За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 395 793
  • 25 039
# 2 130
Скрит текст:
Повечето хора не осъзнават, че нямат "много приятели", имат "много познати". Общественият живот не гарантира здрава социална мрежа за подкрепа.

Впрочем аз не бих пътувала 100км. за никого да сменяме гума, бих му викнала линейка за гуми.

Мисля си, че
днес животът е пределно уплътнен, всеки иска максималното - и работата, и училище, всички са в правото си да ти заемат деня. Просто не остава енергия за празно говорене и скитане.
Скрит текст:
Някак светът се е променил, всеки си уплътнява времето 100%.
Тези дни си мисля ....(и по повод темата за носталгията), че и това е една от причините да ми липсва "онова" време....Хората бяха някак свободни, събираха се често, бяха весели, усмихнати...моите родители например почти всяка събота/неделя имаха/бяха по гости.А ние сме доволни, ако успеем поне веднъж месечно да се видим с приятели безпричинно, ей така, само да си полафим, да поклюкарим, да "убием" 2-3-4 часа в сладки приказки, хубава храна и напитки.Всеки е зает, всеки все бърза, все гони задачи и ангажименти....и докато се "обърнеш", си станал на 100 години, а живота ти е минал.
И като се замислиш, какво ти е останало от живота?
Работа, и пак работа, и търчане след деца и детски щуротии, и пак работа, и работа....и край.
Ами, тъжно е.
Виж целия пост
# 2 131
Парите са в основата на всичко. Липсата им затваря врати, приятелства и прави много други и различни неща. Ние сме комерсиални същества и колкото и да го отричаме факта си е факт. Много е сложно. Вариациите са хиляди. Ситуациите също.
Виж целия пост
# 2 132
Не е само до пари и интерес. С една приятелка вече месец се уговаряме да се видим, или аз съм заета, или тя, а и разстоянията в големия град са пречка за много неща. И затова все няма време. А или пък с малки деца, като ти цъфне с температура или повръщане се провалят всички планове.
Но истината е, че хората се отчуждиха и някак вече няма истински приятели, като в лексиконите навремето. Повечето приятели са си познати, кои по-близки, кои не толкова. Жалко но факт, малко по малко се капсуловаме от работа вкъщи, децата и то време за друго почти не остава.
Виж целия пост
# 2 133
Струва ми се, че много хора се страхуват,  че проблемите са заразни. Че проявявайки съчувствие или съпричастност към проблемите на приятели, роднини или съседи, те биха се лепнали за тях - една от причините да се дистанцират все повече и повече.
Виж целия пост
# 2 134
Не мисля, че е защото смятат, че проблемите са заразни. По-скоро има един тип хора, които не обичат да се натоварват с чужди проблеми и затова избягват хора с такива. Пък и много често хората, които често имат проблеми свикват само да се оплакват  наистина става доста досадно.
Виж целия пост
# 2 135
Глупости. Не се страхуват, че са заразни, а, че са свързани с финансова помощ, която те или не могат да отделят, дори и да искат или просто не искат.
Виж целия пост
# 2 136
Има и трети вариант - проблема е толкова тегав и дори срамен, че понякога страдащите сами се изолират, не успявайки да споделят.
Виж целия пост
# 2 137
Мисля си, че сме за толкова за кратко на тази земя, че не си струва да се ядосваме за глупости.
Вчера разбрах, че мой приятел е диагностициран с рядка и агресивна форма на рак...
Виж целия пост
# 2 138
Всеки с кръста си Тарт. Такъв е живота. Няма се измъкнем живи от него.
Виж целия пост
# 2 139
как да кажа на шефа, че напускам
Виж целия пост
# 2 140
Мисля си дали да приема оферта за работа или да продължа да търся по-добра възможност, тъй като условията са не кой знае какво, много далеч от града и няма транспорт, а е това, което ни харесва да правя.
Голяма дилема и само това мисля. Имам срок до понеделник. Също си мисля, че искам да посетя родителите си скоро, рядко се виждаме и много съм затъжена, а нямам възможност напоследък. Баща ми днес е рожденик и си мисля за тях днес.
Виж целия пост
# 2 141
как да кажа на шефа, че напускам
Това колкото по-рано, толкова по-добре. От опит го казвам, била съм и от двете страни. За теб е добре, че си пускаш предизвестието, и за шефа е добре, да почне да си прави планове как и кой да те замести, ако трябва да се отвори позиция и т.н.

За споделянето: има си хора, които са патологични мрънкалници, все другите са им виновни или късмет нямали и това се повтаря нон стоп. Как пък веднъж не проимаха късмет и как веднъж не са виновни...
Аз не съм от хората, които се оплакват, рядко споделям лични неща или проблеми с приятели. Но понякога може да изскочи решението съвсем неочаквано и от неочакван човек или да получиш нужната подкрепа. Така, че не е добре човек и крайно да се дистанцира. Трябва да се търси златната среда.
Виж целия пост
# 2 142
как да кажа на шефа, че напускам
С молба и предизвестие.
Виж целия пост
# 2 143
Кристис, прегръдка и от мен!
Аз пък винаги съм мислела, че не съм кой знае какво, че съм асоциален темерут. В последната година, която беше много трудна, но и много хубава, установих, че имам много и истински приятели, които останаха до мен не само на думи. За пръв път в живота си потърсих помощ. В неделя, когато постъпих в болница за операция, три приятелки с децата, бебетата и мъжете дойдоха на свиждане, усмихнах се, направихме едночасов купон на паркинга отвън да кудкудякаме на спокойствие. На другия ден влязох да ме режат с усмивка и с бъзици към персонала в операционната. Някаква ш*бана късметлийка съм и често си мисля дали наистина заслужавам такива хубави хора в живота си.
Виж целия пост
# 2 144
Има ли смисъл животът и ако да, какъв е той, при положение, че все по-рядко случвам на добри хора.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия