За какво си мислите постоянно напоследък?

Съгласна съм, че има глобалното изтрещяване. Миналия ден станах свидетел на следната кримка : обир по сред бял ден, ама обираните изненадват крадеца и той скача и се пребива, за да се спаси. Хващат го (не е трудно понеже не може да бяга). Разчува се, че е полицай. Всички деца от квартала научиха. Как да им обясниш после, че полицията се грижи да се спазват законите.

Те щото точно тези с нейния профил са невероятни специалисти. Обикновено им се възхищаваш, че с този капацитет въобще успяват да функционират чисто физически някак.

Мис Каролин, не е лесно търсенето на жилище. И ние сме в същото приключение. Мислех, че за мен ще е по-лесно, но не. Гледам на всеки имот, като на проект, м2, цена, възможност за надценка... И нямам емоции от рода на тук ще си пия кафето, там ще сложим елхата. Само един апартамент ми хареса, като слезнах на спирката и видях квартала и готово . На мм обаче не му хареса, а и беше по-скъп от началния бюджет.
Като студентка участвах в международни work shop-ове. И там ни обучаваха как да се разбираме. Например, ако англичанин ти каже it's not bad, значи хич не е хубаво. Ако французин ти каже c'est pas mal, значи е супер . Уж малки детайли, но наистина необходими.
Мисля си, че хем искам още едно дете, хем ме е страх.

Мисля си, че имам нужда от човек до себе си. Но качествен такъв. Мисля си, че нещо явно ми липсва, щом не успявам да го намеря...

Зависи от контекста. Може и да си е съвсем хубаво. Например в отговор на въпроса "Как си?" или коментар за нечия идея.

Точно като коментар на нечия идея беше примерът. И наистина англосаксонците се съгласиха, че не могат директно да критикуват, а почват с позитивните страни. А французите не ги бива в похвалите

Марена,нищо не ти липсва. Просто не е дошъл момента. Казвам от личен опит. При мен така стана.
Ние сега намерихме едно жилище и много се колебаем. Знаем че е най-доброто,което можем да вземем,като локация и място.  Старо е,обаче е на хубаво място, дори е в блока на моята леля,сестра на баба ми- възможност за чудесно преустройство,но много за ремонт. Е,може да се живее в него ама си трябва ремонт. Няма дори и нова дограма.
Не знам как ще се справя с идеята за такъв разход,за който ще съм длъжница до живот. И дали няма да е за сметка на много други неща,които искам...не искам да робувам на 2 стаи,за сметка на други удоволствия,не искам и да съм под наем.
Мисля си,че не съм добра майка.
Не се чувствам добре,не давам всичко от себе си,много се промених като родих -не към добро обаче. Мислех,че ще се променя, но не.
Не харесвам живота си. Не се чувствам удовлетворина. Нямам време за себе си,като робот съм. Всичко се върти около работа,манджи,дете....
Не знам кой е моят път,не знам дали няма да направя огромна грешка с този кредит. Като цяло никога не съм харесвала София. А сега ще изплащам жилище там. Нямам избор. Ще кажете,че човек има винаги избор,но не. Не мога да работя в провинциалните градове за без пари.Това е истината.
 Трябва да взема това решение. И не знам дали няма да съжалявам.
От друга страна-за нас има работа само в София. Аз имам добра работа,в добра среда и колектив. Мисля за детето. За нея ще е по-добре да сме в голям град.
Чувствам се на кръстопът,уморена и изтормозена. Искам да направя толкова много неща за мене си, а не мога и това ме побърква.
Мисля за една стара любов(несподелена),която ми взе толкова много,и която беше голям урок.
Мисля,че греша в много неща. Не се държа добре.Егоистка съм. Колеблива и нерешителна.
 Искам да мисля повече с благодарност към това,което имам. Да се науча на това. Но истината е,че ми е трудно.
Мисля си отвреме-навреме,че трябваше да кръстя малката с друго име,това все си ме човърка. Мисля си,че вчера имах РД,и как ненавиждам този ден,винаги съм се чувствала странно и не си го обичам,а и не се виждам помъдряла и израстнала-никак.

И аз съм на вълна имот, ние си харесахме и действаме, обаче толкова бавно става всичко... Панелен блок е, но поне е саниран.

Момичета, да ви успокоя, жилище се изплаща. Дали ще плащаш наем или жилище все едно и също, но в случая на заем поне е твое и ти се разпореждаш. В момента заемите са изгодни, но и цените на имотите в София са завишени. Но за съжаление идеално щастие няма. Или плащаш заем, или наем. Или живееш при родители.

А защо да няма живот в провинцията? Ако знаете как ми се живее в Бургас или Варна. Всичко си има и не е чак такава лудница, е само лятото може би.

Успех ви желая с жилищата, дано намерите каквото търсите на приемлива цена. Стискам палци!

Ние купуваме в Бургас, 100 хил. лв. 2 стаи с кухня...
Но според мен си заслужава имот на морето, дори да е стар. Дано се окажа права след години.

Аз си мечтая за Варна откакто си помня
 Но мм не иска там. Смята,че няма работа и е като в София,стандарта и цените. Аз обожавам Варна. Много ми харесва.Единственото е работата. Само заради това,че съм на хубава работа и спокойна стоя в София. Истината е, че човик ако и упарит може навсякъде.Обаче в действителност нещата не са така лесни. Към момента не мога да си позволя такава рязка промяна и да си оставя работата.
На по-късен етап бих продала и бих купила във Варна.
Имот на морето и в столицата абсолютво винаги си заслужава. Така,че най-вече заради това се навивам аз,защото знам,чеслед време и детето ми ще е осигурено е ще има смисъл.

Мисля си колко съм изцедена-психически, физически, душевно. Откакто родих, направо се върнах в първи клас. Това ежедневие ме убива, всеки ден едно и също, всеки ден ми е еднакъв до минути. Не съм щастлива, не съм доволна от живота си. Обичам си детето, разбира се, но тази умора ме съсипва. Искам 2 дни само тишина, книга и кафе, никой да не вика, да не ме търси за нищо. Станала съм тиха, затворена, с никой не ми се говори, с една дума съм страшно нещастна. От 2 г.животът ми е само надолу, проблем след проблем.   Винаги съм смятала себе си за много силен човек, напоследък разбрах, че съм грешала. Просто не мога да се вдигна и това е...

Това в Меден рудник предполагам. Аз съм с особено мнение, затова колко е инвестиция там...

Не, в Славейков е имота. Дано всичко мине както трябва по сделката!

Мисля за парфюм. Изкарахме супер ден в Борисовата с приятели, деца и кучета, но успях да мина през парфюмерията на Сан Стефано и си взех Black Opium. Пръснах и Нощния трезор и сега не ми излиза от главата и носа