За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 395 801
  • 25 039
# 9 075
Въпросът е не дали, а къде - тук или в чужбина?
Защото тук завършването на университет нищо не дава освен хартийка.
Виж целия пост
# 9 076
ако някоя от нас няма възможност да си прати детето в уни няма да го прати . ние правим това, за което имаме възможност. а какво става после зависи на първо място от как детето прилага наученото и как изкарва ползи от него . т.е. може да направи нещо, но може и не . според зависи основно от разни качества , които няма да му бъдат преподавани в часовете по линейна алгебра.

познавам много повече реализирани в Германия българи с българска хартойка отколкото такива с немска хартийка . Има нещо като дискриминация на второто поколение. не знам защо се получава. при успешно първо , второто често е зле , но трето пак се ориентира. някак второто не се ориентира. Но може и да бъркам  . Тук не гарантирам ами казвам наблюденич и размисли
Виж целия пост
# 9 077
Там с фуния не наливат. Всеки научава това и толкова, колкото може и иска.  Тъкмо по-малко конкуренция, щом не било важно ученето.
Виж целия пост
# 9 078
За да бъдеш успешен не необходимо задължително условие да имаш апартамент, образование и пари. Да с тях винаги е по-лесно.
За да си лузър и отрепка не е задължително да си беден и неграмотен.
С други думи, нещо не гарантира друго на 100%.

Това е моето мнение по въпроса.
Виж целия пост
# 9 079
Съгласна.
Виж целия пост
# 9 080
Въпреки, че ще избера детето ми да отиде в университет, това няма да я направи успешна. От нея ще зависи, от изборите ѝ, от усещането ѝ за живота, от това с кой ще я срещне животът и какъв път ще избере.
В нашето семейство аз съм по - училата, мъжът ми обаче е много пробивен и работлив. Няма нещо, което да захване и да не го обърне в пари. Удава му се, без MBA, обучения и курсове.
И двамата сме от обикновени семейства, без наследствени имоти и начертан път в живота.
Не ни помагат, не са ни и помагали финансово. По-скоро ние помагаме.
Не искам да давам определения успешни ли сме или не, понеже това е относително, но разчитаме само на себе си и се справяме.
Виж целия пост
# 9 081
Познавам интелигентни хора, които по една или друга причина не са завършили/или не са довършили образованието си, но това не ги прави глупави или неуспешни, напротив. Мисля, че наистина е важно обаче в какво семейство и с какви ценности си отгледан. Един умен човек може да намери много начини, за да постигне успех. Хора заминаха за САЩ, дипломите им не се признаха там, но единият учи наново, другият направи собствен бизнес и двамата са доста добре.
Другото е, че много народ в момента вземат дипломи и аз не знам как...
По темата...от около две години постоянно мисля да напусна България.
Виж целия пост
# 9 082
...
По темата...от около две години постоянно мисля да напусна България.

Аз пък след 20 години навън, но се прибираме поне 4 пъти годишно заради родителите, се чудя дали България не остана единственото място с що годе нормални хора. Сърбия също ми се струва ок.

Такава боза цари на друго място. Гледам какво става например във Франция , но не е само там.

тути добре го написа. И ние сме горе долу така, само където и двамата сме учили. Няколко години след университета вече става все едно какво къде си учил и с какъв успех си бил и дали не си си купил дипломата. Съвсем други неща определят реализацията .
Виж целия пост
# 9 083
А ти самата накъде ще насочиш своето дете? Към овцете или към университета?
Ако може и двете. Не знае човек живота какво ще му поднесе. Добре е да има и вариант Б.
Виж целия пост
# 9 084
Всеки познава всякакви случаи. Но важното е каква е общата картина. А общата картина всички я знаем, колкото и да говорим за всякаквите случаи и затова гледаме децата ни да имат нещо материално, нещо нематериално, за да им дадем достатъчно ве-нулево, за да имат по-големи шансове да живеят по-добре и да направят повече от нас. Както се казва в една фраза, стъпват върху нашите рамене, за да стигнат по-нагоре, както също ние сме стъпили върху раменете на своите родители, за да стигнем по-нагоре. И така е вървяло откакто свят светува. Останалото е рационализация - един нямал, пък успял, друг имал, пък се провалил. В повечето случаи имащите успяват, а нямащите се провалят. Затова дайте да спрем с големите приказки - всички правим едно и също, когато става въпрос за децата ни - не ги изпращаме сезонни работници на ягоди, не ги оставяме незавършили училище с мисълта, че ще са втори природни мултимиардери или нобелови лауреати. Всичко става с подложка от среда и пари. Непредвидимите обстоятелства са друга променлива.
Виж целия пост
# 9 085
Simple Smile И аз се сещам за няколко заможни, хайде да не казвам богати, чиито деца през ваканциите си "играят" на ратаи, на весникарчета и т.н. Обаче точно "играят си" - знаят, че бъдещето им не зависи от това. И никой не си е пратил децата след гимназия да берат ягоди заедно с етносите, вместо да учат, понеже животът бил най-добрият учител...

На приказки и докато децата не са приети в университет, всеки е над нещата, обаче като ги приемат на втората или третата година, се оказва, че се гордее и внезапно образованието става голямо постижение.
Виж целия пост
# 9 086
По моите наблюдения не е само до ученето. В един момент опита, къде си попаднал,какви връзки си изградил, и кой познаваш както и малката доза късмет си казват думата. Дали си пробивен, по-социален, по-общителен и оправен. Защото има хора неучени, супер зле с учението, откровено прости да не кажа, но пък с усет за търговия и бизнес. И са успешни.
 Брат ми например завърши ала бала специалност,уж престижна, ама не съвсем.През цялото време работи като обикновен барман в мол и с италианци, в сладоледения бизнес. Обаче това му даде добра основа и контакти. Запозна се с много хора в хранителния и ресторантьорски бизнес, всички го харесаха, научи много неща за кафето, за сладоледа, за храните. Пообиколи насам-натам и приложи знанията в нещо свое. Работи сумати време в търговията. Сега има малък сезонен бизнес, който е благодарение на тези контакти, които е имал в годините,отделно е управител на едно от популярните заведения в София. Не е работил по специалността си и ден. Нищо кой знае какво не му е дала хартията.
Даже магистъра не знам дали отиде на защита или не. Вуйчо ми не е бил силен ученик, тръгнал е от нищото, сега е директор в един от отделите на най-голямата фирма за растителна защита в страната. Пак поради случайно попадане и късмет в подходящия момент, разбира се и с цената на доста труд. Така, че ученето не е най-важното. И не е гаранция. Важното е да си пробивен и оправен. Все повече се убеждавам в това, по себе си, защото аз съм голяма читанка, дипломи, курсове, много учила, вярно работила съм само по специалността си ама имам чувството, че нищо не направих. Макар в очите на някои да не изглежда така. Да речем, че стандартно мога да се зачисля към лузърите😁
Много е важен характера на човека. На какви хора ще попадне, и дали ще има късмет и сили у себе си да постигне нещо. А това в училище не се учи.
Виж целия пост
# 9 087
И преди да влязат моите, пак се гордеех. Винаги съм била на принципа, че дори един младеж да е крайно неориентиран, по-добре да запише каква да е където и да е специалност, но са се смеси с другите студенти, отколкото да не прави нищо или само да работи някаква нискоквалифицирана работа, а дори да е квалифицирана, добрият доход сваля амбициите за учене и човек свиква, че може да живее добре и без диплома. Със сигурност за една година ще му дойде прозрението какво иска да учи - дали да продължи със записаното или нещо друго да запише и ще му дойде апетитът да да учи.

Точно си играят, като да отидат на бригада - знаят, че това е за малко и не се издържат с тези пари. Студентите така ходят на бригади лятно време - за да опитат нещо ново и да изкарат някой лев. И аз навремето в завода работех с братята, но знаех, че е заради осемте месеца стаж, който ми искаха за кандидатстване. Нищо, че сме се разбирали там с хората, деляли сме си вечерята през нощните смени, но и те, и аз знаехме, че съм за малко.
Виж целия пост
# 9 088
В случая съм съгласна с Андариел - образованието си е ценност и предпоставка за увеличаване на шансовете за успешна реализация в живота. И да, говорим за шансове, гарантирано няма нищо, защото освен образование има и сума ти други фактори за успех в живота. Но малко от тях могат да бъдат управлявани предварително, а образованието е такъв фактор. Ако някой се случи гений или с вроден усет за предприемач, образованието няма да му попречи. Но ако не е такъв, а що годе нормален, образованието само помага. И от колкото по-добър университет е, толкова повече врати му отваря дипломата, а и знанията зад нея (от добрите университети рядко излизат хора с девалвирана тапия). Изключения има всякакви, ама ако образованието не беше ценност нямаше година следване в добър университет в САЩ да струва 60-70 хиляди долара и изобщо образованието да е такъв бизнес - голям бизнес без търсене не може да има. Напредъкът на Китай се крепи на образование и безкомпромисно (даже насилствено) учене. И държавата плаща разходите на най-талантливите да учат в Оксбридж и Айви лигата, някой да каже, че ефект не се вижда?
Виж целия пост
# 9 089
Мисля си, не постоянно, разбира се, но напоследък установявам как 60-годишните вече не ми се виждат толкова стари. Не върви на добре работата.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия