Юлска тема 37

Мъхи, на други хора преводите, така както други проверяват моите и после ми връщат оценката и забележките. Дразнещо е, но понякога е и полезно.
Пине, мерси за книжките, ще опитам и с тях. Иначе и аз откривам, че вече наистина почва да се очовечва, да си има мнения и желания (и цупни), а не само тия базовите неща, дето толкоз ми тежаха.
Ние ще имаме 8-мартенско тържество от 4 часа и ще ходя аз само, защото ММ не може да излезе от работа, а госпожата директно е казала на друга майка "ами съжалявам ви ама ще трябва да бягате от работа"

И аз не вярвах, че малкия ще изкара цял филм на 3D, но вече трети филм гледа и му е много интересно. Не помръдва от седалката, но това е от дете до дете, някой само се разхождат из киносала.

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА НА ВСИЧКИ!

Тъкмо идвах да изроптая, че никой не пише!  Ехоооо?!
Понеже съм пън, вчера забравих да купя някакви мартеници да раздам тази сутрин на госпожите и лелката, та сутринта нанизах няколко едри мъниста (ярко сини) на някакви изостанали и добре, че намерени, усукани червено-бели конци, та се отсрамихме.
Юлия има гадже. Госпожите ми разправят. Аз им викам, че казва, че са приятели, едната се хили многозначително и казва - повече от приятели!    Той е побойника на групата и най- палав, избил си е единия преден зъб. Но нея не я бие, никога. Всяка сутрин я посреща с необуздани викове - Люля, Люля...

Честита Баба Марта и от мен.



Ау,Пине от рано е започнала Люля с гаджета 

Честита да ви е баба Марта! Да сте здрави и засмени! Мен никой не ме окичи днес, защото ММ решил, че днес се купуват тепърва мартеници, та ще чакам до довечеа, ако не забрави. Но пък ми е толкова пролетно, че не ми пука. Излязла съм да работя на балкона, на слънце ))

Ах, тази Люля!  Значи не е само Елена с гадже (макар,че нейното не подозира дори за въжделенията ѝ). Промити са им мозъците с тия принцеси, целувки, принцове и пр.

Без връзка, вчера гледах едно видео на Наталия КАбилкина за нейния предстоящ вебинар на тема: "Как да бъдем принцеса и гейша", в което се казва, че всяка жина иска да има муж принц, но, уви, не всяка го заслужава. Много се смях. Цената е 500 лв, но на 8-мартенска прАмоций - само 100 лв. Най-лошото е, че имам познати, които биха отишли.     

О, тя Юлия още в яслата имаше гадже и той знаеше. Не зная дали е споделял чувствата ѝ, но тя го целуваше по устата - иска, не иска, не го е питала. Сега инициативата е от него. Даже тя сутрин ми се вижда резервирана, не му се хвърля на врата, а той я посреща с викове. По музика се прегръщали и се държали за ръце. Тя казва, че са приятели, поне да не ѝ е неприятно. Надявам се, защото сутрин не я виждам да е ентусиазирана    но ми разправяше, че се държат за ръце и се усмихваше.
При нас не е пролетно. От три дена са гъсти, тежки мъгли, всичко е мокро...  
Мартеница и аз нямам. Никой не ми е подарявал, но не се бях и сетила даже да очаквам.
За Наталия Кобилкина - съученичка на мъжа ми не само ходеше при нея, ами даже изкара някакви сертификати (от нея пак) и започна да води тук тренинги за щастие. Ходи и до съседни градове. Написа и книга как се търсила и се намерила, където подробно излага бившия си съпруг, също техен съученик. Аз бях писала, че пък майката на бившия съпруг- съученик беше шефка на свекърва ми и там целия отдел си бяха купили книгата на снаха ѝ (бивша снаха) и четяха излагации за сина ѝ. Какви времена доживяхме само, а?   Какви истории.... Тя е и йогиня, те са все такива... странни, да речем.

А, Пина, тази йогинята- съученичка не е ли и тя с руски корени?

Ро.ко, не знам. Трябва да питам.

На Еми любовта на живота се премести в друга градина. Изстрада го мъничко. Но то бяха подаръци - всяка сутрин си разменяха рисунки, мъкнеха се всякакви дреболии, накълцани листчета, камъчета и листа.

В нашата група е голям майтап, има един Ники дето обича Ема и само я търси и гушка, а тя пък все ми говори за Преслав и ме кара да му пиша името 

   . Явно децата са големи любовчии. Не знаех.

Здравейте!


Надявам се, че всички сте здрави и сте добре! От 22.02. Марина беше болна- първо температура, после една ужасна кашлица…. Днес е за първи ден на градина и сутринта беше много щастлива, толкова и липсваше.
През почивните дни не сме пътували никъде. Сменяме наемателите на апартамента и единият ден се скъсах да чистя, но го изчистих сам сама из основи.
Да не остана и аз по-назад, започнах да чета Шантарам, мм ми я купи онзи ден. След рекламата, която Луиза и Пина направиха, нямаше как да пропусна. Опасявам се единствено да не би да не могат да се оправдаят очакванията ми. Така стана с моноспектакъла на Камен Донев- не, че не ми хареса изобщо, но не бе това, което очаквах. За сега съм на 60стр. и ми е малко мудна /книгата/.
Вчера ходихме до Джъмбо. Там не бях стъпвала от години. Направи ми впечатление, че малката е доста по-скромна от сестра си. Бранка и в железария да влезне, пак ще си избере най-малко три неща, докато Маринка си взе един чичо доктор и друго не пожела /каката взе тефтерчета, стикери, етажерка и т.н./.

 

Шантарам я прочетох, че и позабравих малко даже  На финала ми напираше да ѝ дръпна едно 'ревю', но се въздържах, за да не досаждам, а сега ми се е изпарило вдъхновението. Основното, което помня, че исках да кажа, са няколко неща. Първо, който си мисли, че това е автобиографично произведение, както го рекламира авторът, значи е доста наивен  Сигурно почива върху някакви лични преживявания както и героите са вдъхновени от реални познанства (и други, за които е чел само по вестниците), но това при всички автори е така. Второ - като писател си остава евтин и даже долнопробен. Прекарах повече време да разсъждавам над кариерните му намерения, от колкото върху самата книга. До днес не мога да реша дали толкова си може или му е било търсен ефект, т.е. бизнес план. В смисъл, че е структурирал повестта толкова елемнтарно, чак обидно за читателя на моменти, защото е целял по- широка аудитория и повече продажби. Третото е, че все пак увлича и разпалва пориви у закърнелия домакински авантюризъм или пък страхливите младежи или там всички, които се боят и само биха мечтали за приключения или пък чели - ето ти, купи си и чети, като не ти стиска да го изживееш лично. Когато свърши ми беше малко мъчно, че свършва, но аз съм си такава, на мен ми става мъчно за всичко. Беше ми мъчно и за Сняг на Орхан Памук, за която всеки нормален човек се радваше, че е приключил    беше ми мъчно и последния ден, в който взех Юлия от яслата и знаех, че вече никога и по никакъв начин няма да имаме работа там. Гледах двора, вратата със звънеца, на който звънях всеки ден по два пъти и много ме стягаше от вътре. Чак ми се доплака сега, като го пиша - нее съм наред?! 
Сега подкарах Възкресение на Толстой, за да си оправя малко вкуса и още от първата страница си личи професионализма, грамотността и таланта.

И Кирил като Бранка  Онзи ден точно в железария се наложи да влизаме искал само едно .....Искал тази четка за боядисване,че нямал .....Лошото е,че не мога да му отказвам и купувам....