За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 108 609
  • 21 089
# 8 490
Е защо не те оставиха там...? Аз и да ме пускаха, пак щях да си стоя от страх Simple Smile Иди да те приемат, мен това страшно ме успокои. Една нощ цяла нощ не чувствах бебето, уплаших се, ревнах и веднага дойде сестра и ме сложиха на запис на тонове и се успокоих Simple Smile Пък ако бях вкъщи сигурно щях да се гътна от ужас. То просто бебето се кротнало, а майките си мислим винаги какво ли не...
Виж целия пост
# 8 491
Мисля си, че Бианка е права. Ох стискам палци всичко да е наред Hands Pray
Виж целия пост
# 8 492
Ще наддаде бебка, ще видиш.
Наистина, ако ще ти бъде по-спокойно, остани в МД - ще умреш от скука, но два пъти на ден ще слушат тонове, ще знаеш, че има минимум сестра през 1-2 стаи.
Виж целия пост
# 8 493
Така е, всяка жена си решава, но определено там най-малкото за минути може да се съберат и специалисти, и екип за всичко. Всеки друг град е по-зле в това отношение.
Виж целия пост
# 8 494
И двете ми племеннички са седмачета. Голямата стоя почти месец в болницата, докато наддаде достатъчно, да я изпишат. Сега е 22 годишна студентка, а малката, на 11 години, вече е по - висока от мен... 1.66.Simple Smile Само се успокой. И за бебока не е добре да се побъркваш от притеснение.
Виж целия пост
# 8 495
МД е най-голямата гинекологична болница в страната с най-добрата неонатология. Там лекарите правят чудеса, буквално. Имам преки наблюдения на какво са способни неонатолозите и те уверявам, че дъщеря ти ще бъде в добри ръце. Ако има възможност, и аз бих те посъветвала да лежиш там до раждането.
Виж целия пост
# 8 496
Ре Борн, как си?
Виж целия пост
# 8 497
Мисля си как не ме бива в това да чакам. Очакването на нещо ме побърква. Така искам да съм търпелива и спокойна в тези моменти,ама не ми се отдава.
Виж целия пост
# 8 498
Аз пък чакам твърде дълго. Понякога чак изпускам влака, и следващия също.

Мисля си напоследък, че се очертава отново да се местим. Тъкмо свикнах тук. Заболява ме главата само като помисля колко багаж трябва да пренесем. А след три години, живот и здраве, ще се местим в друг град и пак пренасяне.
Виж целия пост
# 8 499
Мисля си как идва есента.. тъжен сезон за мен. Винаги ме хваща нещо като есенна депресия и започвам да си мисля на къде вървя, какво искам.
Това е и периодът, в който никога не ми стига любовта колкото и да е тя и да търся още и още.

Мисля си как ако затворят училищата и университетите тези усещания ще достигнат връх. И депресията няма да е лека.
Виж целия пост
# 8 500
Аз пък чакам твърде дълго. Понякога чак изпускам влака, и следващия също.

Мисля си напоследък, че се очертава отново да се местим. Тъкмо свикнах тук. Заболява ме главата само като помисля колко багаж трябва да пренесем. А след три години, живот и здраве, ще се местим в друг град и пак пренасяне.
За багажа не знам,ама ми звучи тегаво това живеене на различни места. Аз както се привързвам към места и хора и неща,подобни промени биха ме накарали да се чувствам зле,а ако са през 3 години не знам дали би ми понесло. Не е ли тегаво така да сменяш градовете,Евче?
Виж целия пост
# 8 501
Мисля си за предстоящото раждане. Почти не остана. Мислех, че бебчо ще се роди в началото на месеца, тогава станаха 5 месеца без мама. И като знак от съдбата, че ще го закриля очаквах да избере 7. Обаче не. Дочака си термина и май не бърза. Аз се притеснявам, което е нормално може би. И хем искам вече да е до мен, да се срещнем, да мине всичко, хем ме е страх от предстоящото. От това как ще се справя. От всичко.
Мисля си и дали мама ни гледа от там, където е. Дали наистина душата ѝ е сред нас. По принцип вярвам в отвъдното. А и няма да забравя часове преди да си отиде, когато все още и през ум не ни минаваше колко е зле положението, как тя се отнасяше всякаш в друго измерение. И думите ѝ - ,, Къде отиде онова, момче? Няма ли да си тръгваме? ,,
И още няколко пъти беше казала, че иска да си ходи. Ако няма отвъд нас живот за къде бързаше? Защо ни остави? Толкова е ..  
Мисля си дали вижда как променихме някои неща вкъщи, за да може на малкото човече да му е уютно, когато се появи. Дали се радва или е сърдита .
Толкова неща искам да ѝ кажа. А единственото, което успявам да кажа на гроба ѝ е да ми пази бебето. Ако наистина има такава сила, ако е някъде там, поне да пази бебето, както винаги пазеше нас.
Виж целия пост
# 8 502
desi_099  , много ме докосна публикацията ти 💗💗💗
чела съм, че много често починалите ни близки ни виждат. Зависи от духовното състояние, в което се намират....а то пък зависи от доста неща.
Понеже си споделила какво ти е на душата, се осмелявам да те насоча да се помолиш на дева Мария, в някоя Църква. Помоли се и за душата на майка ти. Ако чувстваш несигурност как - попитай някой свещеник , дано имаш достъп до такива....
Успех ти желая!🤗
Виж целия пост
# 8 503
Деси, бебчо дам си е избрал дата на която да се появи.
И все си мисля, че някъде там в небето всички наши близки  гледат и ни пазят.
Поне това ме успокоява по някакъв начин.
А за есента......толкова красива и в същото време толкова носталгична ми е. В този сезон винаги се чувствам тъжна и самотна.....странно, но като си тръгнат лястовичките и започнат да падат листата ми е едно тегаво всяка година.
Виж целия пост
# 8 504
Дариела, аз сменям жилища в един и същи град засега Simple Smile смяна в семейното положение, смяна на домове и така... А градът ще сменим заради по-добро образование на децата. Мъжът ми прави сериозна жертва заради мен и моите деца.
Замислих се над въпроса ти... На 13 години заминах да уча в друг град, от раждането си досега по жилища и квартири съм се местила сигурно над 20 пъти. Искам вече да се кротна.

Деси, вярвам от все сърце, че майка ти пази теб и нероденото си внуче. Леко раждане ти пожелавам и скоро да пишеш тук с добра новина. Heart
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия