прокламират, че и най-либералният човек ще му дойде прекалено. Странното е, че наблюдавам това агресивно парадиране само при лесбийките, сякаш мъжете са по-обрани.
Виж целия пост
# 2 068
Нещо фиида ти е такъв, да не си харесала страници с гей организирани събития или подобно. Прегледай това и махни следенето, вече не харесвай такива събития във Фейса и готово.
Виж целия пост
# 2 069
Нещо фиида ти е такъв, да не си харесала страници с гей организирани събития или подобно. Прегледай това и махни следенето, вече не харесвай такива събития във Фейса и готово.

О, аз трия ежедневно и не съм харесвала нищо подобно, самите ми непознати във френд листата ги качват 😂 Но като цяло визирам всички аспекти, вече нормалният почва да се чувства НЕнормален, защото не е хомосексуален..
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия