Любители на Котки - Тема 112

    За черните котки.
    Здравейте! Не знам дали точно тук е мястото да кажа всичко,което мисля,но се надявам да ми простите ,ако съм сбъркала.Около 25 години гледахме две кучета,които си отидоха от тежко заболяване .Трудно ми беше да си помисля за домашен любимец след тях.Но реших,че искам котка (и аз не знам защо).Гледах улични,търсих в OLX и накрая видях две,които ги подаряваха,представяте  ли си, породисти.Това,което си харесах беше обещано,останало другото,което никой не го иска.Британски мъжки котатрак,но...черен.Реших,че искам да го видя.Видях го - красив и кротък.Ще го вземам,мисля си ,ама не съм много убедена.Хората го подаряват и искат някой да се грижи за него.Взех го на 13 ноември,петък.Черен котарак,на 13,петък-ужас! Една седмица се опознавахме.Той дома ми,аз него.Поела съм отговорност,грижа се за него както трябва.Когато след около седмица ме близна за първи път по ръката,разбрах,че ми се доверил по някакъв начин.Така ,както не знаех как ще съжителствам с котка,така той получи цялата ми любов.А малкото котешко сърчице ми  отвърна с десет пъти повече любов.
    На последната изложба на котки бях с голямата ми внучка.Млад мъж ,представител на развъдник  гушкаше черен британски котарак. "Бабо,виж това е братче на Мърцан",радостно  възкликна внучката.Младежът с малко тъга сподели,че никой не го иска,защото е черен. Ако знаеха колко обич може да ти дари едно същество,белязано от суеверия .Може би,защото усеща,че е различно от другите.
   Щастлива съм с моя черен котарак! Мисля,че и той с мене.

    
    
  

Кукумицинка, аз съм ти съседка и горещо ти препоръчвам такси. Ако нямаш карта за транспорт особено, заради цената на билетчетата. В приложението на йелоу мобилното може да видиш каква ще е горе-долу сумата. И изрично да напишеш, че ще си с коте. Аз няколко пъти я возих Ангелина с тях и нямахме проблем.


Много хубава история за черния котарак!  Разбира се, че за любовта няма значение цвета

Аз пък толкова обичам черни котки 
Имахме една като бях малка.

Преди години си намерих черен котарак с беличко на гърдите, на муцунката и на лапичките, но изчезна.
Ето една снимка, такова бебе беше 

Привет на всички! Утре ще кастрираме нашето коте, но забравих да питам доктора, дали да я храня преди да я заведем, защото ще ѝ правят и кръвни изследвания. Дали някой знае как е по-добре ?
 

Не, не я хранете. Нашият ветеринар препоръча да спрем храненето от предния ден, а водата рано сутринта ( на обяд беше операцията). Успех. 

Обожавам черни котки! За съжаление само първата ни котка - Матилда беше черна със страхотни зелени очи, следващите две - шарени. Но, живот и здраве ще си взема по-натам пак черна котка. 

eur как е Бени, а Вие?
Кукумицинке, успяхте ли да заведете Пури в ЦВК и има ли някакви резултати?
Относно черните котета. Те със сигурност са точно толкова прекрасни колкото другите. Аз личо харесвам всички видове окраски. В интерес на истината мислех си, че не харесвам чисто бели котета, но пък като гледам снимки на Делхи, а и на тази прекрасна мацанка в новия апартамент - с кашоните, виждам че това изобщо не е така. Всички са страхотни.
charoit, това което си разказала е много мило. Котанчо явно много те е обикнал и има защо. Разбрал е, че го обичаш, а аз мисля, че котетата искат само това - да ги обичат и разбира се храна

Аз онзи ден видях една маца, съвсем бяла цялата, освен опашката, което точно от основата си цялата беше черна. Много интересна беше, ей така точно, но бездомниче:


https://www.bg-mamma.com/assets/vessur/img/not_found.png

Здравейте, приятели!
Извинете, аз знам български лошо, руснак съм
Искам да питам: не имат ли някой човек котенце на 2-3 месеци за моята дъщеря? Тя е на 14 години, отговорена е, наистина иска коте И ние сме също. Котка-момче ще бъде по-добре
Ние живеем в град Бургас.
Благодаря!

Да, заведохме го сутринта (с такси), снимаха го, но нищо конкретно не казаха - дадоха един диск със снимките да го занесем на нашата ветеринарка, ако имало нещо, кардиологът щял да ѝ се обади. Аз нямам тук и къде да го видя диска (дано във ветеринарната клиника имат дисково устройство), не че нещо ще разбера, дори и да го видя.

кукумицинка, рентген има и на сп. Овча купел (то дано не се налага никому). В направлението за рентгена докторът отбелязва на какъв носител иска снимката. Нашата беше на плака. И аз опитах да поразпитам рентгенолога, но не дават данни, само ЛЛ прави това. Стискам здраво палци всичко да е наред. Забелязвам, че Рафа не се задъхва като преди след като извадиха глътнатото от стомаха й.

Потърси във Фейсбук - ветеринарните клиники имат котенца за осиновяване колкото душа ти иска Да си намерите най-сладкото другарче с мустаци 

На мен черните котки са ми на късмет; ако са тръгнали да ми пресичат пътя спирам, да не ги уплаша и да се върнат.

Бени днес си отиде завинаги. Снощи спа на ръката ми. Така си спяхме двамата и снощи намери сили да сложи красивата си главичка и пак така да спим. Търсеше си местенце, на което да остане самичък и да си отиде. Ставаше по-зле с часове. Тази сутрин вкъщи си отиде и в погледа му прочетох обич и благодарност.
Бях щастлива с него и той беше щастлив с мен. Порастнах с него. Беше толкова добричък. Никога не е одраскал, никога не е ухапал. Когато вкъщи приятели са ни оставяли да гледаме техни животинки, той отиваше при тях, мъркаше им, миеше ги - като майка. Неговите котенца обгрижваше, учеше да ходят до тоалетна, да се мият. Ако оставех храна, подушваше я само отдалеч, но никога не я докосваше, освен, ако не му дадях аз. И толкова грациозен, походка, стойка, минаваше през натрупани по шкафовете вещи и как никога нищо не буташе. Понякога си слагаше лапичката на бузата ми, все едно ме гали. Когато беше гладен, протягаше и я ме докосваше по крака и започваше да ми бърбори. Будеше ме, като идваше при мен и ме гъделичкаше с мустачетата си по лицето. А колко беше нещастен, когато го подстригахме за първи път... Гледа се в огледалото и после се скри. Но се научихме да се решим, да се къпем, да режем фитилите, когато има. Донесе ми много радост. Хубавата му розова муцунка и големите му очички.
Имаме и куче, на една възраст са. Имаме още една котка - негова дъщеря. Неговия син е при мои близки, мога след време да имам коте от тях, но разбирате ли, не е той. Като с децата е, може да имам 10, но те не са еднакви. Никой няма да е той. Имахме много силна връзка. Знам, на всички ще ни дойде реда, но мисля, че можеше още да поживее. Винаги съм си представяла как си имам бебе, бебето плаче, Бени му мърка и то заспива блажено...
Нямах право да го оставя да се мъчи повече. Не се оправдавам. Нямам угризения за решението. Но ми е мъчно и липсва. Изгубих част от себе си.
Хора, не приемайте никого за даденост в тоя кратък живот! Показвайте на близките си, че ги обичате, че са важни за вас и никога не ги пренебрегвайте заради работа и злободневие, енергията ни заслужават те - и тези на 2, и тези на 4 крака!

Много съжалявам.

Eur 
Много тъжно и много красиво в същото време! Голямо сърце имаш ти!

Eur, много съжалявам за Бени! Да почива в мир миличкият! 

Кукумицинка, с диска не ти ли дадоха и лист със заключения на рентгенолога? Досега винаги са ни давали. Точно за ЦВК говоря.