За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 093 706
  • 20 717
# 5 175
Аз по друг начин ги разбирам нещата. Грижата е грижа. Приемните родители, например, не са задължени да си обичат поверените им деца. Те изпълняват роля. Аз смятам, че онази безрезервна любов, която изпитвам към моите собствени деца, не мога да изпитам към никое друго. И това би ощетило което и да е дете.
Може би, ако бях изпаднала в някаква ситуация преди да имам свои деца, нещата щяха да са различни. Но сега това няма как да бъде променено, независимо от детето насреща, независимо от неговата лична история, независимо от нищо. Моите деца са мои и единствено тях мога да обичам. Бих обичала( и обичам) което и да е друго дете, но по съвсем различен начин.
Виж целия пост
# 5 176
Ами то това е най-нормалното, според мен.
Виж целия пост
# 5 177
Обаче не са свои, а чужди. Като свои - своите деца. А децата на партньора са негови/нейни деца. Третият е излишен да се грижи (,като з свое), защото родителите се грижат. В най,-,добрия случай отношението може да е човешко, като за всяко познато дете. Нещо като бавачка - тя знае, че детето не е нейно, колкото и да се привързва чисто човешки, но не и като свое, защото детето си има майка и баща.
Виж целия пост
# 5 178
В моя случай друга майка няма, вероятно затова са по-различни нещата.
Аз също много време обмисля дали да не стана приемен родител. Но не бих се справила със задължителното условие да не се обвързвам твърде силно емоционално с детето, защото то по всяко време може да бъде върнато в семейството си или преместено. Имам близка приемен родител - те обичат много детето и са постоянно на тръни.
Виж целия пост
# 5 179
Как да няма майка?, ,Не друга майка, а майка -която го е гледсла? Да не е сираче - майката да е починала или да се е отказала от него? Уж не си я заместила, но смяташ себе си за майката (,ако правилно съм разбрала "няма друга мсйка").
Виж целия пост
# 5 180
Това е другият аспект на приемната грижа, който ме спря навремето- склонността ми да се привързвам емоционално. В период от няколко години работих с приемни семейства и децата в тях, имаше няколко покъртителни случая, които така ми подействаха, че нямаше как да не проявя( аз и колегите) специално отношение към децата. Когато приключи проектът( въпреки устойчивостта му), плаках и ги сънувах дечицата. А какво остава да ги гледам като свои и в един момент да ми ги вземат! Не! За тази работа се иска емоционална сила, която аз явно не притежавам.
Виж целия пост
# 5 181
Неправилно се изразих, Андариел, извини ме - майка им не е между живите.
Виж целия пост
# 5 182
Аз пък бих обичала друго дете точно толкова, колкото и моите. Обожавам децата от малка. Винаги съм се грижила за много деца и знам, че това е една от мисиите ми в живота. Ако не беше мъжа ми до сега да съм осиновила дете. В този ред на мисли, си мисля, колкото и да е подло, че не всяка жена заслужава да бъде майка.
Виж целия пост
# 5 183
Осиновяването е друга работа - осиновеното дете става твое дете завинаги и е много вероятно да го обикнеш.
Виж целия пост
# 5 184
Осиновяването е друга работа - осиновеното дете става твое дете завинаги и е много вероятно да го обикнеш.
В закона има възможност за "разсиновяване" /прекратяване на осиновяването/, така че "завинаги" е относително. Имам пример във входа.
Виж целия пост
# 5 185
Да не говорим, че причините за този акт са много различни....
Виж целия пост
# 5 186
Мисля, че го махнаха преди години.
Виж целия пост
# 5 187
Това с разсиновяването ми звучи ужасно. Да вземеш дете и после да го върнеш...що за хора.
Виж целия пост
# 5 188
Различни случаи има, Дари. Преди години моя учителка разсинови сина си, след като за пореден път я беше пребил за пари.
Виж целия пост
# 5 189
Аз съм чувала за родители, които умират следствие на побой от децата си. Родните. И са възпитавали няколко деца и едното ...
И винаги е за пари проблемът. Тоест винаги се карат за пари и имоти, никога за това, че едното се е чувствало ощетено откъм внимание, обич, ласки и прочее. Любовта като финансова грижа ли я разбират много хора... не ги съдя, просто ми е тъжно.
Също много възрастни хора са изгонени от домовете си от родните си деца/внуци.
Нямам идея как се възпитава емоционално здраво дете, което е щастливо, самостоятелно, но пък с отворен ум/сърце за другите, съпричастно, но първо да се грижи за себе си...
Струва ми се като най-голямата отговорност на света да имаш дете.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия