За какво си мислите постоянно напоследък?

Спрете да ги наблюдавате под лупа Ако се харесват ще се съберат. Понякога противоположностите се привличат
   
    С., повечето хора имаме по две кутрета (без да броим краката де).

Мисля си, че искам да ми се случи нещо хубаво.

Мисля си колко съм разочарована от себе си и колко би бил разочарован баща ми от мен, че не опазих съграденото от него.
Мисля си колко съм безполезна в случая, защото съм жена. Позволихме си хората да ни лъжат.
Мисля си как един крадец спи на моите чаршафи, прави си кафе в кафе машината ми, пие от чашата купена с моите пари, гледа телевизор на телевизора, купен от баща ми и в момента си мисли как ни е прецакал, кефи се. А ние не направихме нищо. Останахме ограбени. По- унизена, разбита и тъжна никога не съм била.

Паун, спри с тези мисли. Станалото, станало. Нито си се провалила, нито татко ти би те обвинил. И аз страдам за една къща, но все още сме млади и можем да живеем. Имотите са полезни, но и ангажиращи. Аз сега се карам с ММ за един, но може би той е прав. Без него ще имаме по-малко ангажименти.

Пийк, така е трябвало да стане! И нищо че понякога някой си мисли, че е превъртял играта накрая винаги идва сметката! Не се обвинявай с такива мисли, гледай си свмейството и децата и само напред!

Мисля си как искам веднъж поне за една година да ми е спокоен живота. Едно се подрежда, друго се разпада. Изморих се, честно. Искам да съм щастлива…
Първо пари нямахме, животът ми беше несигурен и труден. Постоянно се карах с баба ми, избягах оттам, беше ми добре да живея отделно. Сега изкарвам нелоши пари, но пък се оказа, че тя е с деменция, влошава се и непрестанно я мисля, чувствам се виновна за всеки миг, който искам да отделя за себе си, вместо за нея. Всеки ден плача заради това, през което преминава. Като знам, че и все по-зле ще става не ми се живее, честно. Не мога да го понеса това. Сякаш тъмен облак ни е засенчил и вечно има нещастия и неблагополучия в нашето семейство.
Не мога да се отпусна да живея живота си и да живея за себе си. Всичко се е въртяло около оцеляване, а сега около нея. Кога ще дойде моят ред?

Peacock Love, съчувствам.Налага ти се , обаче да го превъзмогнеш и да продължиш напред.Неделен ритуал при мен с дълго кафеепиенее в леглото и лекичко разлято кафе  от грешно движение.Слънчеви лъчи бясно са нахлули в спалнята ми и нямах време да се дразня за кафето,ударих го на слънчев флирт.

Уейв, твоят ред ще дойде, когато си позволиш. Той никъде няма да ходи твоят ред, но ти си решила, че така е правилното - да ревеш всеки ден за баба си и да си мислиш, че няма да оцелееш без нея. Възможно е, ако наистина си го навиеш на пръста. Животът ме научи на едно - за да оцелееш, има случаи, в които просто трябва да си егоист. Иначе си караш в същата спирала - защо аз, защо все на мен, ама защо аз не съм щастлив/а. Баба ти няма да се подобри.

Аз мисля, че човек не трябва да се примирява с несправедливост, извършена спрямо него. Трябва да помисли без емоции какво би му струвало и да предприеме действия да си върне това, което му принадлежи.

Тия работи - съдба било, тъй трябвало да стане…не.

Ако сам не се погрижиш за себе си и не се защитиш, няма кой.

А аз не искам да срещам сродна душа, за какво ми е тая гад, ще се избием.
Peacock има си адвокати и съдилища, заведи дело, нищо че си жена.
Уейв хиляди баби по света са с деменция, но това не означава, че на внуците живота е свършил!
По темата - мисля си, че Господ прибира най-добрите първо...

Майка ми не иска да се занимаваме. Този, който ги е откраднал имал повече нужда от тях, според нея. Мъжът ми си трае. Не взема страна. Такова примиренческо поведение никога не съм очаквала от тях...
И според мен, по- добрите си отиват първи. Не знам защо, но и аз го забелязвам.

Пийк, не съм запозната със случая, но ако намериш сили си потърси правата по съдебен път. Ще отнеме време и средства, но поне ще си чиста пред себе си, че си направила всичко възможно и няма да се обвиняваш по този начин. Дори майка ти да не го подкрепя това в момента като спечелите делото ще ти е благодарна.

Когато и морално, и законово имате право да изисквате и защитите имуществото си, но не го правите, вие сами давате съгласието си и то съвсем доброволно с вашата собственост да се разпорежда другия човек, бих казала че на практика просто му я подарявате. Щом не оспорвате нарушеното ви право, да му отстъпите имота си доброволно е вашият избор и другият вина за това няма.

Преди няколко години с брат ми водихме наследствено дело заради отказ от негова страна да признае законовото ми право върху жилището, наследено от баща ни. Заплаши ме, че ще направи необходимото, за да не получа абсолютно нищо от законния си дял. Въпреки това започнах дело. Проточи се три години, крайният резултат не беше в моя полза и човекът изпълни заканата си. При условие, че бяхме само двама наследници, при законово мое право върху 1/3 от имота, след успешните машинации и задкулисната сделка между неговия и моя адвокат, аз получих едва 1/12 част. Загубата обаче не ме накара да съжалявам за това, че водих дело, не съжалявам и за всичките негативи, които преживях свързани с тази предрешена история. Въпреки всичко, останах доволна и горда от себе си, защото ако не бях се борила да защитя правата си, вината че господинът ме окраде щеше да е само моя. На практика щеше да означава, че аз сама му отстъпвам дела си и той щеше да е чист като сълза и пред себе си, и пред закона, и пред Бог. Сега обаче грехът е в неговите ръце. Както и отговорността, и последствията от всички измамни стратегии, с които си послужи за да ме ограби.
А аз живея спокойна и чиста пред съвестта си. 🙂

В случая не става дума за имот. Става дума за това, че човекът, който е служил на баща ми 10 години, и който той измъкна от затвора, ограби цялото ни имущество и си замина. Разбрахме как точно е станало това и кои са му помагали. Твърдял е, че го прави с наше знание, затова не са ни казали. Само че ,  за мен това си в чиста кражба от неблагодарен затворник.

Пийк, аз те съветвам да оставиш всичко зад гърба си и да продължиш напред. Твърде скорошна е загубата на баща ти и затова приемаш толкова емоционално реакцията на най-близките си за ситуацията. Това са само вещи, баща ти винаги ще живее чрез теб и децата ти. Ти винаги ще го носиш в сърцето си. Приеми че тези вещи са си отишли и е за добро. Спомените остават.

Пийк, това, болднатото...не, не, не. Хайде, няма нужда ние, жените, сами да се навираме в мизогинистични калъпи. Дали се справяш с нещо или не, не зависи от пола ти.