ДЕКЕМВРИЙЧЕТА КЪСМЕТЛИЙЧЕТА 2016 - 2

Добро утро, мами. Честит празник!
Аз се успокоявам за сега със спането, преди бях притеснена, ама вече не. Забелязвам, че си я върти и на двете посоки. Преди лежеше предимно наляво, а сега се върти много надясно, понеже опитите му да де обръща от гръбче по коремче са надясно. И вечер не знам какво прави, но винаги го намирам на диагонал или направо легнал по ширина на леглото, обърнат надясно. 
Ох, много си суче пръста. И прави преграда с ръце, за да не му дам бибата. И ако има как, на моменти, цялата ръка ще си напъха. И има интересен начин на смукане, не смучи палец, а показалец. 

Честито Освобождение на България! Да си пожелаем само мирни времена да има!

Пипапо, да не е млечица?

Честит празник, България!   

С някои от вас сме на една вълна. И ние мислим да започнем с опити за второ бебче в края на годината, живот и здраве. 
Като ви слушам с плановете за разходки, така бих искала да се включа и аз... Ама, няма как. Ние сме соло. Пък и уж бебеносенето в Германия било разпространено, но може би не навсякъде, знам ли, обаче много учудени погледи срещаме с дребния.
Аз допивам поредното кафе, мятам слинга и пак ще кръстосваме улици и магазини.   

Хубав ден!     

Завиждам за кафето,аз не смея, заради кърмата. И без това не спи много.
По магазини също не ходя все още с бебка заради вирусите. Пак са се натръшкали масово. На 15ти ще правим втори опит за ваксините, дано няма сополи!
За раждалите секцио - как са ви белезите? Моят уж е зараснал, но не е картинка.

Изобщо не съм за завиждане аз. Предпочитам да не пиех кафе, но да кърмех детето си. Кърмата ми, обаче, спря. 

Здравейте и от мен,мами Много благодаря за милите пожелания и думи!Да ви се връща тройно!
Pippapo,и аз си мисля,да не би да е млечица?Симптомите са същите.
И моя Миши постоянно си пъха палчетата в устата,и мляска,все едно е най -вкусното нещо на света Даже е захитрял-бута си показалчето под бибероната,маха я,и после слага и двата палеца.Много е смешен Сериозно е започнал да тежи,и вече ме понаболяват ръцете и китките от носене.Предполагам,е около 7 кг,другата седмица във вторник ще го водя на детска консултация и ще видим колко е тежък.Иначе и аз обожавам да излизам с колкчката,ужасно удобна ми е,лека ,маневрена,радвам се,че се спрях точно на този модел.Буквално я бутам с една ръка.
Понеже сега прочетох,че сте писали да започнете с опитите за още едно бебе в края на годината,аз честно казано изобщо не искам на този етап.Вие защо толкова бързате?

Pippapo, и аз си мисля за млечница. Водичка пиете ли?
Относно белега, изглежда добре. Не се забелязва чак толкова. То и като ми махнаха конците не биеше толкова на очи.
Аз винаги съм искала разлика м/у децата ми около 4-5 години, така че за мен има време.  

Момичета, честит национален празник и от мен   С малко закъснение искам да честитя и РД на Мери  Честит рожден ден, мила! Да си жива и здрава и винаги обичана от мъж и синове 
Ние смятаме да започнем с опитите за второ дете към края на тази година по няколко причини:

1. Тази година ставам на 32 и няма защо да го отлагам. С възрастта проблемите и рисковете се увеличават
2. Искам децата да имат малка разлка. Ще им е по-забавно (на мен по-малко  )
3. Не се знае дали и следвашия път ще стане така лесно. Понякога отнема време.
4. С ММ си мечтаем за три деца

Pipapo, и ние имахме такъв проблем преди време. Започнах да слагам Вики с главичка от долната страна на кошарката и сега спи и на двете страни. Опитай и виж дали действа. Освен това може да я слагаш през деня на една страна подпряна с възглавничка или пък коремче (винаги под наблюдение), ако иска да спи така. Вики например, не обича по корем. Иначе Вики също много се върти докато спи - по диагонал, напряко, понякога дори на една страна.

Мона Лиза, моят белег си е доста червен. Слагам един крем, но трябва поне два пъти дневно, а аз само вечер се сещам. По-големият проблем ми е обаче подутината, която имам над белега. Доста поспаднала е в сравнение с преди, но още я има и не вярвам да изчезне напълно 

Анастасия и аз съм доста подута над белега. Приятелката ми е родила преди 1 г и 4 м и още си я има, та това ме притеснява , дано поспадне. Ако вътрешно зараства по- бавно, то някой знае ли колко бавно?

Anastasiya_S, твоите причини 2 и 4 съвпадат с моите. 

Аз не знам още какво ще правя - дали ще се борим за второ дете или ще си останем само с Джованна, но ако искам второ, ще трябва да е скоро, защото съм вече на 37 години. От друга страна бебето направо ми спира тока, чувствам се зверски затъпяла, а работата, на която трябва да се връщам е високо стресова и агресивна (мениджър в аутсорсинг бизнеса). Така че хем не мога да си позволя да отлагам много, хем хе мога да си позволя да ме няма дълго от работа, направо не знам. Отделно след година и половина завършвам право, имам планове да работя в съда...накратко - много планове, които се припокриват по време и трябва да реша, кое да отпадне и кое да излезе на преден план. Мисля го непрекъснато и всеки ден по 3 пъти си меня мнението. Особено зависи от това колко ме е оставила да спя Джованката.  

Мона Лиза, голяма дилема е това. От една страна това, че трябва да се връщаш на работа, а от друга не можеш да отлагаш второто дете. Наистина трябва да прецениш кое ти е приоритет не само в момента ами дали например и след 10 години ще си на същото мнение.Това за напълняването не е причина. Колко да си напълняла? А и кг се свалят и качват. Аз също съм си мислила, че погрознях (кг, белега от секциото, сякаш и гърдите ми поувиснаха, хем кърмих малко), но пък си казах, че така и така след години ще погрознея, поне да имам деца. Недоспиването пък е период, който отминава. А да имаш брат или сестра според мен е ценно.

Браво на смелите от вас, които планират забременяване! Аз бях толкова притеснена цялата бременност, основно заради кървене до края на 4 месец. Раждане секцио, като първите дни ми бяха кошмар. Неспане доскоро ( а и сега ме будят най-късно в 06 часа). Първите два месеца всички около мен бяха болни и седях сама вкъщи с бебка дни наред!!! Уффф! Все още помня всичко!!!
Къде е еуфорията от факта, че си майка! Някакси очаквах позитивните емоции да са повече от негативните.
И не бих забременяла скоро по желание! Така голямото детенце ще се чувства пренебрегнато и реално ще бъде пренебрегнато! Считам, че разликата от 4-6 години е най-добра за децата. Ревността помежду им е много по-малко.

Хехехе! Здравейте момичета! Помните ли ме? Така и не написах  нищо след раждането. Може и някой да е споделил инфо тук, но просто нямам време да чета.
Та на патерици, но да си се отчета де. Ивайло се роди нормално на 27.11.2016г. в 1,55 часа. Роди се 3750гр. и 55 см. - доста едро бебе, с тройно преплетена пъпна връв около вратлето. Но хубавото е че изплака веднага. Е, бе син, лилав и сив едновременно заради спуканите капилярчета, заради задущаването. Но самото раждане стана бързичко. В 11,30 питах мамите от ФБ групата дали да тръгвам за родилното, щото имах котракции на 5 минутки, но н ме болеше особено. Спеше ми се,  и не ми се раждаше Та докато ида до болницата, да се регистрирам, то разкритието в 12,37 бе станало на 5 см и за още едив час го направих 10 и с няколко напъна малкия се роди.
Само да кажа, че той се роди на датата, на която предната 2015 година направих абразио, заради липсата на пулс на ембриончето. Божа работа според мен.
Малкият сега не е много малък - 7 кг и 67,5 см на консултацията на трети месец. Замерен бе на 28 февруари. Направо е гигантче милото!
Ще питате защо така и не писах? Ами както казах на 27 ноември се роди малкия, но престоя в родибното ми бе мъка - шевове, кашлици, желание за сън, но липса на възможност, обаждания, честитки и т.н. Накрая бях много уморена и много кашляща и вдигнала крънто 140/100, ткова каквото предните дни и по време на бременността нямах. На 30 ноември ни изписаха. Вечерта една не умрях. Кръвно, главоболие, кашлица. Не можеш да си вдигна детенцето на гърдите. На сутринта бърза помощ, после личния, пулмолог, рентген и бам - 7 дни във вътрешно отделение на болницата с двустранна бронхопневмония и бронхоспазми. Там достигнах и заветните 190/130 кръвно. Ааа, забравих да спомена, че в деня на изписването ни от родиилното, каката се прибра с варицела у дома. Та няколко дни бе истинскииии адддд. Но за щастие малкия не успя да се разболее.  Накрая от всичките системи, лекарства и щуротии кърмата ми намаля, щото все пак с три антибиотикя венозно нямаше как да давам на малкия да суче, а пък нямах възможност да цедя когато трябва. Отделно на 7 декември - 10 дни след раждането вече бях 20 кг по-малко. Дори по-малко от кг на които забременях, а имено 70 кг, а забременях на 75. Просто накрая хем заради бременността, хем заради пневмонията съм задържала яко вода, та заради това и хормоните и кръвно и ....... манджа с грозде. През цялото време всички лекари ме питаха как аджеба съм родила с това никакво дишане и тази кашлица? Ми те така! А даже бях ходила седмица преди да родя на лекар заради кашлицата и уж не бе слязло надолу. Пулмоложката милата ме гледаше с такова учудване как въобще съм се справила. Сега сме приятелки с нея де Акушерката пък като разбра, каза: я защо дишаше така плитко и все едно се давиш! Гинеколожката: я защо аз ти викам направи серия от три, четири напъна, а ти два и после нямаш въздух. Абе, както и да е - мина и замина! Тъкмо се оправих аз и каката и .... свекъра почина и три дни ММ бе до родното си място. Човека така и не си видя внука. ......После знаете - безсънни нощи, умора и т.н. Опитах да възстановя кърмата и уж за известен приод от време всичко бе ок, но в крайна сметка всичко отиде по дяволите и вече е само на АМ. От една седмица вече сме без нощни ставания.
А, забравих преди седмица ни изписаха от детско отделение, където прекарахме седмица с малкия с бронхиолит, защото кака ни донесе от градината прекрасен вирус, който направо го събори и даде усложнения. Там пък му прецакаха ръчичката, защото се оказа че детето е с алергия към лейкопласта и като свалиха абоката кожата бе в рани, обелена и кто изгоряла, а имаше и един участък, който кървеше. Сега е доста по-добре. Абе почтисе оправи, само дето още леко розовее на най-наранените участъци.
Та  както разбирате, доста "интересно" ми беше и общо взето гледах да оцелея така да се каже.
Тези дни ще намеря време да ви изчета и  да видя как са минали нещата и при вас и как сте сега! 
ПП - мързи ме да проверявам правописа