За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 395 801
  • 25 039
# 9 450
ако са близки и съседи е по-трудно. не можеш да им избягаш.
Виж целия пост
# 9 451
ако са близки и съседи е по-трудно. не можеш да им избягаш.

Или пък колеги. Ей там ми се струва най-трудно.
Виж целия пост
# 9 452
От снощи си мисля за две дечица, които останаха без майка. Само на 40 години си отиде, не мога да спра да мисля за това. И за всички онези, вярващи в конспирации и глупости относно ковид. Дано техните деца не остават сираци!
Виж целия пост
# 9 453
И аз си мисля за приятелството. Имам две приятелки, които ги разбрах доколко са ми приятелки.
Едната живее в чужбина и си идва от време на време и лятото за пореден път си дойде без да ме предупреди и в последния момент ми вика "Хайде да се видим". Попринцип, окей, няма проблем, ама ми писна да съм последната дупка на кавала и да се вижда с мен само ако й е останало свободно време след всички останали. Тоя път се разбрахме за един ден, после тя го отмени, вика ми "ами не знам кога ще мога, ще ти пиша" и накрая ми каза, че можела в понеделник по обяд. Еми, сори ама в понеделник съм на работа. Ако беше казала от по-рано щях да си взема отпуска, но няма как да стане от днес за утре. С всички останали си е направила планове, само за мен ако остане време.
А другата последните месеци все аз я търсех първа, звънях, все бях на линия за излизане и тя в последния момент ме отряза няколко пъти (а, преди не е правила такива номера). Като се чуваме по интонацията на гласа и изобщо изцяло виждам промяна в отношението й към мен и просто спрях да я търся. Обидно ми е и ми дойде до гуша да съм на линия за всички постоянно, а мен да ме от*бават.
Виж целия пост
# 9 454
На  достолепна възраст се убедих, че приятелството е двустранен процес.  Вече изобщо не  страдам за прекъснати приятелства. Имам една приятелка и повече не ми трябват. Другите са добри познати.

По темата си мисля как миналата година очаквахме новата 2020 г. , как се приготвяхме за празниците и обсъждахме как ще празнуваме.  А тя така ни разочарова! Каква ли ще е следващата, дали ще я дочакаме и какво ли ще ни поднесе?!
Виж целия пост
# 9 455
Все повече си мисля как ако бяхме затворени през март/ април щях да ида при баба или на вилата, така че децата да са навън, а не все у дома.
Миналата година много исках да го направя, но бях бременна и не ми се рискуваше. Сега ако детето стои до март у дома някой от нас ще изперка- или той или аз.
Виж целия пост
# 9 456
Мисля си, че големите кризи изкарват животинското в човека. И не винаги е особено красиво и градивно.

Мисля си, как една “добра позната” ме търси само и единствено когато има нужда да си каже или научи нещо. И вече ми омръзна цивилизовано да не й обръщам внимание на “характера”.

Мисля, мисля и нищо не измислям.
Тежи ми всичко и не мога да повярвам как за миг всичко се промени и се превърна в неизвестност.
Виж целия пост
# 9 457
Тарталета и аз познавам деца останали без майка , защото умря от рак ... когато момченцето и отиваше в 1 ви клас . Беше в детската градина на сина ми и съседи бяха и играха заедно. Та не е корона това. Това е съдба.
Виж целия пост
# 9 458
Уейв,и аз вече от доста време се чувствам като последна дупка на кавала за не един човек.Всъщност,даже сякаш не съществувам за някои хора. Ето,например,две момичета,с които си мислех,че имаме приятелски отношения,вече от доста време не са ми писали. Вярно,доста по-малки са от мен,но какво от това...Мислех,че държат на мен.Боли да осъзнаеш,че явно не е така.Наистина,невероятно ненужна се чувствам понякога.
В много случаи аз съм тази,която се обажда и ги търси.Но отсреща вече системно няма отговор.Сред най-лошите емоции на света е именно тази,да се чувстваш ненужен,сякаш не значиш нищо за никого.Родителите не се броят.
Виж целия пост
# 9 459
Понякога става случайно, човек не се усеща, че се отдалечава. Но все някой трябва да поеме инициативата, както се казва, за чиста съвест, а ако и тогава не стане, значи всичко е ясно.
Виж целия пост
# 9 460
Марк Фрост, Дейвид Линч, Тарантино... Stuck Out Tongue Winking Eye

