За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 395 801
  • 25 039
# 9 315
Мисля си че само лоши неща ми се случват напоследък и нямам предвид вируса. Кога колелото ще се завърти?
Виж целия пост
# 9 316
Зуки не може да не ти се случват и хубави неща, но лошите прекалено те тревожат и не ги виждаш. Не можеш да спреш да се тревжиш, но можеш да се опиташ да виждаш и хубавите и интересните неща.
Честит Никулден. Иди се разходи някъде навън, слагай една риба в печката и си сипвай чаша охладено бяло вино докато чакаш . Няма ли на кой да се обадиш да си поговорите  , можеш да го поканиш на риба ?
Виж целия пост
# 9 317
А какво им е лошо на маските? В големите азиатски градове са с маски постоянно. Точно за това си мисля отскоро. Че маските изобщо не ми пречат.
Е, ама не очаквай всички да са като теб... Simple Smile  на мен ми пречи. Много. Не живея в Азия. Задушава ме, постоянно се цапа с грим /червило, с нея се чувствам като квазимодо. Така ми изглеждат и всички "маски" навън... грозни, отчаяни, тъжни, надяват едно чувство..... на безсилие и безнадеждност. Ужасно е. А гадното чувство се подсилва от факта, че те дори не са жизненонеобходими.... А ей това чувство на безсилие, че не мога да променя нищо, че ми налагат насилствено нещо абсолютно безсмислено, ме побърква и отчайва. Свикнала съм да имам пълен контрол над живота си, действията си, и сега факта, че някой друг се опитва да дава тон и посока на живота ми, а аз не мога да му попреча и да се защитя, не ми харесва. Ама никак....
Виж целия пост
# 9 318
Мисля си за детството. Колко безгрижни сме били
Виж целия пост
# 9 319
Мисля си, че от две седмици имаме нов колега на работа и никой не му е видял още лицето. Ходим с маски на работа. Ако го срещна на улицата, няма да знам, че работим на едно и също място. Неприятна ми е тази мисъл, дори донякъде зловеща.

Не понасям маски, дразнят ме, задушават ме, излизат ми пъпки под тях, цапат се, мразя да дишам под тях. Азиатските градове и хора ни най-малко не ме вълнуват. Точно те са последните на света, от които бих почерпила идеи или бих се възхитила и това на база на придобит собствен опит и впечатления от тях.
Виж целия пост
# 9 320
Нямам думи, честно Grinning
Мисля си напоследък.... Всъщност по-добре да не казвам, че ще ме баннат. Живи и здрави.
Виж целия пост
# 9 321
Мисля си какво може да наложи слагането на червило под маската.
И ми прави впечатление колко често мразещите маските казват "Не ми пука за..." - другите, азиатците, страхливците... Искат си свободата. Ами да си я искат. Ама не от нас, от вируса да си я искат.
Пък и все още не виждам някой да е лишен от свобода. Но пък виждам лишени от здраве. Някои и от живот.
Виж целия пост
# 9 322
Вярно, за червилото и аз съм се чудила винаги. Ако човекът е с маска постоянно на работното си място, в транспорта, магазина и т.н., то защо изобщо му е червило под маската, то все пак е за красота, декоративен елемент, а не функционален. Сигурно за да ги видят в кафенето колко са красиви.
Виж целия пост
# 9 323
Да, точно така - не ми пука. Сега ще се изредите десет човека да ме критикувате ли? И от това не ми пука.
Аз маските си ги нося чинно и навсякъде. Спазвам всички ограничения дори и да смятам, че са безумни. От март месец излизам само до работа и на две седмици до магазин. С никого не общувам и с никого не се събирам. Вероятно повече ограничения спазвам от всички тук взети накуп, поради това че живея в държава, където за разлика от БГ правилата са за да се спазват.

Но какво налага да се преструвам, че ми е много приятно или пък, че не ми пречи, когато не е така? Мнението си все още можем да изказваме свободно. Или поне се надявам да е така.
Виж целия пост
# 9 324
Мисля си, че от две седмици имаме нов колега на работа и никой не му е видял още лицето. Ходим с маски на работа. Ако го срещна на улицата, няма да знам, че работим на едно и също място. Неприятна ми е тази мисъл, дори донякъде зловеща.

Не понасям маски, дразнят ме, задушават ме, излизат ми пъпки под тях, цапат се, мразя да дишам под тях. Азиатските градове и хора ни най-малко не ме вълнуват. Точно те са последните на света, от които бих почерпила идеи или бих се възхитила и това на база на придобит собствен опит и впечатления от тях.
Ми, не е приятно, да. Пъпките, трудното дишане, а аз съм с очила, та ми се и запотяват. По тая причина на работа не бяхме с маски и сега резултатът е, че всичките колеги от екипа ми са болни, а аз, въпреки, че съм млада и без други заболявания го карам кофти - пред пневмония съм, лекувам се с 2 антибиотика и още 2 шепи лекарства.
Така, че - да, да бяхме си стояли с маските и пъпките, щото е гадно да си болен, мамка му. Вече 7ми ден не мога да се оправя. И добре, че миналата седмица бях с маска докато бях на гости на баба ми, та в момента си е здрава и не съм успяла да й лепна тая гад.
Виж целия пост
# 9 325
Прави ми впечатление, че след не ми пука, чинно се изброяват всички мерки, които спазват непукистите, а някои стигат до педантизъм. Защо го правят! Thinking

ПП Проблемът от носене на маска е, че не чувам. Нелогично е, но без маска чувам по добре.
Виж целия пост
# 9 326
А какво им е лошо на маските? В големите азиатски градове са с маски постоянно. Точно за това си мисля отскоро. Че маските изобщо не ми пречат.
Е, ама не очаквай всички да са като теб... Simple Smile  на мен ми пречи. Много. Не живея в Азия. Задушава ме, постоянно се цапа с грим /червило, с нея се чувствам като квазимодо. Така ми изглеждат и всички "маски" навън... грозни, отчаяни, тъжни, надяват едно чувство..... на безсилие и безнадеждност. Ужасно е. А гадното чувство се подсилва от факта, че те дори не са жизненонеобходими.... А ей това чувство на безсилие, че не мога да променя нищо, че ми налагат насилствено нещо абсолютно безсмислено, ме побърква и отчайва. Свикнала съм да имам пълен контрол над живота си, действията си, и сега факта, че някой друг се опитва да дава тон и посока на живота ми, а аз не мога да му попреча и да се защитя, не ми харесва. Ама никак....
Много съжалявам, че се чувстваш така. Наистина съжалявам всички, които чувстват, че маските и ограниченията контролират живота им. Може би причината е някъде по-дълбоко, но не съм психолог, за да разбера. Днес за това си мисля. Колко е голяма разликата между хората и как трябва много да се внимава какво говориш пред непознати. Просто не знаеш кой какво преживява.
Виж целия пост
# 9 327
Simple Smile Колоездачите отдавна носят маски с клапи, така че имат по-дълъг опит. Щом те не са се отучили да говорят, смятам, че и останалото население няма основания - извън апокалиптичните филми, - да се тревожи, че ще му закърнее говора, изразяването на гражданска позиция - която и без това толкова рядко чувахме през подледните години, - и т.н.
Виж целия пост
# 9 328
Що, темата е за какво си мислим напоследък. Тя си мисли за това и е съвсем по темата. Всеки си има различни мисли.
Напоследък си мисля как все пак, ако човек е посял добро, все в един момент, дори със закъснение, ще види това добро как пораства. За съжаление лошото е по-прихващащо от доброто, доброто човек трябва да го пази и да го обгрижва.
Виж целия пост
# 9 329
на мен ми пречи. Много. Не живея в Азия. Задушава ме, постоянно се цапа с грим /червило, с нея се чувствам като квазимодо. Така ми изглеждат и всички "маски" навън... грозни, отчаяни, тъжни, надяват едно чувство..... на безсилие и безнадеждност. Ужасно е. А гадното чувство се подсилва от факта, че те дори не са жизненонеобходими.... А ей това чувство на безсилие, че не мога да променя нищо, че ми налагат насилствено нещо абсолютно безсмислено, ме побърква и отчайва. Свикнала съм да имам пълен контрол над живота си, действията си, и сега факта, че някой друг се опитва да дава тон и посока на живота ми, а аз не мога да му попреча и да се защитя, не ми харесва. Ама никак....

Не някой ти дава тон в живота, а нещо, и това нещо е отвъд нашите възможности да го елиминираме. И затова се вземат мерки да се ограничат вредните последствия. Това е природно явление. И да, маските са досадни и неприятни, обаче останалото с безнадеждността и навяваните чувства си е идва от теб, от твоята същност.
И най-накрая - маските не са панацея, но не са и безполезни.Всичко е въпрос на проценти и вероятности, а ограничаването на контактите и носенето на маски, когато се налага снижават вероятността. А снижената вероятност не значи сигурност, но значи много. Ако коефициентът на заразяване е 1,2 (всеки 10 заразяват 12) болните напредват, а епидемията печели терен. Но ако с маски и разумно поведение коефициентът стане 0,8, ефектът ще е отмиране на епидемията. Ама на хората не им пука за вероятности и коефициенти, искат си червилото и затова сме на този хал с локдаун. И затова се налага да има ваксини.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия