За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 395 803
  • 25 039
# 8 955
Отглеждаш ги, ако си здрав. Стане ли някоя беля, монетата много бързо се обръща.
Виж целия пост
# 8 956
Колко да не зависят от родителите? Рядко се среща някой на 18-20 да може да се издържа сам и да не зависи от родителите. В един момент ще му трябва жилище, ще се зажени, деца ще ражда. Може да не трябва да му даваш пари за закуска, но със сигурност ангажиментът си остава, винаги имаш едно на ум, че дори да е самостоятелно, може да закъса.
Не зная, ние явно с  мм сме изключения, защото от 19 годишни сме независими, живеещи в чужбина и не очакващи нищо от родители. И 80% от приятелите ни са същите.
Виж целия пост
# 8 957
И аз се оправям сама. Нашите са си добре, но не помагат. Нито гледат внуци, нито имам жилища от тях Simple Smile Когато съм закъсвала, не са и разбрали.
Виж целия пост
# 8 958
Познавам тази независимост. Точно поради този факт, ако мога и имам сили ще бъда винаги до децата си и ще им помагам, ако разбира се и те искат.
Виж целия пост
# 8 959
На мен няма да ми се получи с 4 деца да съм винаги до тях - каквото мога, бих помагала с радост. Но няма как да се ангажирам да съм на разположение на всички винаги. Това ще е невъзможно Simple Smile

(На мен моята независимост си ми харесва. Добре е да имаш помагащи родители, но ако не са ти се паднали такива, не е трагедия. Нямаш и никога роднински разправии.)
Виж целия пост
# 8 960
Ние  сме с едно дете и с каквото можем ще й помагаме 
Държим да е независима и оправяща се млада жена.  Понеже и баща й е едно дете и не му е помагано, той има по- строги възгледи как помощта не те учи на нищо хубаво и как трябва всичко да си постигнеш  сам, докато аз съм била много подкрепяна морално, давам същото.
Виж целия пост
# 8 961
Да, голяма част от подкрепата е въпрос само на желание и в този смисъл всеки може да помогне. Аз съм свикнала да не търся никога помощ, от никого. Не казвам, че това е добре, просто аз съм си така. Но не ми се е и случвало да не мога да се оправя сама. Дано отгледам децата, преди да разбера какво е да ти трябва помощ. Пу-пу.
Виж целия пост
# 8 962
Добре е да не се бърка помощта с дундуркане на готованци. Помощта учи на много хубави неща - емпатия, съпричастност, взаимност. Получавала съм огромна помощ и старт в живота. Сега аз давам. Винаги съм знаела, че има на кого да разчитам. Сега близките ми могат да разчитат на мен. Животът на лист отбрулен (по Яворов) не е за мен.
Виж целия пост
# 8 963
Че то не е по избор. Не си избираш родителите и роднините. Можеш само ти да живееш както искаш. Насила хубост не става, задружни семейства - също. Ако съм жива и здрава, моите деца ще имат повече подкрепа, отколкото аз съм имала.
Виж целия пост
# 8 964
Аз не съм израстнала в здраво семейство и предпочитам да давам повече грижа и любов на детето си.  Не ми се навлиза в подробности.
Виж целия пост
# 8 965
Че то не е по избор. Не си избираш родителите и роднините.
Не, но можеш да избираш ти какъв тип родител да си.
Виж целия пост
# 8 966
Да, само това. Но не миналото и роднините преди теб Simple Smile
Виж целия пост
# 8 967
Въпрос на личностни възгледи, семейни традиции и стил на родителстване. В моя род винаги на децата се е помагало, когато имат нужда. Както се казва, може бонбон да е, едно кило картофи, но винаги някой нещо е давал, то е важен много по-често жестът, не толкова размерът. Това е усещането на децата, че могат да разчитат, което от своя страна дават вътрешна увереност да вървят напред. Ако един родител е стиснат като характер, няма как да даде, ако ще милиарди да има, той принципно няма да даде, защото иска за себе си да харчи или да трупа.
Виж целия пост
# 8 968
Добре е да не се бърка помощта с дундуркане на готованци. Помощта учи на много хубави неща - емпатия, съпричастност, взаимност. Получавала съм огромна помощ и старт в живота. Сега аз давам. Винаги съм знаела, че има на кого да разчитам. Сега близките ми могат да разчитат на мен. Животът на лист отбрулен (по Яворов) не е за мен.
Разсъждава по същия начин, макар и да има още много опит да трупам. По-добре не мога да го кажа. Ще помагам на детето си винаги когато мога. Ще. Дам старт ако мога и смятам, че това е много важно.
 Дава сигурност подкрепата от родителите, чувството, че не си сам, че те са зад теб. Така сме научени цяло поколение, че и това преди нас и по-предишните.
И не мисля, че е задължително нещо лошо.
Предпочитам да осигуря жилище сега за да не се чуди детето утре как да си го осигури. Не смятам, че е лошо това.
Напротив. И това е само един пример. Нито едни от приятелите ми не са си купили жилищата сами, на всеки е помогнато.
Много е важна подкрепата от родителите-и емоционална и всякаква. И много се радвам, че моите са такива.
Има си и лоши страни. Мама мисли само за нас, не гледа нея си. На мен много ми се помага с помощ за малката.
Всеки родител смятам би искал да помага на детето си. Разбира се в разумни граници.
Виж целия пост
# 8 969
Andariel, разбирам, че ти е невъзможно да си представиш, но детето може да върви напред и да е успешно дори и при неподкрепящи, неангажирани и отдалечени всякак родители.

Скоро гледах филма за Елтън Джон, ето ти доказателство Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия