За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 395 804
  • 25 039
# 8 850
Виж, този вирус вместо да ни направи по-сплотени и задружни, извади наяве най-черните черти и страни на някои хора. Разбираемо е, донякъде.
Но за мен не е.
Защото преди всичко трябва да сме хора, наистина, ние ако в трудни моменти не си помагаме, когато сме добре всъщност няма да имаме нужда от помощ.
Не се притеснявай,за това което ти казвам имам предвид.
Ако мога да помогна с нещо - насреща съм. В провинцията съм, но имам представа от протоколи и ред при тези ситуации, въпреки че за всеки град е различно, а не бива. Затова ако има нещо, пиши.
Извинявам се на останалите съфорумки за спама.
Виж целия пост
# 8 851
Аз пък си мисля, обратното на други, че ми е изчезнала всякаква амбиция. Винаги съм била много упорита, пробивна, нахална, ако щете, докато не постигна своето, не мирясвам. Сега съм се пуснала потечението, спокойно ми е, щастлива съм и се задоволявам с това, което имам. На моменти направо не се познавам.
Виж целия пост
# 8 852
...Мисля си, че колкото и да се надявам да не се повтаря, ще ме сполети съдбата на майка ми- цял живот все тя напъва, бута, дърпа, бори. Баща ми...може яваш, яваш, той зор няма, може и с малко. Малко му стига. Няма цели. Може да си живурка в една стая, зор няма. Тези двамата не знам какво общо имат?!
Имам лошото предчувствие, че аз съм по нейния път. Дежавю ми се случват нещата.
Това зависи от теб самата. Ако ти не се уважаваш, кой искаш да те уважава? . Цени си времето, парите, нервите. Не ставай слуга на никого. Ако ти  осигуряваш перфектната среда за съществуване на мързеливи хора покрай теб и на твой гръб, имаш вина. Ами не им угаждай толкова. Бъди сигурна, че благодарността ще бъде 0. Напротив, с времето все повече претенции ще има към теб, сякаш си длъжна за всичко. Ако сама се нагърбваш с всичко. Пък и виновна за всичко ще бъдеш. Та няма смисъл. Уважавай се.
Виж целия пост
# 8 853
Мисля си как вече ми идва нанагорнище всичко това с ковида. Днес тръпнах в очакване за резултата на мъжа ми, контактен е, но слава Богу излезе отрицателен. Но те са доста хора и нито ги пускат хоум офис, нито предприемат някакви мерки. И докога така, не знам. Втори тест вече. Днес кроях сценарии в главата си какво ще правим, ако трябва да се изолираме, къде, как, в нас правим ремонт....децата....абе не знам вече...
Виж целия пост
# 8 854
Андерсеновите приказки, баш не са детски според мен. Както и "малкият принц".
Мисля си как не искам да идва студеното време.
Андерсен изобщо не е писал за деца. Те в последствие са преработени като за детски, но въпреки преработката пак са тъжни и странни. Мен винаги са ме подтискали още така бях дете, та и до ден днешен.
Мисля си как ще се справим в сегашната ситуация. Ваксини няма да видим скоро, поне до края на 2021... А дотогава? Как ще опазя баба ми...
Виж целия пост
# 8 855
За много кратко време се случиха толкова  страшни неща. Един приятел, млад мъж, уж здрав, отиде си, ужасяващо бързо. Приятелка замина за  Турция да се лекува заради следоперативни усложнения ( тумор на мозъка). Успяхме да съберем парите и Бог да й дава сила.
Всичко това, плюс ежедневните, ежечасни комюникета за ковид... Не мога да спя. Не мога да си събера мислите.  
Как се понася това? Ако за миг се отпусна и хоп, облъчват ни с нови дози смърт и болести.
Виж целия пост
# 8 856
Ужасно е! Ужасно!
Аз, която до сега не позволявай да се панорама вече много взех да се плаша, също. Може би с настъпването на зимата ме хвана страха.
Днес смятах колко средства са влезли у дома за една година и си мисля ..къде са отишли тези пари??? На почивка не сме ходили.пазарувам.основно най- необходимото .. наистина не знам.
Виж целия пост
# 8 857
Аз мисля за раздяла или по-скоро за условията на тази раздяла, за да не е ощетено детето ми.
Виж целия пост
# 8 858
Мисля си, че искам да напускам, а не мога да си позволя този лукс.  
Доскоро си харесвах работата. Заплатата е висока, графика ми е сравнително добър. Обмисляха преместването ми в друг отдел, много го исках.
В рамките на две седмици успях да се издъня пред трима шефове на най - високо ниво. Имам силен гръб защото две от шефките ми ме харесват как работя в техния отдел. Превърнах се в любимката на регионалния мениджър. При една от първите ми издънки дойде лично да говори с мен и отношението й беше супер мило. При една от следващите искала да ме уволни на момента. Сега минава покрай мен и очите й се смеят под маската.
Други шефове на по - ниско ниво също си промениха положително отношението към мен.
Реално нямам от какво да се оплача.
Откъде дойдоха тия мисли?



Мисля си и колко много искам да имам една маска.
Аз съм човек който много мрази марки. Мразя дрехи с надписи. Но тази маска я искам. Рекламна е. На жената са й я дали от фирмата и втора не може да вземе. Единствения вариант е да й взема нейната, но ме е гнус - като да обуя чужди гащи.


В главата ми е страшна каша. А доскоро си приемах живота какъвто е.
Виж целия пост
# 8 859
Мисля си, че до скоро исках животът някак да тече по-бавно, а сега само искам да се приключва тази година, а и следващата, както и цялата съпътстваща истерия
Виж целия пост
# 8 860
Аз мисля за раздяла или по-скоро за условията на тази раздяла, за да не е ощетено детето ми.
Съжалявам, имаш малко дете, нали?

Мисля си, че трябва да си поискам едни пари, които съм изработила.
Виж целия пост
# 8 861
miss july, ако наистина предстои раздяла, най-най-важното е ако е възможно да запазите някакъв добър тон с бащата. Иначе финансово освен една издръжка, която за нищо не става, не виждам какво може да получи детето. Нека бащата е нормален и иска да помага и да се грижи, тогава всичко ще е наред!
Виж целия пост
# 8 862
Мисля си, че до скоро исках животът някак да тече по-бавно, а сега само искам да се приключва тази година, а и следващата, както и цялата съпътстваща истерия
И аз искам същото. Hug
Виж целия пост
# 8 863
Мисля, че просто ще сменим цифрите ,всичко друго ще остане.
И вместо да се влошава става безнадеждно.Grinning
Виж целия пост
# 8 864
Ех, Джулка, съжалявам да го прочета! Сигурна съм, че ще направиш най- доброто за детето си.

Аз си мисля, повлияна от новините, че ме е страх за мама. Досега някак си като че ли беше защитена, нямаше почти никакви случаи на ковид. Сега болницата им се пръска, много познати и приятели вече са болни. Тя е пенсионер отскоро, казали сме й да излиза само до магазина пред блока. Декември трябва да идва насам, и от това се притеснявам много.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия