Приоритетите в живота МУ

  • 20 730
  • 275
# 210
момент, дали разбрах правилно?

той е направил бебето с твое съгласие на първия месец от запознанството ти, после се е умислил и казал, че може би сега не му е времето /прав е бил  Laughing/ и ти си махнала бебето по своя преценка без той да те кара?

съжалявам, но този, който не е ок във вашата двойка не е той  Rolling Eyes

и как очакваш сега да поиска да ти направи ново бебе?
ми ако пак ти щукне да го махаш ей-така, щото той не се хили като ряпа 24/7  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 211
момент, дали разбрах правилно?

той е направил бебето с твое съгласие на първия месец от запознанството ти, после се е умислил и казал, че може би сега не му е времето /прав е бил  Laughing/ и ти си махнала бебето по своя преценка без той да те кара?

съжалявам, но този, който не е ок във вашата двойка не е той  Rolling Eyes

и как очакваш сега да поиска да ти направи ново бебе?
ми ако пак ти щукне да го махаш ей-така, щото той не се хили като ряпа 24/7  Rolling Eyes
Остави, ами освен това обвинява него, че "как е могъл да й го причини" и го е "правила на 2 стотинки", стягала си багажа и заплашвала със самоубийство.  Tired И аз бих се замислила при това положение дали да избързвам с бебета.  Rolling Eyes Хлапакът си е бил незрял и никак не ми е ясно защо въобще на 21 им е хрумнало да мислят за деца при все, че още учат и нямат пари, но цялата история е много странна. Как ще абортираш, ако много искаш бебе, а приятелят ти макар и притеснен и неуверен, все пак казва, че ще застане зад теб и ще те подкрепи, каквото и да решиш?  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 212
А на мен не ми стана ясно само как точно става случайно месец след като са се събрали заедно,а после се оказа,че 5 месеца той я навива да си направят бебе.Толкова противоречия,но явно авторката е объркана млада е и е редно да изчака поне със създаването на дете на този етап.Тогава когато си сигурна ти на 100%,че  искаш дете няма да има обстоятелства,които да ти попречат да го родиш и отгледаш,дали сама или с подкрепата на човека до теб или родители.Дали човек ще остане завинаги с този,който сега е до него колкото и да обича за съжаление няма гаранция от опит го казвам,но за сметка на това мисля,че като имаш дете вече приоритетите стават други.
Виж целия пост
# 213
А ако беше обратното? Ако авторката оплешивяваше и мечтата и целта и бяха да си присади коса, а нейният възлюбен я натискаше да се женят и да правят деца на 23 години? И то при положение, че не са материално стабилни?
Тогава какви щяха да са ви съветите ви?  Whistling Whistling Whistling
Виж целия пост
# 214
Цитат
Аз все по-често се усещам, че по-скоро не желая да бъда с него повече. И мисля, че всичко е въпрос на време. Той също усеща моето отношение и се старае още повече. Но това за мен вече не значи  нищо.
Цитирай   • Харесва ми

А,така ,браво на теб,егати и изнудването  ooooh!

То май с тази подготовка за износ ще го принудиш да те забремени и после ще ви ядат дупетата баница и на двамата,ще си надделееш на масрафа по примера на приятелските ви млади родителски двойки,ама не се знае дали завършването и апартамена няма да ги гледате през крив макарон...

Дамите са ти дали не един и два съвета,не съм чела всичко,но моя съвет е да се стегнеш и да не драматизираш толкова,че май ви е доста айляка,ами  си натиснете парцалите и да си завършите следването,станалото станало,не сте единствени..
Виж целия пост
# 215
Благодаря за всяко едно мнение!
Аз не съм и очаквала нищо по-различно от последните няколко изказвания.
Но колкото и да искам, не мога да върна времето назад. Сгрешила съм, знам, и то много. Но човек се учи от грешките си.
Била съм малка, влюбена и със замъглено съзнание, вярвайки, че живота е като във филмите.
Сбърках и толкова.
Всяко мнение ми беше от полза.

Искам да се обърна по-специално към  кукумицинка и изказването и за това, че съм щяла да се върна при маминка да ме изглежда мен и евентуално бебе.
Първо, издържам се съвсем ама съвсем сама от 16 годишна. Допреди да си сменя града заради МП, с майка ми двете живеехме на квартира в София, като всяка седмица съм й давала по 100лв + пазаруване за дома.
Това, което тя успява да покрива са наема и сметките, които варират не повече от 5-600лв.
Така че вместо тя да ме отглежда, по-скоро аз бях в тази длъжност от доста време насам. И никога, ама никога каквото и да става не бих й се натресла, камо ли с дете.
И ако се върна там, то ще е единствено добре дошло за нея, макар че не бих го направила.

И за всички, които сте на мнение, че той е искал детето, а аз съм го махнала, защото не съм била готова и после обвинявам него, ще кажа само нещото, което той ми каза вечерта преди аборта: "По-добре да ти кажа сега, че е грешка, отколкото след 2 години."
Виж целия пост
# 216
Благодаря за всяко едно мнение!
Аз не съм и очаквала нищо по-различно от последните няколко изказвания.
Но колкото и да искам, не мога да върна времето назад. Сгрешила съм, знам, и то много. Но човек се учи от грешките си.
Била съм малка, влюбена и със замъглено съзнание, вярвайки, че живота е като във филмите.
Сбърках и толкова.
Всяко мнение ми беше от полза.

Искам да се обърна по-специално към  кукумицинка и изказването и за това, че съм щяла да се върна при маминка да ме изглежда мен и евентуално бебе.
Първо, издържам се съвсем ама съвсем сама от 16 годишна. Допреди да си сменя града заради МП, с майка ми двете живеехме на квартира в София, като всяка седмица съм й давала по 100лв + пазаруване за дома.
Това, което тя успява да покрива са наема и сметките, които варират не повече от 5-600лв.
Така че вместо тя да ме отглежда, по-скоро аз бях в тази длъжност от доста време насам. И никога, ама никога каквото и да става не бих й се натресла, камо ли с дете.
И ако се върна там, то ще е единствено добре дошло за нея, макар че не бих го направила.

И за всички, които сте на мнение, че той е искал детето, а аз съм го махнала, защото не съм била готова и после обвинявам него, ще кажа само нещото, което той ми каза вечерта преди аборта: "По-добре да ти кажа сега, че е грешка, отколкото след 2 години."

Недей да се обясняваш на хора, които явно смятат, че сме самостоятелни единици и за всичко трябва да се оправяме сами. Все едно дъщеря ми някой ден като забременее и да й кажа "оправяй се сама" или "прави аборт".

Относно изказването на приятеля ти вечерта преди аборта, ще ти кажа, че едва ли има човек, който да съжалява, че се е родило детето му. Тогава младостта и страхът са проговорили в него. Пожелавам ти някой ден да имаш детенце и ще видиш, че в момента, в който се роди, ще го заобичаш повече от всичко и ще се чудиш как досега си живяла без него. За мен това е едно от малкото смислени неща, които човек може да направи в този живот. И при теб нещата ще се наредят, дали с този или с друг човек до теб.
Виж целия пост
# 217
Каквото и да е станало, няма връщане.
Най-добре ще е за теб да гледаш напред и да оставиш миналото.
Дали са ти съвети да се усъвършенстваш и да се заемеш със себе си. Ако ти е трудно може да направиш и няколко сеанса със специалист. Ще ти помогне.

И се замисли с младежа на къде ще поемете. Наистина ли го обичаш, можеш ли да му простиш, на него, а и на себе си? Ако не, по-добре се разделете, иначе ще се измъчите.

Успех и гледай напред!  Hug Всичко ще се нареди.
Виж целия пост
# 218

Недей да се обясняваш на хора, които явно смятат, че сме самостоятелни единици и за всичко трябва да се оправяме сами. Все едно дъщеря ми някой ден като забременее и да й кажа "оправяй се сама" или "прави аборт".

Естествено, че не. Ако ида ей сега с бебе на ръце при майка ми, тя ще ме приеме, ще ме подкрепи и ще помага, с каквото може. Въпросът е защо е необходимо да поставяме родителите си в такива ситуации, в които са длъжни да се грижат за нас (и за малко човече) във възраст, в която вече се изморяват по-лесно и би следвало ангажиментите им към отглеждане на деца да са приключили.

water_nymph
, няма какво да си посипваш главата с пепел за нещо такова. Станало е, размислили сте, случило се е, било е правилното решение - толкоз. Според мен, обаче, няма логика да обвиняваш толкова остро момчето, което явно е било неориентирано, но все пак не е тръгнало да те зарязва и да абдикира от отговорност. Ако изобщо трябва да се търси вина, тя е споделена. Не може цял живот да му триеш сол на главата за ваше колективно решение. Ти самата казваш:

Била съм малка, влюбена и със замъглено съзнание, вярвайки, че живота е като във филмите.
Сбърках и толкова.
Не можеш ли да приемеш, че може би и за него важи същото?
Аз не си представям да е много приятно да си обвързан с човек, който с години не спира да те обвинява за нещо, че и изпада в истерии и постоянно си събира багажа. Ако не можеш да го гледаш вече и да му простиш, по-добре го остави, отколкото да се мъчите взаимно.
Виж целия пост
# 219
Такива бяха отношенията ни първите 3-4 месеца непосредствено след аборта.
Както казах, ние успяхме въпреки всичко да запазим отношенията си някак и от година насам се разбираме чудесно. Въпреки, че много от вас реагираха "кое му е чудесното".
Всичко, което споделям тук с вас, се случва в моята глава и то веднъж-два пъти на няколко месеца. Отдавна не му натяквам, нито изпадам в някакви състояния, с които да му вгорчавам живота.
Дори самата ми тема не беше пусната, за да се обсъжда аборта и отношенията ни след аборта.
Умишлено в първия пост избегнах повечето подробности, за да наблегна на това какви са ни отношенията СЕГА, не преди.
Малко или много сме го преживели, щом все още сме заедно. И то не на сила.
Виж целия пост
# 220
Но ти все още го обвиняваш. Проблемът ти въобще не е кога ще се навие и дали иска да си сложи коса. Проблемът е дали изобщо можеш да останеш с него при това положение.
Това са твои цитати.


Ето за това се чувствам толкова предадена, наранена и излъгана. В същото време казах вече - отношенията ни сега са прекрасни. И не разбирам човека до мен. Ако въобще може да се нарече човек.


да кажем на 3-4 месеца веднъж аз изтерясвам за случилото се и се заформя невероятен скандал, който завършва със събран багаж. Той не ме пуска. И на следващия ден все едно нищо не се е случило.


Просто съм адски разочарована от това, което ми причини, подлъгването и може би искам той да се почувства като мен.



Аз на нищо вече не му вярвам.
Просто искам да се държа така, сякаш нищо не се е случило и да се опитам  наистина да забравя и простя.
Но той не го заслужава.

Това в момента не е здрава връзка, която да е добра основа за семейство. Или намери начин да спреш да го обвиняваш, или не прави грешката да родиш от човек, към когото изпитваш такива чувства.
Виж целия пост
# 221
Но ти все още го обвиняваш. Проблемът ти въобще не е кога ще се навие и дали иска да си сложи коса. Проблемът е дали изобщо можеш да останеш с него при това положение.
Това са твои цитати.


Ето за това се чувствам толкова предадена, наранена и излъгана. В същото време казах вече - отношенията ни сега са прекрасни. И не разбирам човека до мен. Ако въобще може да се нарече човек.


да кажем на 3-4 месеца веднъж аз изтерясвам за случилото се и се заформя невероятен скандал, който завършва със събран багаж. Той не ме пуска. И на следващия ден все едно нищо не се е случило.


Просто съм адски разочарована от това, което ми причини, подлъгването и може би искам той да се почувства като мен.



Аз на нищо вече не му вярвам.
Просто искам да се държа така, сякаш нищо не се е случило и да се опитам  наистина да забравя и простя.
Но той не го заслужава.

Това в момента не е здрава връзка, която да е добра основа за семейство. Или намери начин да спреш да го обвиняваш, или не прави грешката да родиш от човек, към когото изпитваш такива чувства.

 Peace Опитвам се, благодаря! Не искам да се разделяме, правя всичко по силите си.
Афектирана и от доста от мненията тук съм писала повечето постове.
Виж целия пост
# 222
На 23 деца, апартаменти... Мъжа ми на 23 играеше с приятели на плейстейшън и акъла си му беше детски . Странен ми е този твой напън за дете, толкова ли ти е спешно ? Нямаш ли други приоритети и амбиции ? Явно има някакъв психологичеки фактор, като изгубеното бебе... не знам, така ми се струва .
Виж целия пост
# 223
На 23 деца, апартаменти... Мъжа ми на 23 играеше с приятели на плейстейшън и акъла си му беше детски . Странен ми е този твой напън за дете, толкова ли ти е спешно ? Нямаш ли други приоритети и амбиции ? Явно има някакъв психологичеки фактор, като изгубеното бебе... не знам, така ми се струва .

Не ми е спешно.
Изобщо темата беше за съвсем различно нещо, от това, за което става въпрос сега.
За бъдещето, не сега и веднага. Прекалено много се измести смисъла.
Виж целия пост
# 224
На 23 деца, апартаменти... Мъжа ми на 23 играеше с приятели на плейстейшън и акъла си му беше детски . Странен ми е този твой напън за дете, толкова ли ти е спешно ? Нямаш ли други приоритети и амбиции ? Явно има някакъв психологичеки фактор, като изгубеното бебе... не знам, така ми се струва .

Не ми е спешно.
Изобщо темата беше за съвсем различно нещо, от това, за което става въпрос сега.
За бъдещето, не сега и веднага. Прекалено много се измести смисъла.
Ако ти не си познаваш човека достатъчно, ние няма как да преценим ако ще и 100 поста да ни напишеш за съвместния ви живот . Просто автора винаги предоставя своята гледна точка и обективните мнения се дават трудно .
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия