За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 1 395 801
  • 25 039
# 9 615
Аз въпреки наличието на грижовен и домакинстващ мъж пак бях тръгнала по самоубийствената плоскост "първо другите да са добре". Но много ми помогна темата "Какво направих днес за себе си" - влизам, чета какво пишат мацките и ако съм в прегрешение за деня спрямо тази тема, бързичко се коригирам. Свикнах да мисля за деня си от сутринта - ще има ли вечерта с какво да се отчета на този толкова простичък въпрос - какво направих днес за себе си?
Резултатът е, че започнах да намирам време за почивка и светът не свърши, защото тъпата душкабина отново е мръсна. Мога да изляза вечерта с приятелка само с уведомителен режим към семейството - ще излизам, в хладилника има малко мусака или пък няма нишо, измислете си още нещо за вечеря.
Много мисля за това напоследък - как някои семейни модели ни съсипват. Майка ми е същата - все н а другите да е добре, нея кучета я яли... Решила съм тази традиция да спре с мен и да не го предам и на дъщеря си. Дано да успея за нейно добро, защото тиквените медали стойност нямат и удовлетворение не носят.
(за сина си не се тревожа не защото е от мъжки пол, а защото характерът му е напълно различен)

По този повод искам да кажа, че точно от модел и аз се ръководех, защото виждам как е майка ми и не желая да съм като нея. Тя е като Пепеляшка, често и сама си го казва. Обгрижва ни от до, а за нея си не гледа. Винаги е на последно място. Казва, че за нея ние всички сме по-важни и не й тежи. Но аз виждам, че не точно така.
Цял живот е такава. Много си я обичам, ако и да ме дразни доста, казвам й го,но тя не може по друг начин. Бабата и тя е същата.
Всички ни е научила така. Семейството ни е такова, че жените обират всичко, мъжете само мъжката работа.
Съвсем умишлено бягах от такъв тип и моето семейство не е такова. Егоист съм. И мисля, че дори е много по-добре и много по-здравословно за мен.
Виждам от позицията на времето, че усилията на майка ми няма кой да й ги признае. Това е истината. Включително и аз понякога не съм ги оценявала.
Но сега взе да ми идва акъла.
При мен нещата са съвсем други. ММ е много грижовен, в абсолютно всичко ми помага. Толкова съм случила, че няма накъде. Нито съм майка-героиня, нито съм перфектната жена и домакиня-няма и да бъда.
Та...никога не съм си и помисляла така да се раздавам, както ще да звучи и да слугувам на цялата къща без признание.
Обръщайте си внимание. А мъжете са както си ги научиш.
Знам, че е егоистипно, че някои ще кажат, ами ти се грижиш за своето си семейство, за твоя мъж-е, хубаво ама не може всичко да прави жената, в едни семейство трябва да има баланс. Иначе бих луднала, не е за мен това.
Виж целия пост
# 9 616
А за какво тогава създаваме семейства,за да останем сами един ден ли и никой да не се сеща за нас?Като се замислите,не е ли тъпо?Изобщо,цялата институция на семейството не е ли един голям фарс?
Виж целия пост
# 9 617
Някои живеят с тая цел - да създадат семейство и от деца така са възпитани, че това е нормата, че това трябва да се случи. Не само възпитано, но и наложено.
Не харесвам подобно възпитание. Човек трябва да е свободен да реши сам от една възраст нататък как иска да живее, какво да го прави щастлив и какъв път да следва.
Мисля си за хората, които са възпитавани с "мъжка" и "женска" работа, жената трябва да роди, мъжът трябва да не плаче и подобни тривиални схващания. Колко ощетени и ограничени са - светоглед, мечти, амбиции, та дори и ежедневие... Такива хора за мен са като пингвини - хем птица, ама не съвсем, хем има пера, хем не може да лети...
Виж целия пост
# 9 618
А за какво тогава създаваме семейства,за да останем сами един ден ли и никой да не се сеща за нас?Като се замислите,не е ли тъпо?Изобщо,цялата институция на семейството не е ли един голям фарс?
Институцията може да се превърне във фарс. Семейството, имам предвид истинското семейство, никога не може да е фарс.
Виж целия пост
# 9 619
Аз имам семейство, защото на мен ми е много по-добре с мъжа ми до мен. Семейството е твоя шанс да си избереш с кого да живееш. Защото останалите роднини не си ги избираш ти Simple Smile Отделно ако искаш деца, как ще стане без семейство, ти и децата сте си вече семейство Simple Smile

На мен не ми се живее сама и никога не ми се е виждало добър вариант да се грижиш само и единствено за себе си.
Виж целия пост
# 9 620
Като ти се струва отначало концепцията за семейство фарс, по- добре не се опитвай да създадеш такова, защото рано или късно ще го направиш фарс!
Моето семейство е здраво и стабилно, имаме дълга и проверена във времето връзка. Преминали сме през огромната загуба на дете и съумяхме да останем заедно и да създадем семейство отново. Та моето семейство не може да е фарс, колкото и да готвя и чистя и да се старая всичко да е наред вкъщи!
Виж целия пост
# 9 621
тук никой ли не може да разбере, че генерални обобщения за безкрайно много частни случаи е равно на дрункане за запълване на време и на самоанализа и самоуспокоение ?
стига се връзвахте. всеки си пише.
Виж целия пост
# 9 622
Пък аз си мисля колко хора от инат да бъдат различни и да разчупят стереотипите, в един момент се оказват съвсем сами и нещастни. И много от стереотипите, колкото и да са досадни, са се наложили не случайно. А конкретно раждането като женска работа ни е насадено от майката-природа, не от баби и прабаби, затова пък вижте колко мъже са гинеколози.Simple Smile Пиша глупости, знам, но се сещам за един НП филм - сред голяма група маймуни (май шимпанзета) изсипаха детски играчки - камиончета, влакчета, кукли, мечета и т.н. и наблюдаваха кой какво ще си вземе.
Виж целия пост
# 9 623
Мисля си, какви несправедливости се случват на хората. Sad
В една друга тема прочетох нещо, което ме разстрои.
Виж целия пост
# 9 624
Не се съмнявам,че съществуват сплотени,топли семейства,но за жалост,не всеки е благословен с такова. Като се замисля понякога,ми става много тъжно и потиснато.Не всяко дете се ражда при любящи родители.Всъщност,чиста случайност е къде се раждаме,нямаме контрол над това,което е истински депресиращото.И сигурно трудностите в живота те правят по-силен,но що за сила е това,като си нямал любов и подкрепа в семейството,как изобщо се живее така...Без любов никой не може да е истински силен.Много хора се превръщат в изроди.
Такъв човек съм,понякога ме обземат силно философски размисли и не мога да ги спра.Не ми помагат с нищо,най-вече ме натоварват,но отдавна вече се отказах да се боря с тях.
Виж целия пост
# 9 625
Аз съм сигурна, че абсолютно никой не избира съзнателно да е сам. Просто стечение на обстоятелства.
Много често си мисля как не искам дори да си представя един ден да остана без моето другарче.
И ако някой твърди, че иска да е сам, че му е добре така, че не изпитва нужда да е родител - не, не му вярвам. Защитна реакция е и нищо повече.
Виж целия пост
# 9 626
Мисля си, че познавам хора, които умишлено си стоят сами. Имат краткосрочни, чисто физически вързки, но не искат никакво обвързване. Не им е приоритет, не го разбират.
Подобни хора дори не се натрапват с избора си пред останалите, а се забавляват на живота си такъв, какъвто го искат. Не изпитват желание нито да се защитават, нито да влизат в излишни полемики. На любопитни и нездрави въпроси дори не отговарят.
Това обаче да търсиш винаги драмата, нещо скрито и покрито, някакво неосъществено желание в живота на другите, да го коментираш или дори да си го помислиш, ми е доста по-нездраво от горното поведение.
Виж целия пост
# 9 627
Има да. Проблем е само, ако от тия несъществени техни връзки се появят нежелани от тях деца. Защото това се случва понякога... ама защо да влизат в излишни полемики.
Виж целия пост
# 9 628
И ако някой твърди, че иска да е сам, че му е добре така, че не изпитва нужда да е родител - не, не му вярвам. Защитна реакция е и нищо повече.
А аз не мисля така. За предпочитане е да не станеш родител, ако не искаш или прецениш, че нямаш капацитет и възможност. Пълно е с нещастни и комплексирани хора, защото двама решили да си поиграят на родители.

Мисля си, че и още една година си отива....
Виж целия пост
# 9 629
Имам познат, който чисто откровено си казва, че той деца не обича, че го изнервят, че не са за него. На чуждите се радва. Има си приятелка. Нас ни спуква от бъзици , свързани с децата и семейството, един вид - " Пре*бахте ли се като се оженихте? Скапахте си яката живота , откакто имате деца" в тоя ред на мисли. Но вечер , когато сме заедно си мисля : какво сме правили преди децата.. вярно, на моменти ми се иска да си имам оная свобода да ида тук и там без да мисля на кого да ги оставя , да разполагам с времето си. Но се надявам да съм взела правилно решение да имам семейство и деца.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия