За какво си мислите постоянно напоследък?

Съгласна съм, Алис.
Но поне да го нямаше умишленото, целенасочено и злонамерено пречене. За другото - би се намерило начин да се стигне до правилни решения. Ако се спазваха елементарни принципи, нещата биха могли да намират правилните си места.
За съжаление, човечеството е далече от такъв вариант.

Не бъдете глупави, живейте! Затова е даден живота, за да си научим уроците. Живейте!!Живейте!!!Живейте!!!

,,Вяра да се трупа!Живот да се живее!...´´

всеки има падове и низини
важното е,колко пъти си станал, и продължил..

Бих. Пример ще дам. Наскоро почина един човек, звезда, който през годините много пъти ме е вдъхновявал. Той вече го няма, но неговото изкуство и самият му живот оставят следа у мен. Много пъти ми е идвало да му тегля майната на тоя живот и да си предизвикам края, не е тайна, на всички ни се е искало. В най- скапаните моменти от живота ми неговото изкуство ми е помагало да продължа.
Неговият живот беше смислен. Той попречи на много млади хора по света да се самоубият, да се депресират, да се откажат. Неговият живот също не беше лесен, но той никога не се отказа, до самата си смърт вървеше с високо вдигната глава, защитавайки принципите си.
Това е достойно за уважение.

Безсмислен живот е да се окайваш и да тънеш в съмнение. Да живееш за вещите, да ги трупаш, все едно ще ти помогнат с нещо като ти дойде времето. Безсмислен живот е никога да не бъдеш нещо за някой друг. Да не вдъхновиш никого, да не помогнеш на някой, който не може да ти се отплати. Да правиш само мизерии, да си консуматор, вреден за всички около себе си.

Хората са амбициозни, водят ги различни амбиции и идеали. Когато един творец, да речем, има желание да се развива, има смели идеи за прогрес, а е тъпкан, мачкан, недоразбран, както е ставало с много от най- великите художници и откриватели в историята, той се чувства безпомощен, сякаш съществуването му е безсмислено.
Понякога и аз го чувствам. Не знам на какво се дължи. Но ако виждаш по- далеч от масата, която те принуждава да си проклета марионетка, изкарана от калъп, да живееш живот който не те удовлетворява и на практика нямаш сили да го промениш - това е безсмислен живот.

Какви уроци и защо ги учим? Дай малко повече инфо. Чела съм по тази тема , но вярвам 50/50
Все търся някой да ми обясни за тези уроци.
Иначе и за мен е безсмислен тоя живот.
Просто не си представям толкова мъки за какво са. Всеки нещо го мъчи. Нещастен брак, любов, болест, лоши шефове и т.н...
Пък като остарееш да не говорим.
И за какво е всичко? Кому е нужно?
Човек от раждането до смъртта живее в болка.

За да остави следа. И по възможност да не е кафява.

Следа викаш...Ти помниш ли твоя прадядо...Какво знаеш за него

Ще си позволя два цитата на доказано умни хора (от многото по темата за смисъла на живота):
"Смисълът на живота е в самия живот и в нищо друго"  Берт Хелингер
"Животът е един дълъг урок по смирение" Джеймс М. Бари

Всъщност точно в това е смисълът на всичко живо на Земята. Просто да си жив. Не е нужно да има някакъв дълбок и философски смисъл. Виждам, че Мариана го е написала вече.
Малко е цинично да се каже, че нечий живот няма смисъл, защото не служи на останалите. Има смисъл животът на наркомана, на пияницата, на депресирания човек, на негативния човек... на всички. Всеки е с различен темперамент, не всеки има силите и емоционалността и интелигентността да помага на останалите хора и това е окей. Затова и хората сме различни, всеки живее както може и намира за добре. Реално мисля, че всички бихме били по-щастливи ако просто живеехме и се наслаждавахме на момента, отколкото да стоим и да размишляваме за дълбокия смисъл и да се сдухваме, че не сме оправили човечеството.

Биологично смисълът е продължението на живота. Оттам аз лично намирам смисъл в децата.

Прадядо си не го познавам, знам доста за него обаче и той живее в мен чрез гените. 😏

Аз също съм на мнение, че животът на големите учени, хора на изкуството, филантропи, меценати не е безмислен. А може би там е смисълът, в работата за другите.

Затова трябва периодично хората да гледат някои филми на НГ от типа "как се прави", и "мръсна работа", за да оценят колко е важно това, което правят другите. Много е лесно да се разсъждава за смисъла на чуждия живот, ако си седнал удобно на дивана.

Като цяло, като стигнеш до дивана, стигаш и до смисъла на живота, защото преди това си ангажиран как да останеш жив, за да имаш време за смисъла. Но пак не е винаги такъв случая.

Ако болшинството не бяхме "простосмъртни", нямаше да ги има изброените и техния живот нямаше да има този смисъл, който влагаме сега.
Има някакъв нищожен процент хора, които дърпат човечеството напред и това е смисъла на техния живот, но не може всички да сме като тях, защото тогава този голям, дълбок .... смисъл, щеше да се изгуби.

Мисля, че няма да стигна до дивана никога, образно казано. Но и за мен смисъла на живота е в самия живот.

Стига, де, ако те слуша човек то живеем в ад. Даже и при теб да е толкова болката, то при много други (да кажа направо повечето) не е и имат на какво да се радват и за какво да искат да живеят. Както гледам никой не се е забързал да тръгне без време към оня свят. Но тя тая тема е малко или много за мрънкане, та ти е простено.


Аз не. Обаче той е оставил генетична следа в мен. Ако си чела по гените, по гените и учените са стигнали чак до Люси, което ще рече, че гените ми помнят десетки хилядолетия, а може би и целия еволюционен път на живота.