След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -220ღღ

Йомер и Дефне бяха на лекар. Днес трябваше да научат пола на бебетата и се вълнуваха ужасно. Тайно се молеха да са момчета, но знаеха, че ще ги обичат, дори да са поредните девойки в семейството. Дефне вече се хранеше нормално за състоянието си, коремът ѝ растеше бързо и макар да беше в края на четвъртия месец, носеше дрехите, които обличаше в шестия, докато беше бременна с момичетата.
-   Бебетата се развиват нормално.- Успокои ги лекарката, защото Йомер все още мрънкаше, че Дефне ходи на работа, която пък се дразнеше от прекалената му загриженост.- Тоновете им са силни, всички органи се развиват добре, няма за какво да се тревожите! Скоро ще започнеш да се изморяваш, скъпа, с всеки ден все повече и повече. Ако си мислиш, че ти е било трудно с предишните бременности, подготви се за двойно повече усилия.- Намигна ѝ лекарката, докато Дефне стискаше ръката на Йомер с всичка сила.
-   Засега нямам никакви проблеми.- Усмихна се тя, макар да усещаше лека паника да се прокрадва в нея.- Дори повръщането в началото беше по- малко, отколкото при момичетата.
-   И аз се надявам и тази ти бременност да е лека като предишните, но няма как. С близнаци винаги е по- сложно. Ще ти тежат двойно повече, корема ти ще порасне повече. А и е почти никога раждането на близнаци не е в края на деветия месец.- Засмя се лекарката.- Но за това ще се тревожим по- нататък, сега важното за днес. Предполагам, искате да знаете пола на мъниците?
-   Моля ви, кажете, че са момчета!- Погледна я Дефне почти отчаяно.
-   Дефне, що за приказки?!- Погледна я Йомер изненадано.- Ако са момичета, ще ги върнеш ли?! Казвайте, докторе, каква е съдбата ми? Колко дъщери ще трябва да пазя?!- Шегуваше се той, макар вътрешно също да се молеше за синове.
-   Не искате ли да остане изненада за финала? Така наистина няма да може да ги върнете!- Смееше се лекарката.
-   Моля ви, трябва да знам!- Подкани я Дефне, гледаща към екрана на видеозона, където мърдаха двете човечета.
-   Добре тогава, ако сте готови?!- Кимна тя, искаща да има фотоапарат наблизо, за да запамети лицата им.- Очаквате момчета!
Последвала тишина беше оглушителна. Дефне и Йомер несмееха да повярват, че са чули правилно лекарката. Гледаха се недоверчиво, след това бебетата, накрая се втренчиха в докторката, която още се смееше, следяща действията им.
-   Нали това искахте?! Честито, наистина са момчета.
-   И двете, нали?!- Попита Дефне, осъзнавайки колко е глупав въпросът ѝ.
-   Да, и двете. Еднояйчни близнаци са, затова и полът им е еднакъв. Ако бяха разнояйчни, имаше вероятност да са момче и момиче.- Търпеливо ѝ обясни лекарката.- Ще ви оставя да се съвземете, чакам ви в кабинета си, щом сте готови.
Тя излезе, а сестрата помогна на Дефне да се пооправи след прегледа и също се измъкна от стаята. Йомер все още мълчеше, гледайки снимките от видеозона, които сестрата му беше дала.
-   Йомер?- Повика го Дефне.- Добре ли си?
-   Дали съм добре?- Погледна я той изненадано.- Аз съм най- щастливият човек на планетата.- Засмяха се, докато той я прегръщаше.- Благодаря ти, че ме направи толкова щастлив. Ще си имаме синове?!- Все още невярващо, той положи ръце на корема ѝ.- Момчета!
-   Наистина не е за вярване!- Ръцете ѝ покриха неговите.- Мечтата ти се изпълни, макар и с няколко години закъснение.
Лекарката смени витамините, които пиеше Дефне, и насрочи датата за следващата им консултация. След това бъдещите родители напуснаха клиниката, усмихнати и доволни, нямащи търпение да споделят прекрасната новина с всички.
По пътя към фирмата Дефне позвъни на баба си. Цялото семейство очакваха около телефона, нетърпеливи да разберат новината. Всички се радваха за тях, знаейки колко искаха близнаците да са момчета. Йомер пък позвъни на чичо си, като остави на него тежестта да изтърпи радостта на Нериман и Корай, когато им съобщи вестта.
Синан и Ясемин ги очакваха в кабинета на Йомер. Трябваше само да видят ухилените им физиономии, за да разберат какво им е казал лекарят. Така чаканите наследници на Ипликчи явно бяха на път.
Последните, на които трябваше да съобщят щастливата новина, бяха самите им дъщери. Наскоро Дефне им беше обяснила, съвсем по детски, че в нея растат две нови човечета, които скоро ще заживеят с тях. На момичетата още им беше странно как двете бебета се събират в корема на майка им, но тя ги успокои, че на тях им е удобно там и когато са готови, ще се появят на бял свят. Джансу и Пънар вече бяха достатъчно големи и знаеха, че другите деца освен сестри, имаха и братя. Когато разбраха, че новите членове на семейството им няма да са като тях, а момчета като братовчедите им и Берк, бяха леко изненадани. Йомер го обърна на шега, предупреждавайки ги, че силите вкъщи се изравняват. Момичета бързо свикнаха с идеята и дори се заеха да измислят имена.
Тази нощ всички спаха заедно. Джансу и Пънар поискаха да прекарат нощта при тях, което рядко се случваше и поради това Дефне никога не им отказваше. Тъй като Йомер се опасяваше, че вечно неспокойната Джансу може случайно да ритне майка си, тя беше от неговата страна, а Пънар, събуждаща се както е заспала, беше до Дефне. Преплели ръце над спящите си дъщери, двамата дълго стояха и се гледаха, говорейки си без думи. Дългият път, който бяха изминали, им се струваше като миг и като вечност едновременно. Благодарни за всяка секунда от него и за щастието, което спеше между тях, двамата потънаха в света на сънищата заедно.