То не беше грешка.. 5 месеца подред той ми обясняваше как иска да си имаме бебе и колко много силно го желае. Умишлено не го казах, защото знаех, че ще получа куп обиди и напади колко съм тъпа и загубена все още да съм с него.
И не, не си мислете, че историята е измислена. За жалост не е.
Очаквам всякакви определения за мен от тук нататък каква съм.
Това е.
Ето за това се чувствам толкова предадена, наранена и излъгана. В същото време казах вече - отношенията ни сега са прекрасни. И не разбирам човека до мен. Ако въобще може да се нарече човек.
Ами, имаш до себе си недорасляк.
За съжаление, ти също си достатъчно малка и си се панирала, вместо да го успокоиш, че както го е направил с мерак, така и с мерак ще си го гледате.
Че тия около вас- приятелите, не са по- мъже от него, пък виж как стават татковци без да ги е страх.
Щеше да ходи умислен ден- два и щеше да му мине първоначалния шок, като види, че това е положението.
За съжаление, ти си дала заден и си предложила друго решение, което е било грешка- вместо за себе си и собствените си чувства да помислиш, си се поддала на неговата обърканост.

ей , развесели ме. Ще видиш , че не е чак толкова лошо момчето. Нещо си му набрала. Дай му време , може би наистина не поставяш пред него желанията си с правилните думи.