Мисля си за ученическите години, беше голям кошмар. Не уроците, а 2 съученички, които се държаха ужасно с мен, всекидневно ме заливаха с омраза и жлъч. Понякога нямам покой като си мисля за тези неща, защо ми се случиха, защо родителите ми не ми помогнаха. Сега съм щастлива, имам семейство, но често им разказвам какъв ад беше в училище. Не мога да го превъзмогна.
За какво си мислите постоянно напоследък?
- Публикувана: 10 фев. 2017, 16:55 ч.
- Последно мнение: 5 март 2025, 17:20 ч.
# 2 430
22 фев. 2019, 00:12 ч.
Опитвам се да не си спомням, но ме човърка от вътре.
Мислила ли си да се обърнеш към психолог, който да ти помогне да ги отработени тия неща? Според мен опитай - заслужаваш да си щастлива, а не да се терзаеш за неща от преди 100 години.
Виж целия пост
Винаги ми е било странно това. Това някакъв мазохизъм ли е да преживяваш нещата отново и отново и да не спираш да си ги спомняш, че даже и на други хора да ги разказваш постоянно. Малко ми звучиш, сякаш се самосъжаляваш често и се поставяш в ролята на жертва, което не ми се струва добре за самата теб. Наслаждавай се на семейстото си и не си спомняй за такива кофти неща. Минало, заминало.
# 2 431
22 фев. 2019, 00:19 ч.
Аз съм имала проблемно детство и много ми помогнаха духовните знания, затова препоръчвам на
10001 да се обърне към духовни практики, съвети и помощ. Със сигурност ще са по -ефективни от споделянето /оплакването пред близките.
Виж целия пост
10001 да се обърне към духовни практики, съвети и помощ. Със сигурност ще са по -ефективни от споделянето /оплакването пред близките.
# 2 433
22 фев. 2019, 15:33 ч.
Аз съм ужасно комуникативна и бързо намирам общ език с всички. Счетоводител съм в производствена фирма. Такова нещо като иерархия при мен не съществува. След като си свърша работата в офиса отивам в цеха, не ми тежи да опаковам продукция, да лепя етикети или нещо друго, напротив много ми е приятно в смях и закачки да си отпочина от документация. Колежките ме приемат като една от тях, а не като онази от администрацията, която се притеснява да не си счупи маникюра. Шефа ни е много точен, във всяко отношение. Прави сте, че е важен колектива, защото в предишната ми работа изкарах 6 ужасни месеца като мениджър в една фирма, работих със "змии", които ме злепоставяха всячески. Напуснах не заради тях, а заради системното оставяне след работа по 2-3 ч. Време, което не се заплащаше.
Виж целия пост
# 2 434
22 фев. 2019, 18:12 ч.
Защо не се обърнеш към психотерапевт?
+1
Трябва някой да ти помогне за такъв проблем. И още повече, че го пренасяш и към децата си.
Виж целия пост
Мисля си за ученическите години, беше голям кошмар. Не уроците, а 2 съученички, които се държаха ужасно с мен, всекидневно ме заливаха с омраза и жлъч. Понякога нямам покой като си мисля за тези неща, защо ми се случиха, защо родителите ми не ми помогнаха. Сега съм щастлива, имам семейство, но често им разказвам какъв ад беше в училище. Не мога да го превъзмогна.
Трябва някой да ти помогне за такъв проблем. И още повече, че го пренасяш и към децата си.
# 2 435
22 фев. 2019, 21:37 ч.
За това, че взех ужасно много грешни решения от началото на годината.
Виж целия пост
# 2 436
22 фев. 2019, 21:42 ч.
чрез грешките и страданието са най- стабилните ни уроци.
Виж целия пост
За това, че взех ужасно много грешни решения от началото на годината.
# 2 437
23 фев. 2019, 12:31 ч.
Аз си мисля за апартамента, който предстои да купим. Дали си заслужава? Добър избор ли правим? Ще мине ли всичко наред, сега с тези имами и най разни гадости? Все такива неща и още куп по оформяне на документите. Дано правим правилния избор и всичко бъде наред!
Виж целия пост
# 2 438
23 фев. 2019, 12:32 ч.
Аз в момента съм в такъв отровен колектив. Чак здравето ми се разклати от простотиите в работата. Административните отдели, имам чувството, че повсеместно са змиярници. Да не говорим за счетоводствата.
Предпочитам хиляди пъти работата с обикновените работници пред общуването с двулични и злобни "интелектуалци".
Виж целия пост
Прави сте, че е важен колектива, защото в предишната ми работа изкарах 6 ужасни месеца като мениджър в една фирма, работих със "змии", които ме злепоставяха всячески. Напуснах не заради тях, а заради системното оставяне след работа по 2-3 ч. Време, което не се заплащаше.
Аз в момента съм в такъв отровен колектив. Чак здравето ми се разклати от простотиите в работата. Административните отдели, имам чувството, че повсеместно са змиярници. Да не говорим за счетоводствата.
Предпочитам хиляди пъти работата с обикновените работници пред общуването с двулични и злобни "интелектуалци".
# 2 439
23 фев. 2019, 18:25 ч.
Мисля си, че приятелките ми забременяват, омъжват се... А аз - нищо. Мисля, че вече за този етап съм удовлетворена в кариерен план и трябва да помисля за личния....
Виж целия пост
# 2 440
24 фев. 2019, 21:24 ч.
Една голяма моя мечта днес се разпадна 
. И преди бях писала, че ме е страх, че няма да се осъществи и ето. Отлага се за никога
Пс: предишният ми псевдоним бе Мама голяма!
Виж целия пост
. И преди бях писала, че ме е страх, че няма да се осъществи и ето. Отлага се за никога Пс: предишният ми псевдоним бе Мама голяма!
# 2 441
24 фев. 2019, 21:30 ч.
Ако не става въпрос за нечий живот да знаеш, че всичко е поправимо. Гуш.
Виж целия пост
# 2 442
25 фев. 2019, 01:20 ч.
Съжалявам...От друга страна-помисли, това че ти е била голяма мечта, не значи непременно, че е най-доброто за теб. Може би сега си мислиш така. За всичко си има причина, със сигурност те чака нещо хубаво, за което не си е мечтала!:)
Виж целия пост
Една голяма моя мечта днес се разпадна . И преди бях писала, че ме е страх, че няма да се осъществи и ето. Отлага се за никога
Пс: предишният ми псевдоним бе Мама голяма!
. И преди бях писала, че ме е страх, че няма да се осъществи и ето. Отлага се за никога Пс: предишният ми псевдоним бе Мама голяма!
Съжалявам...От друга страна-помисли, това че ти е била голяма мечта, не значи непременно, че е най-доброто за теб. Може би сега си мислиш така. За всичко си има причина, със сигурност те чака нещо хубаво, за което не си е мечтала!:)
# 2 443
25 фев. 2019, 08:03 ч.
Не, не става въпрос за човешки живот, нито за здраве-за щастие. Имаше вариант, на един наследствен имот фирма да ни построи апартамент, но се отказаха. Толкова много искам да имам самостоятелно жилище, че се побърквам от тази мисъл ( сега живея с други хора). Варианта с кредит не ми е опция. Не съм от хората, които ще се вържат 30-40 г да плащат безумни лихви. Още повече, че си имаме своите разходи. Наистина не знам как ще стане, прекалено емоция влагам и не мисля рационално.
Виж целия пост
# 2 444
25 фев. 2019, 08:14 ч.
Аз бях с това чувство много дълго време. За две години свърших тези неща
Омъжих се и след година се роди синът ни.
Не се отчайвай!!!
Аз си мисля колко ме е страх за бъдещето. Страх ме е как ще опазя синът ми от околният свят. Гледам новините и само чувам как деца на 15-17-19 години нещо се случва с тях- бой, обир, селфита с лош край. Направо не знам какво се случва
Виж целия пост
Мисля си, че приятелките ми забременяват, омъжват се... А аз - нищо. Мисля, че вече за този етап съм удовлетворена в кариерен план и трябва да помисля за личния....
Аз бях с това чувство много дълго време. За две години свърших тези неща
Омъжих се и след година се роди синът ни.
Не се отчайвай!!!
Аз си мисля колко ме е страх за бъдещето. Страх ме е как ще опазя синът ми от околният свят. Гледам новините и само чувам как деца на 15-17-19 години нещо се случва с тях- бой, обир, селфита с лош край. Направо не знам какво се случва
Препоръчани теми