За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 395 814
  • 25 039
# 8 625
Ева, не си сама. До 19 живеех с нашите, после.. сега съм на 29 и сегашната квартира  ми е 13-та подред. Завърших в чужбина и това оказва влияние. Единственото хубаво на този начин на живот е, че се учиш да живеш с много малко. Мразя много вещи и не трупам нищо. С мъжа ми сме свикнали на всичко, за мен  стига аедно място да е чисто и топло. Имам и дом на мечтите, разбира се, но не се знае кога ще стигнем до там Simple Smile
Виж целия пост
# 8 626
Аз не мисля толкова обстойно за имотите. В смисъл нищо не преценям като да ми е за цял живот, до последно и т н. Като върши работа - взима се, ремонтира се и така. После ако се налага се продава.

Имам в момента късмета да живея без преки съседи и това наистина е прекрасно. Но това е отскоро. И ако не беше ми се случило, нямаше и да знам какво е и пак щях да си живея добре.
Виж целия пост
# 8 627
Шашнах се от броя на местоживеене... Сигурно си много адаптивна и приспособима.
Виж целия пост
# 8 628
Ако е към мен - да, просто животът ми е такъв, не съм го избирала или мислила, че така ще стане. Изморително е, но повечето бяха докато учех в чужбина. От 3 години сме в България и сме сменили 3 квартири, като първата беше само за месец. На втората се задържахме 2 години и половина и наистина се привързах към мястото и към хазяите, които ни възприеха като техни деца ( бяха в съседния апартамент). Като си тръгвахме и почти се разревахме, там бяха първите мигове с детето ми и намерих и страхотни приятелки. После мъжът ми реши да учи отново и се преместихме да сме близо до университета му, а и плащаме доста по-малък наем. И така, както те подхване.
Мисля си напоследък за семейството - с мъжа ми постигаме всичко с много труд и усилия, минали сме през всякакви глупости. Но всеки ден сме благодарни, че сме здрави и че детето ни е здраво.
Виж целия пост
# 8 629
Ева, не си сама. До 19 живеех с нашите, после.. сега съм на 29 и сегашната квартира  ми е 13-та подред. Завърших в чужбина и това оказва влияние. Единственото хубаво на този начин на живот е, че се учиш да живеш с много малко. Мразя много вещи и не трупам нищо. С мъжа ми сме свикнали на всичко, за мен  стига аедно място да е чисто и топло. Имам и дом на мечтите, разбира се, но не се знае кога ще стигнем до там Simple Smile

Познато.
Скрит текст:
От 19 годишна съм в чужбина и до сега не знам дори колко сменяния на квартири, домове, градове и страни съм сменила.

ММ примерно има имоти в Б-я, но не живее там и не ги ползва, въпреки, че са във втория по големина град.
Едно дете е и е заминал на 20 и той навън. Ние също имаме една дъщеря и въобще не знаем къде ще живеем и къде ще иска тя да живее.

За гимназията й ще сме в голям град, а когато започне да учи в университет иска да е е във Франция засега и ще живее там, а къде ще се устрои е съвсем друг въпрос.

В момента живеем в малък град (малко под 300 000 души) и тук си живеят хора, които никога не се напускали околността или страната.

Наскоро в къщата до нас се преместиха 2ма братя, които учат в университета до нас, чиито родители им купиха къщата за да учат тук. Имат и 3ти брат, който ще дойде след 2-3 години в къщата и той.

Родителите взеха ипотеката на тяхно име, синовете им си намериха приятелки и съквартиранти и сега живеят 4 двойки в 4 спални катро плкащат ипотеката квартирантите докато си живеят децата там.
 Но това се случва в общества, в които хората са спокойни, имат род наоколо, искат да живеят , учат и работят тук, а не за нашият тип характер.

Повечето ни съседи са по къщите си по над 30+ години и чак като заминат за старчески дом или починат се нанасят други млади.
Мисля си постоянно какво ли е да искаш и да знаеш кое е твоето място и да желаеш да останеш там, знаейки, че това е твоят дом за дълго време.
Виж целия пост
# 8 630
Мисля си постоянно какво ли е да искаш и да знаеш кое е твоето място и да желаеш да останеш там, занейки, че това е твоя дом за дълго време.
Много е хубаво.
Виж целия пост
# 8 631
Мисля си постоянно какво ли е да искаш и да знаеш кое е твоето място и да желаеш да останеш там, занейки, че това е твоя дом за дълго време.
Много е хубаво.
Възможно е, никога не съм го чувствала.

От дете знаех, че искам да пътувам, да живея на различни места и не исках и да си представя дори, че бих останала в родния си град или в София.
Виж целия пост
# 8 632
От 8-ми клас мечтаех да уча в чужбина, но не е било писано. Голяма драма ми беше. Доскоро България ми се струваше малка, безинтересна, провинциална и безперспективна. Сега й свикнах, понеже имам семейство и дете и одъртях. Но не искам детето ми да учи и живее тук.
Виж целия пост
# 8 633
Не се дразнете на коментарите - различни гледни точки са за автора. Решението е негово!

 
Мисля си за идващия рд. Не ми се празнува, не знам къде и с кого и как. Депресира ме защото е повече към 40 отколкото към 30.



Напоследък съм адски разсеяна - правя гаф след гаф работно. Отделно и че ме наблюдават и изпробват работно.
Нямам кой знае какви проблеми освен обичайните, но мозъка ми го няма. Не знам къде е. Мързи ме, не ме интересува нищо, сякаш съм само тяло.

Преди няколко месеца ходих на ендокринолог - абсолютно здрава съм физически. Умствено е ясно че не съм.

Имах някакви мечти, исках някакви неща, но не е сега момента. Вече ми е все тая!
Виж целия пост
# 8 634
Като се сетя че след няколко дни ставам на 32и ми става лошо!
Ние клоним към вземане на апартамента. До понеделник трябва да кажем.
Просто е много запазен и" без пари." Вноската ще е много малка. Първоначално ще пуснем наематели(даже вече е намерен).Наема покрива вноската. Родителите ще ударят по едно рамо финансово.
Остава да решим ипотечен или потребителски(сумата е малка). Ще бъде под наем 3или 4 години, а после ще слезем в града като малката стане ученичка живот и здраве.
Нашите и ММ толкова го харесаха. То не си заслужава да го изпускаме  дори и да не живеем там.
Отделно и за брокер няма да плащаме, което е огромен плюс. На етажа няма съседи. Само едно младо семейство което скоро ще се нанася.
Блока е 3етажа.Тихо място като на хълм. Терасите са две и са прилично големи. Има много деца в квартала.
Изобщо плюсове те са повече. Та така....
Виж целия пост
# 8 635
Каролин, подкрепям те. Щом вътрешно усещаш, че е добре да го вземете. Щом може да го отдавате под наем значи .... много неща значи.
Виж целия пост
# 8 636
Мисля си, че съм готова да имам дете с ММ. Не сме от вчера заедно, цели 6г живеем под един покрив и така ми се иска да зазвучи детски смях в дома ни. Simple Smile)
Виж целия пост
# 8 637
Едно от най- хубавите неща е детски смях!!! Пожелавам ти го!
Виж целия пост
# 8 638
Анастасия от сърце ти го желая!
Виж целия пост
# 8 639
А моят рожден ден е днес и с доста съм ви кака, но хич не ме депресира това Simple Smile По-ведро да гледаме, животът е днес и сега на колкото и да си години.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия