Любители на Котки - Тема 112

Eur, много съжалявам, дано Бени почива в мир! 

eur много, много съжалявам за загубата ти, котето ще бъде в котешкия рай! 

Eur, много съжалявам за Бени!  Имала си вярно и мило другарче, истински щастливо да те има в живота си!  Много силни думи!
Кукумицин, стискам силно палци да няма нищо притеснително при вас! 

Eur направо ме разплака. Изключително много съжалявам за загубата ти. Сигурна съм, че е разбирал колко много го обичаш и какво значи той за тебе. Сигурна съм, а и ти знаеш колко много той те е обичал и е бил щастлив. Сигурна съм и че животът не свършва с това което ние наричаме смърт, дори и за животинките. Някой ден ще те чака там някъде.... и пак ще си бъдете заедно. Прегръщам те.

Мила, eur, много красиво написано и в същото време толкова тъжно!  Съжалявам за загубата!

eur  мир на душичката на Бени 

eur, съболезнования!

 Тaня67, само диска ни дадоха и една визитка, където бяха написали някакъв номер на Пури, че е регистриран с него при тях.

Не знам дали е нормално, за мен по-скоро не е - изрично след снимките попитахме да чакаме ли, ако трябва да  се направи още някакво изследване, казаха да си тръгваме, кардиологът щял да се обади на ветеринарката. Отивам при ветеринарката с диска, тя веднага ме пита кардиологът обадил ли ни се е, докато сме там, да му направят и кардиограма и някакви други неща. Никой не ни беше звънял и все още не е. От снимките на дробовете се вижда някаква сянка, трябвало да е черно, а при Пури е доста светло и съмняват, че събира течност в гръдния кош. Сърцето нещо е "криво", не както трябва, и се съмняват, че имало удебеляване или изтъняване на стената (?).  Фактически сега ни дадоха направление за скрининг на сърце+проверка за количеството течност в гръдния кош, което е можело да направим още там. Като знам как щеше да му изхвръкне сърчицето, докато го карахме, мисля да изчакаме няколко дни, преди да му го причиним пак.

Притеснена съм и сигурно някакви глупости пиша, много ли му е сериозно положението на Пури, не мога да разбера. Изглежда си здрав и е страшно кротък и гальовен.

eur, моите съболезнования за Бени! Наистина е бил страхотен котарак. Показвала си ни го на снимка. Надявам се да не се е мъчил много миличкия котак!

кукумицинка, стискам палци на Пури!

eur,много, много съжалявам. Приеми и моите съболезнования.
 

Много съжалявам за Бени!
Дано Пури е добре!

Благодаря ви! Истината е, че изглежда добре, не по-различно от обикновено и не болен - задъхването се появява само след много дивеене. За евентуално лечение каза, че ще му изтеглят течността от гръдния кош и трябва да приема хапчета за сърцето. Направо не мога да повярвам, че му има нещо и чак си мисля, освен мнението от ЦВК и нашата ветеринарка, да потърся и друго. Чудя се и за евентуалните хапчета, да не би повече да му навредят, отколкото да му помогнат. Но пък той все още е много младо коте и затова може би не му се е отразило видимо върху здравето.  

Светъл път отвъд на Бени!
Куку, дано прогнозите за Пури се опровергаят. А ако се потвърдят, ще направите възможното за добър живот на любимата си котка.
Еййй, знам какво е да следват от лоша по-лоша диагноза. С Грейчето. Борихме се до възможния край, с помощта и съветите на ветеринарите. Даже и късмет имахме да сме по-дълго заедно, отколкото ни предричаха. Винаги ще помним тази котка, с много любов.

Eur, моите съболезнования, мила. Идея си нямаш как те разбирам само.
Момичета, намирам за нужно да споделя с вас една статия, която прочетох във Фейсбук.
Тази статия няма за цел да ви накара да НЕ ваксинирате. Просто да ви накара да помислите над нещата.

Темата е по-близка на младите родители, но понеже обичаме животните като свои деца, няма как да не захапем въпроса и да не попитаме: a вие – колко често ваксинирате любимците си? Повечето от собствениците го правят веднъж годишно-както им е казал ветеринарят. Малко от тях обаче са се интересували защо трайността на ваксината е толкова кратка, че да се налага да я повтарят ежегодно. Отговорът е: не е кратка. Просто така са ви казали.

Препоръката за годишна ре-ваксинация датира от 80-те и става практика през 90-те. Въпреки, че днес вече има много сериозни доводи срещу нея, ветеринарите като че ли не искат да я изоставят. Ако попитате обаче някой, който добре е залягал над учебниците си в университета, може би ще ви признае, че тъкмо във ветеринарномедицинските доклади за първи път се появява понятието „ваксиноза“. "Ваксиноза" е наименованието на хронично заболяване, причинено от продължителната употреба на ваксини. Нейните симптоми от части имитират тези на реални заболявания – т.е. би могло да се обърка с хронично заболяване, от което животното „някак си“ не може да се излекува и постоянно боледува. Истината е, че ваксините, поставяни твърде често всъщност отслабват имунитета на организма, карайки го да се бори с изкуствено вкараните вируси. Отслабвайки, организмът се „пропуква“ имунно в слабите си места – няма животно, което да е идеално здраво и дори малък здравословен проблем изведнъж може да се окаже сериозно за него заболяване, с което то да не може да се справи. Ваксините крият и други опасности – съдържайки в себе си едни от най-токсичните вещества като алуминий, живак, формалдехид, които инжектирани директно в тялото преминават в кръвоносната система и черният дроб.

Американски ветеринар наскоро публикува мнението си, че през последните 10-тина години сред домашните любимци като че ли има епидемия от алергии, кожни проблеми, диабет, храносмилателни проблеми, рак... Болести, които през 80-те са били да значително по-редки.

Да се върнем на въпроса – нужно ли е да го правим всяка година? Годишната ваксинация в момента обикновено се прави със 7 валентна ваксина (цели седем болести наведнъж!), и съдържа в себе си всяко от заболяванията, които сме посочили в картинката. Роналд Шултц, един от най-известните ветеринарни имунолози, би ви казал, че ако ваксинирате кучето си до навършване на годинка за парвовироза, то придобива доживотен имунитет като възрастен индивид. Парвовирозата е заболяване, което засяга най-вече кученца до 6-месечна възраст (но присъства в ежегодната ваксина през целия живот). Би ви казал, че ваксинацията срещу лептоспироза, е една от най-опасните, с доказани повече вреди отколкото ползи и съмнително действие (доказано уврежда черният дроб). Ние обаче ги набиваме в нашите любимци всяка година.

Добрата новина е, че на запад ветеринарите вече препоръчват да се ваксинира веднъж на три години и да се преразгледат поставените предписания във ветеринарната медицина. Наша отговорност си остава това, което причинаваме сами на своите животни. Имайте в предвид следните неща преди да отидете с любимеца си на ваксинация, които ако ветеринарят ви е свестен, също би ви казал:

-никога не ваксинирайте очевидно болно животно – дори и то да има само леко стомашно неразположение, не трябва да поставяте ваксина.
-ваксините могат сериозно да изострят всяакъв вид алергии.
-никога не ваксинирайте животни с автоимунни заболявания, диабет, проблеми със ставите.
-следете животното поне три дни след ваксинация и в случай на нещо, което е ви притесни – температура, повръщане, отичане на муцунка или клепачи, веднага търсете лекар.

Имайте в предвид, че страничните ефекти от ваксините при кучетата могат да се прояват веднага, след месец, или много по-късно в живота му, което по принцип дава повод да се отрича връзката им с ваксините. Но тъй като има достатъчно научни изследвания, разглеждащи ваксинирани и неваксинирани животни, някои от тежките и фатални ДОКАЗАНИ нежелани реакции включват:
-податливост на инфекции
-неврологични заболявания и енцефалит
-нетипично поведение, включително склонност към агресия
-отключват гърчове и фебрилни състояния, както и възпаление на нервите.

Пак ще кажем - нямаме за цел да отричаме ваксините. Ваксината срещу бяс е едно от най-важните медицински открития. Ваксините са нужни...умерено. Просто помислете над тънката граница – къде се пресичат вашите намерения и чуждите интереси. Защото годишната ваксина струва 20 лв...

Аз мисля, че ваксинирането на домашните любимци освен отговорност е все пак въпрос на личен избор, опит и преживявания. Много животни са минали през къщата ни, винаги надлежно ваксинирани. До появата на сегашното ни йорки. Никога не съм разпитвала с подробности по каква схема се поставят ваксините, нито какви са точно. В тази задача съм се доверявала изцяло на ветеринарния лекар. Така беше и с йоркито. Имахме една ваксина около 45 ден, една след 2 седмици, и една на 3 месец. След първите 2 нямахме проблеми. Но след последната ваксина щяхме да загубим кученцето. Направи много остра реакция. Два часа след поставянето на ваксината оклюма в рамките на 5 минути, отпусна се, не можеше да държи главата изправена, и започнаха ужасни конвулсии. Майката, също живееща с нас, стана ужасно неспокойна. Скимтеше жално и се суетеше около него. Грабнах мъника и обратно при ветеринаря. Цяла вечер изкарахме при него с двете кучета. За щастие спасихме малката, но никога няма да забравя какво преживях в тези часове. Доктора също доста се поизплаши. Каза, че се случва. Както и при хората. Не може да се предвиди. Понякога не може и да се спаси животинчето. От тогава не поставяме ваксини. Мацата също откакто е при нас няма поставяни ваксини. Това си е мое решение. Доктора никога не ме е насилвал или упреквал за избора ми. Ограничили сме контактите с други животни. Имаме двор и достатъчно пространство за игри. И богата компания от домашни хора, така че да не чувстват липса До сега не сме имали проблеми, надявам се и в бъдеще да е така. Може и да не е правилно решението ми, но не мога да мина отново през такъв ужас.

Аз също не поставям всички ваксини. На котката поставих само първите две задължителни, но не и ежегодните.

Преди това имах куче, което почина бебе от третата задължителна ваксина. За по-малко от 24 часа след ваксината си отиде, ветовете не успяха да го спасят.