Ларс фон Триер Mask
Виж целия пост
# 9 461
Всичко е съвсем нормално, не го вземайте присърце. Имам предвид повяхването на старите приятелства от ранната младост. Някои издържат повече, други по-малко, но такова приятелство да изтрае докрай е голяма рядкост. И причината е проста - хората сме различни. В гимназията се събираме в приятелски кръгове на база общи интереси и макар и тогава да сме различни, разликите все още са минимални, а и проблемите и целите ни са общи. Обаче след това животът ни подхваща и всеки тръгва по пътя си. И ако посоките на житейските ни пътища се различават даже с 1-2 градуса, за година - две това е нищо, не може да ни отдалечи кой знае колко, но след десет години вече се оказва, че сме толкова раздалечени, че сме си почти чужди. Някои по-носталгично настроени хора се опитват да поддържат нещата, но по-практичните и емоционални не си правят труда. Изходът от тази предизвестена ситуация  е комплексен:
1. Разберете, че истинска и трайна близост има само в семейството и се грижете приоритетно за него. Не, че при лош избор и там има трайност.
2. Избирайте си нови приятели в зряла възраст от своята среда и със сходни интереси и схващания (идеологически,политически, икономически, религиозни и какви ли не).
3. Не се предоверявайте и не се поддавайте на вярата, че ще имате (много) беззаветни приятели.  И се грижете за семейството и за банковата си сметка, това му остава на човека накрая.

Бракът, професията, материалният статус, средата, опитът и какво ли не толкова променят хората и възгледите им, че ако се срещнете със стара дружка, с която сте били дупе и гащи някога, може с изненада да установите, че сте на прага да се сбиете заради фундаментални различия по някои въпроси.
Виж целия пост
# 9 462
Има хора, които просто не са инициативни по отношение на приятелството. Майка ми е така и много и се дразня понякога. Казва" Трябва да се обадя на Мария(примерно), за да я чуя как е". След няколко дни я питам как е Мария и тя " оф, още не съм се обадила, оня ден мислех, ама се загледах във филма, вчера ми беше паднала батерията, днес се отплеснах"...докато приятелката сама не се обади, или докато аз не й кажа" сега като затвориш с мен, веднага й звънни". Не че не й пука, такава си е, трябва да я буташ. Характер.
Виж целия пост
# 9 463
И аз съм такава, никога не съм била инициатор в приятелствата. Като бях малка майка ми ме буташе да излизам, когато ме викаха. Натоварва ме, че някои хора очакват емоционална и физическа наличност, все едно етикетът "приятел" ме задължава, от дете го асоциирам с неща като "ако си ми приятелка, ...", все нещо се изисква, пък после и в тийн годините драмите с 'истинските' приятели... Бих казала, че някои хора не са подходящи за приятелства в този смисъл, аз съм от тях. По-лежерни отношения ми допадат повече - общуване, когато и на двете страни им е удобно и имат желание, ако ще да е веднъж на високосна.
Виж целия пост
# 9 464
До скоро все бях инициатора. Звъня, пиша, питам кой как е. В един момент уморих ли се, грижите ми ли станаха много, не знам, но някак си не ми се звъни, не ми се говори много. Съответно от другата страна чакат ли, чакат.Имам една приятелка, която е с доста особено мислене по отношение на приятелството. Винаги чака да й звънна с аргумента" аз съм по- възрастната, трябва ти да ме потърсиш първа". По - голяма е от мен с десетина години. Веднъж се разхождахме двете и срещнахме нейна близка. Двете отдавна не се бяха чували и виждали. Приятелката ми й каза възмутена" Защо не се обаждаш толкова време да ме питаш как съм, аз съм по-голяма, трябваше да ме потърсиш!" Оказа се, че момичето преживяло много, загубило родител, имало болно дете... Честно казано много се ядосах на приятелката ми и като подминахме й го казах. Питам я, ти като виждаш, че жената не се обажда, не можа ли да я потърсиш, да разбереш какво става"... Не можело,  другата била по-малка! Какво е това мислене, не знам, ми то по-малката може да е умряла, ти да не разбереш, и цял живот да я чакаш да се обади!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия