Мартенички кичим бели и червени, eто идат, идат МАРТенчетата засмени!- тема 13

В неделя имах по-силни болки в кръста както и  силни бракстон- хикс, но не се задържаха дълго.  Имах уговорка за преглед в понеделник, в 8:30 в клиниката, защото ми бяха намалели водите, и защото бях 1 ден след термин (мен дори заради болничния ме води с термин 06.03). Имаше вероятност ако са намалели твърде много да ме индуцират. Като станах сутринта към 7, изтече малко количество, както се оказа после води. На прегледа се оказах със 3 см и изтичащи на порции води. Болките, които имах от предния ден се засилиха малко и монитора хвана редовни контракции. Прегледа беше към 09 часа, не си спомням много часове но около обяд бях с 4 см, на този преглед спука мехура ( каза някакъв полюс от него но забравих), контракциите се засилиха но бяха доста търпими все пак. Извикаха ме за епидурална, манипулацията не беше нищо особено, очаквах драма и сълзи. Усети се убождане все едно вземат кръв,когато сложиха местната упойка и после само натиск при въвеждането на иглата. След това самата упойка я въведоха постепенно докато лежах в леглото. Кръвното ми рязко се срина и ми причерня, сложиха ми ефедрин и ме наляха с банка. Върнах се към живите за минути, но мисля че позагубих съзнание за секунди. След това всичко беше рай, имах контракции но не ги усещах. Така до 6.5 см , когато упойката започна да се износва а аз бях на окситоцин. Задържах се дълго време така и в един момент прегледите станаха все по-болезнени. Получих втора порция и там нещата се закучиха. Оказа се че не реагирам добре (реагирам слабо) на окситоцина, и напредвах много бавно. Накрая вече беше игра на нерви, отнесох още 2 порции анестезия ( които нормално не се полагат). Добре че бебо задържа тоновете идеални през цялото време и лекарката беше упорита с мен иначе на друго място отдавна да ме бяха срязали. Направих много бавно пълно разкритие и напъните дойдоха много късно. После се разбра защо- бебо е тръгнал да излиза не с " острото" на главата а с най- широката част и се измъчихме. Влязох в родилна зала много изтощена, с " износена" упойка и костваше на екипа и на мен страшни усилия да излезе с така завъртяна глава. Отнесох епизиотомия- не я усетих (това сериозно)- прави се по време на напън. След нея бебо излезе с 1 напън точно, преди него имаше 3-4 и още толкова в леглото. Сложиха ми краткотрайна венозна анестезия за шиенето, заспах веднага. Имам 2 вътрешни шева, тези от епизиото и мега- хемороиди. Обясниха ми че 2 неща са удължили всичко- не съм реагирала добре на окситоцина и бебо тръгнал с широкото на главата (поне сега не изглежда като пъпеш, хихи). Отнесох 2 цели банки окситоцин. По време на раждането съм кървяла повече от нормално и сега ми вливат желязо. Плацентата и водите бяха идеални. Като изплака бебо надигнах и първото нещо което казах беше " Боже колко е красив!" . Това " аварийно" излизане му запазиха личицето и главата без сериозни отоци, нищо че мама се препОти.Раздвижиха ме на втория час в който ме върнаха в стаята, т.е 4ти час след раждането. Дадоха Профенид свещички. Първите часове бяха супер зор, после не можах да спя. Днес съм по-добре, сядането е трудно, бавно, като седна виждам звездички. Дадоха ми бебо в стаята и го сложих на гърда.Всеки час става все по- добре. Заслужаваше си и се радвам, че екипа устиска и не ме вкараха за секцио, бяха наистина добри. Дори не усетих как са минали 13 часа защото 95% се разхождах и си говорихме с мм. Той беше до мен почти през цялото време- в родилна като стана напечено не влезе. Аз накрая преди да се мобилизирам, за малко, не можах да изконтролирам нещата и изпищях като кифла че не мога. След това се взех в ръце и гушнах слънчицето