От година и половина се опитвам да забременея. Вече така свикнах това да не се случава, че предварително психически съм се настройла на тази вълна и ми е трудно да изляза от нея. Щом мине овулацията си мисля няма да я бъде. И дори да са високи температуратите след такива мисли следва винаги спад. Иска ми се да се освободя от тези мисли. Струва ми се, че си вредя сама на себе си. Моля ви за съвет. Ще ми се да мисля по-нормално и да се освободя от натрупания психологически стрес.
Виж целия пост
Психологичен проблем
- Публикувана: 30 апр. 2006, 17:30 ч.
- Последно мнение: 5 май 2006, 22:11 ч.
# 1
30 апр. 2006, 17:41 ч.
Според мен причината е, че се опитваш да избегнеш поредното разочарование и затова така се настройваш.
Знам, че е много трудно да се направи и в същото време много лесно да се каже, но опитай се да не мислиш за това. Например спри да мериш температурата, да следиш овулацията и да мислиш за бебе, докато правите секс.
Намери си някакво занимание, хоби, не знам... нещо, което да те отвлече от тези мисли. Статистически погледнато, много помага, ако не мислиш за това непрекъснато.
Най-важното е да си направиш необходимите изледвания, ако не си ги направила и да знаеш, че всичко е наред.
Успех
Виж целия пост
Знам, че е много трудно да се направи и в същото време много лесно да се каже, но опитай се да не мислиш за това. Например спри да мериш температурата, да следиш овулацията и да мислиш за бебе, докато правите секс.
Намери си някакво занимание, хоби, не знам... нещо, което да те отвлече от тези мисли. Статистически погледнато, много помага, ако не мислиш за това непрекъснато.
Най-важното е да си направиш необходимите изледвания, ако не си ги направила и да знаеш, че всичко е наред.
Успех
# 2
30 апр. 2006, 18:22 ч.
Имаш право. Страх ме е от поредното разочаворание. Така се надявах първите месеци и все не ставаше и не ставаше. Пък е и тежко да видя някои от моите приятелки бременни, някои с второ и то почти без проблеми и все ми викат "айде и ти" и аз чудя какво да им отговоря. Ще се опитам да следвам съветите ти. Макар, че съм доста ангажирана, мине ли овуто и почнат ли да се вдигат температурите веднага ме обхващат тези мисли, че няма да я бъде. Дано да успея да се успокоя. Дори да са ни наред изследванията с тези мисли не знам. Не сме ходили никъде засега.
Виж целия пост
# 3
30 апр. 2006, 19:44 ч.
Знаеш ли аз съм голям песимист 
, винаги си мисля че нещата при мен няма да станат или, че ще станат много трудно и се настройвам на тази вълна, като теб. Но влизайки в този форум и говорейки за проблемите си или като цяло обсъждайки темата бебе, се успокоих и започнах да виждам нещата по-розово или поне по-оптимистично. Момичетата се подкрепяме,успокояваме и развеселяваме, когато на някоя и е дошла лелката или има наприятна случка или черни мисли. Мисълта ми е, че най-важното е да имаш с кого да споделяш, а споделяйки до известна степен ще се разсейваш, пък и ще видиш, че има много в твоето положение и ще си по-спокойна. 
Като цяло, трябва да си запълваш времето и по-скоро да си с позитивно мислене относно бебето,а не с негативно, че няма да стане. Ако здравословно си добре, значи няма проблем, само трябва да повярваш !
Успех !
Виж целия пост
, винаги си мисля че нещата при мен няма да станат или, че ще станат много трудно и се настройвам на тази вълна, като теб. Но влизайки в този форум и говорейки за проблемите си или като цяло обсъждайки темата бебе, се успокоих и започнах да виждам нещата по-розово или поне по-оптимистично. Момичетата се подкрепяме,успокояваме и развеселяваме, когато на някоя и е дошла лелката или има наприятна случка или черни мисли. Мисълта ми е, че най-важното е да имаш с кого да споделяш, а споделяйки до известна степен ще се разсейваш, пък и ще видиш, че има много в твоето положение и ще си по-спокойна. Като цяло, трябва да си запълваш времето и по-скоро да си с позитивно мислене относно бебето,а не с негативно, че няма да стане. Ако здравословно си добре, значи няма проблем, само трябва да повярваш ! Успех !
# 4
30 апр. 2006, 19:46 ч.
Плутан, аз съм от тези, които са убедени, че веднъж настроил се, човек не може да не мисли за това. Дори да е само подсъзнателно, идеята си е налице.
Мисля, че по-скоро би се успокоила, ако предприемеш нещо конкретно- изследвания и пр. Достатъчно време е минало.
Аз не успях да повярвам в явлението "психологически проблем". В крайна сметка успях, когато се предприе нещо съвсем целенасочено.
А тези, които са ми казвали "Айде, време е" или съм избягвала, или са получавали шут. Така загубих няколко приятелки, но винаги съм предпочитала да живея в равновесие със себе си, отколкото да бъда жертва на подмятанията.
Стискам палци бързо да разрешиш проблема!
Виж целия пост
Мисля, че по-скоро би се успокоила, ако предприемеш нещо конкретно- изследвания и пр. Достатъчно време е минало.
Аз не успях да повярвам в явлението "психологически проблем". В крайна сметка успях, когато се предприе нещо съвсем целенасочено.
А тези, които са ми казвали "Айде, време е" или съм избягвала, или са получавали шут. Така загубих няколко приятелки, но винаги съм предпочитала да живея в равновесие със себе си, отколкото да бъда жертва на подмятанията.
Стискам палци бързо да разрешиш проблема!
# 5
1 май 2006, 11:16 ч.
Аз след първия си брак, така се бях настроила, че не забременявам, че и секс правех без пазене без значение от връзката. Трябва да ти кажа, че само мисълта `при мен няма да стане`, `не мога да забременея`, наистина заключваше тази възможност и не се случи.
С втория ми съпруг имам един неуспешен опит и няколко съвсем в началото, но трябва да ти кажа, че съм изключила възможността няма да стане . По скоро съм убедена, че ще стане бебето в най-подходящото за него време.
Всеки месец, живея с мисълта, че е станало, а М. ни най-малко не ме разочарова, напротив дава ми сили да продължа да се боря, докато наистина не стане невъзможно.
Виж целия пост
С втория ми съпруг имам един неуспешен опит и няколко съвсем в началото, но трябва да ти кажа, че съм изключила възможността няма да стане . По скоро съм убедена, че ще стане бебето в най-подходящото за него време.
Всеки месец, живея с мисълта, че е станало, а М. ни най-малко не ме разочарова, напротив дава ми сили да продължа да се боря, докато наистина не стане невъзможно.
# 6
1 май 2006, 18:54 ч.
Благодаря ви момичета!
От днес съм решила да поработя върху психиката си. Незнам, но след като споделих с вас във форума някак си ми олекна. Даже се чудя на себе си защо не съм се решила да го направя по-рано. Мисля да си дам още малко време преди да отида на преглед. Да оправя малко тази настройка и после да продължа по-бодро напред. Ще опитам да не се пренавивам толкова, а така ми се иска да гушна едно сладурче. Ускопоява ме това, че не съм сама в тази трудна за мен ситуация. Много сте мили наистина. Ще се опитам да я карам по-спокойно и в работата, за да намаля нивото на стреса. Ще се опитам да не се вкопчвам като удавник за сламка за идеята да имам дете.
Виж целия пост
От днес съм решила да поработя върху психиката си. Незнам, но след като споделих с вас във форума някак си ми олекна. Даже се чудя на себе си защо не съм се решила да го направя по-рано. Мисля да си дам още малко време преди да отида на преглед. Да оправя малко тази настройка и после да продължа по-бодро напред. Ще опитам да не се пренавивам толкова, а така ми се иска да гушна едно сладурче. Ускопоява ме това, че не съм сама в тази трудна за мен ситуация. Много сте мили наистина. Ще се опитам да я карам по-спокойно и в работата, за да намаля нивото на стреса. Ще се опитам да не се вкопчвам като удавник за сламка за идеята да имам дете.
# 7
1 май 2006, 19:12 ч.
Плутан,
Аз напълно споделям това мнение. Мисля, че трябва да направиш пълни изследвания,за да с ипо-спокойна и да не живееш в неведение. Когато докторите ти кажат, че всичко ти е наред с имисля, че ще се заредиш с малко повече вяра в добрите резултати. А ако случайно се установи някакъв проблем ще предприемеш съответните мерки за отстраняването му, което също щ ете зареди с оптимизъм!!!
Изискват се някакви свръхвъзможности, за да може жена, която иска дете /а то не идва толкова бързо, колкото й се иска/ да не се фиксира върху това си желание. Инстинктът за майчинство и продължение на рода е по-силно от всичко на този свят /затова и той продължава да съществува/ Затова не се опитвай да "изключиш" тази мисъл, а по-скоро се опитай да впрегнеш мисловнат аси енергия и времето, което отделяш за притеснения и песимистични прогнози в автогенен тренинг. На мен лично много ми помогна. /Мога на лични да ти споделя повече/. Друго хубаво нещо са "групите по взаимопомощ", какъвт ое този форум. Подкрепата от сродни души е безценна.
Сигурна съм, че щом си даваш сметка за пагубното влияние на предварителното очакване на отрицателен резултат, си много интелигентна и силна, и бързо щ енамериш правилния път към ума си!!!
Виж целия пост
Плутан, аз съм от тези, които са убедени, че веднъж настроил се, човек не може да не мисли за това. Дори да е само подсъзнателно, идеята си е налице.
Мисля, че по-скоро би се успокоила, ако предприемеш нещо конкретно- изследвания и пр. Достатъчно време е минало.
Мисля, че по-скоро би се успокоила, ако предприемеш нещо конкретно- изследвания и пр. Достатъчно време е минало.
Аз напълно споделям това мнение. Мисля, че трябва да направиш пълни изследвания,за да с ипо-спокойна и да не живееш в неведение. Когато докторите ти кажат, че всичко ти е наред с имисля, че ще се заредиш с малко повече вяра в добрите резултати. А ако случайно се установи някакъв проблем ще предприемеш съответните мерки за отстраняването му, което също щ ете зареди с оптимизъм!!!
Изискват се някакви свръхвъзможности, за да може жена, която иска дете /а то не идва толкова бързо, колкото й се иска/ да не се фиксира върху това си желание. Инстинктът за майчинство и продължение на рода е по-силно от всичко на този свят /затова и той продължава да съществува/ Затова не се опитвай да "изключиш" тази мисъл, а по-скоро се опитай да впрегнеш мисловнат аси енергия и времето, което отделяш за притеснения и песимистични прогнози в автогенен тренинг. На мен лично много ми помогна. /Мога на лични да ти споделя повече/. Друго хубаво нещо са "групите по взаимопомощ", какъвт ое този форум. Подкрепата от сродни души е безценна.
Сигурна съм, че щом си даваш сметка за пагубното влияние на предварителното очакване на отрицателен резултат, си много интелигентна и силна, и бързо щ енамериш правилния път към ума си!!!
# 8
1 май 2006, 20:39 ч.
Аха! Значи вместо да си губя времето с автоагресия е добре да насоча енергията към конкретни неща ,свързани с бебе правенето, и с бебета като цяло. Така ще е по-градивна и позитивна. Мина ми това през ума тези дни, но сега осъзнах това по-добре. Благодаря ти за тези думи!
Виж целия пост
# 9
2 май 2006, 11:06 ч.
Plutan, и аз бях изпаднала в едно такова състояние на нечовешки песимизъм след 8 месеца безуспешни опити. Знаех, че тази психоза много ми вреди и бебето така няма да се получи, и продължавах да мисля само за това, да се притеснявам, секса започна да става по план, което за мен е гадно, и други такива. Докато накрая реших да спра да мисля, и да оставя нещата да дойдат от само себе си. Ама уви. Лесно е да го кажеш, а не да го направиш. В един момент ме грабнаха едни задачи, много работех, а в малкото свободно време започнах да шия гоблен (нещо абсолютно нетипично за мен!!!!!!) и така някак си се отнесох... и бебето стана, след 8 месеца опити, следене на овулация, тестове, чудеса. Просто не мислех САМО за това. За съжаление бременността не беше успешна, но сега свършихме с пазенето и лекарствата и започваме отново. Късме! Опитай се да ангажираш ума си с нещо друго, доколкото е възможно разбира се.
Виж целия пост
# 10
2 май 2006, 11:13 ч.
Четох те и в другата тема.Там споменаваш,че не си ходила на гинекологичен преглед от 5 години.Тогава за какъв психологически проблем говориш,първата ти работа е да отидеш отново при специалист!
Не се знае какъв е проблема,може да е нещо дребно,от което се нуждаеш да те "побутнат",просто иди на лекар.А спермограма да сте правили?
Както и да е,казваш че четеш форума отдавна,така че сигурно вече ги знаеш тези работи.Взимай нещата в ръце,направи си едно планче и действай!
Виж целия пост
Не се знае какъв е проблема,може да е нещо дребно,от което се нуждаеш да те "побутнат",просто иди на лекар.А спермограма да сте правили?
Както и да е,казваш че четеш форума отдавна,така че сигурно вече ги знаеш тези работи.Взимай нещата в ръце,направи си едно планче и действай!
# 11
2 май 2006, 11:33 ч.
след като не става от година и половина бебето, проблемът ти не е психологичен.
най-добрият начин за излизане от кризи, депресии и тем подобни, е заемането на активна жизнена позиция и предприемането на действия.
заравянето на главата в пясъка и самоокайването не помагат и не са конструктивни.
време е да посетите лекар-специалист по стерилитет двамата с мъжа ти, да набележите план за действие и изследвания.
ще видиш как това ще те ободри и ще те зареди с енергия и позитивна нагласа, че щом правиш каквото трябва - бебето ще стане.
аз лично така процедирах.
Виж целия пост
най-добрият начин за излизане от кризи, депресии и тем подобни, е заемането на активна жизнена позиция и предприемането на действия.
заравянето на главата в пясъка и самоокайването не помагат и не са конструктивни.
време е да посетите лекар-специалист по стерилитет двамата с мъжа ти, да набележите план за действие и изследвания.
ще видиш как това ще те ободри и ще те зареди с енергия и позитивна нагласа, че щом правиш каквото трябва - бебето ще стане.
аз лично така процедирах.
# 12
2 май 2006, 20:47 ч.
Страшно звучи това - специалист по стерилитет.
Мисля, че имам психологичен проблем защото след като минаха първите месеци на напразно очакване и си реших, че не може да стане. И сместо да си помагам обратното - автоагресия. Но може би ще се успокоя повече ако отида на специалист. Може би в близките месеци, за да синхронизираме отпуските си т.като ще се наложи да пътуваме. Но се чувствам по-уверена и по-скопойна вече. Вярно, че минаха 5 години, но изследванията бяха много добри и ми казаха, че не би трябвало да имам пробелем . Ама аз не бях омъжена още, а и не мислех да започвам скоро опитите за дете и така.
Благодаря за съветите на всички!
Виж целия пост
Мисля, че имам психологичен проблем защото след като минаха първите месеци на напразно очакване и си реших, че не може да стане. И сместо да си помагам обратното - автоагресия. Но може би ще се успокоя повече ако отида на специалист. Може би в близките месеци, за да синхронизираме отпуските си т.като ще се наложи да пътуваме. Но се чувствам по-уверена и по-скопойна вече. Вярно, че минаха 5 години, но изследванията бяха много добри и ми казаха, че не би трябвало да имам пробелем . Ама аз не бях омъжена още, а и не мислех да започвам скоро опитите за дете и така.
Благодаря за съветите на всички!
# 13
2 май 2006, 23:54 ч.
Може да звучи страшно, но е най-правилната стъпка След година и половина опити би трябвало да се ориентирате към такъв човек. А за 5 години нещата могат много да се променят 
дано все още всичко е наред. Направете първо задължително спермограма.
Успех ти желая!
Виж целия пост
Страшно звучи това - специалист по стерилитет.
Може да звучи страшно, но е най-правилната стъпка
След година и половина опити би трябвало да се ориентирате към такъв човек. А за 5 години нещата могат много да се променят дано все още всичко е наред. Направете първо задължително спермограма.Успех ти желая!
# 14
3 май 2006, 09:19 ч.
действително звучи малко неприятно. те затова напоследък се наричат "специалисти по репродуктивно здраве", което звучи съвсем евфемистично и приемливо, но аз от бързане го написах по не много политически коректен начин
стерилитет наистина звучи грубо, и аз подскочих при първото си посещение при една гинеколожка, която ми тури диагноза Стерилитас Примария (първичен стерилитет).
и нещо друго по темата да ти подчертая специално, понеже видях, че си написала - преди 5 години всичко МИ беше наред.
в 50% от случаите на проблемно забременяване причината е у мъжа - твоят мъж изследвал ли се е? неслучайно написах, да отидете ДВАМАТА при специалист, който да ви консултира и евентуално назначи изследвания.
Виж целия пост
Страшно звучи това - специалист по стерилитет.
действително звучи малко неприятно. те затова напоследък се наричат "специалисти по репродуктивно здраве", което звучи съвсем евфемистично и приемливо, но аз от бързане го написах по не много политически коректен начин
стерилитет наистина звучи грубо, и аз подскочих при първото си посещение при една гинеколожка, която ми тури диагноза Стерилитас Примария (първичен стерилитет).
и нещо друго по темата да ти подчертая специално, понеже видях, че си написала - преди 5 години всичко МИ беше наред.
в 50% от случаите на проблемно забременяване причината е у мъжа - твоят мъж изследвал ли се е? неслучайно написах, да отидете ДВАМАТА при специалист, който да ви консултира и евентуално назначи изследвания.
Препоръчани теми