Искам да кажа ... (111)

Аз също съм притеснена и то много. Говорим вкъщи, обясняваме. В градината има много играчки, строители, които за пръв път виждам, кукли, колички и все интересни неща. Могат да рисуват, когато си пожелаят, тя рисува много. Обещаваме разни награди, ако не реве...
Аз виждам, че подходът на едната учителка е тотално грешен. Тя изобщо не забелязва каката, не ѝ говори, не я предразполага, когато нашата се запъне за нещо. Просто госпожицата ни не съществува за нея. Обяснявам ѝ, че госпожата се радва, че я вижда и че ходи на градина, а тя ми казва "Мамо, госпожата не ме забелязва, как ще се радва?" . Другата госпожа е коренно противоположна, но 3 седмици я нямаше, не знам защо.
Нашата е много свито дете, срамежливо, месеци ѝ трябваше, за да се отпусне и играе с децата от градината в България (и тя беше в групата на колеги, с които съм работила лично и специално ѝ обръщаха внимание и я мотивираха). Ние, с баща ѝ, сме били същите лузъри с тази разлика, че подкрепа не сме получавали, а аз искам да помогна на детето ми, за да премине през това, а не знам как. Чувствам се безсилна .

Захирче, колко време имаме за гласуване?

Аз ударих един глас за Пловдив 

Много зависи от учителките, много. И нашето момче беше нещастно при едната учителка. Тя обаче беше и лицемерна - пред родителите е винаги усмихната, мазна, но щом се тръшне вратата, започва да крещи. Все му намираше кусури - фината му моторика не била в ред, концентрацията му куцала, все последен оставал и стигнахме даже до това, че бил дислектик.Детето беше нещастно и ходеше с отвращение.  Преместиха го в друга градина и все едно го смениха - учителките го хвалят, че е умно и находчиво дете, че слуша и се държи възпитано и разбрано, вече е първенец в дейностите, не е на опашката. И детето сияе. Фината моторика се оправи като с вълшебна пръчка и по писане е като калиграф - всички чертички и ченгелчета еднакви, наредени като фабрични.

Много жалко, че не можете да смените градината, Лято.
А при другата учителка по-добре ли се чувства детето?

Снощи правих банановия хляб на Контесата. Мислех да го оставя за уикенда, но музата ме беше хванала. Много вкусен и ухаещ чудесно! Одобри се вкъщи и почти се изяде.

Лято, наистина ти съчувствам и за това писах. Ти не си щастлива там и детето ти го усеща. Дайте си време, но не прекалявай с обгрижването. Опитай да я оставиш без да си наблизо за няколко часа.
Надявам се, че ще се нормализират нещата.
Моят съвет е ти да се успокоиш. Съвсем искрен е и от опит .

Лято, до сега се въздържах да коментирам ситуацията ви с детската градина и детето, но сега ще си позволя да дам мнение от позицията на човек, преживял адаптацията на 3 броя двуезични деца с различен темперамент в общо 5 броя детски градини в две различни държави.
Смятам, че причините при вас са многопластови. От една страна - детската градина не е вашата - далеч не отговаря на очакванията и желанията ви като концепция, храна, отношение, внимание и т.н. Всичко. Дори и ти да си прекалено критична и да преувеличаваш проблемите там, личи че проблеми има и те няма да се разрешат - или се научавате да ги приемате каквито са, или се махате от там. От друга страна - детето ти явно е много чувствително, хем усеща твоето напрежение и критичност, хем и то е свито и притеснено, усеща се неразбрано и неприето, за него ходенето там е вид насилие. Не бих му го причинявала повече. От трета страна си ти - усеща се неприязънта ти, недоверието, нехаресването, не се чувстваш на мястото си там, прекалено си уморена и изнервена. Всичко влияе.
Та конкретно по ситуацията - какво бих направила аз? Моментално бих приключила с градината и бих оставила детето в къщи до намирането на друго решение. Да, и ти си човек, но цената на твоето спокойствие с 1 дете вместо с 2 деца е прекалено висока. Аз не бих я плащала.
2 пъти съм била в подобно на твоето положение - първият път виждах, че детето страда и се чувства зле, но беше задължително и нямах опции. Винаги ще съжалявам за годината, в която детето ми прекара в тази градина. След като сменихме държавата, съответно и градината, детето цъфна, отвори се, засмя се, успокои се, проговори новият език буквално светкавично, но също толкова светкавично забрави другият език. Сега го учи като втори чужд в гимназията и няма никакви спомени, че някога го е говорил добре. Никакви. Вторият път на проблем с адаптацията в градината вече опции имаше, преместването на детето разреши всички проблеми - просто тази градина не беше неговата градина, не беше приет и разбран там. В новата градина го приеха и заобичаха и бяха търпеливи и внимателни и, и, и.
Извинявай за многословието и директността, надявам се да ме разбра.

Никога не съм си пускала децата на детска градина, ясла и т.н.
Лято, не е толкова трудно и сама да ги гледаш. Въпрос на организация е. И никога не са ми пречели... Или да съм искала повече време за себе си. Имах го в излишък. Чувствах се много по- свободна от майките, чийто деца отиваха на градина. И контакти с деца са си имали доволно. Но, определено вашето положение не е най- доброто за никой от вас. И аз ти съчувствам.

Ще чакам да кажете и на мен за крайния срок за гласуване, че се офлянвам.
И защо банановия хляб е "хляб", а не сладкиш?  

Майките са различни, Мария, искат и имат нужда от различни неща за себе си и децата си. Децата също са различни. А в ситуацията на Лято - двуезично дете в чужда държава - детската градина е много важна.

Сбъдваща, разбира се, че е така. Но до колкото си спомням престоя там е временен. Т. е. за 1-2 години. През тези години детето няма да е ученик. Значи може престоя у дома да е по- дълъг, докато си намерят тяхната детска градина и докато всички се успокоят.

Жаки, и аз чета много бързо. Когато бяхме деца, брат ми постоянно твърдеше, че прескачам страници. Много обичаше да намери някой герой, който се споменава веднъж някъде из книгата и да ме пита какъв е. Все се надяваше, че точно тази страница съм прескочила  

Много си харесвам Киндъла. Но още повече харесвам съфорумка, която ме светна, че мога да си ги свалям директно от Читанката като ТХТ файлове. На последния компютър не си сложих Калибре, изобщо не ми трябва вече.

Сбъдваща, благодаря . Надявах се да се включиш, много точно си усетила същината на проблема.
Мария, децата са различни. Моите са енергийни вампири и са като ваденки, дори ходя до тоалетна с малкото в скута , нямам 5 минути насаме с мен си през деня. Колкото и да ги обичам, натоварват ме, признавам си, но днес ще имаме семеен съвет и сигурно ще я отпишем и ще търсим друго решение.
Благодаря ви за вниманието .

Лято, аз нямам опит нито с двуезична среда, нито с детски градини.
Но лично за мен, по това което чета от теб, психическото натоварване и за теб и детето е много по-голямо, отколкото би било физическото, ако я оставиш в къщи и я гледаш ти.-
След като си предучилищен педагог, със сигурност си наясно с детската психика и би трябвало сама да можеш да се справиш с две деца.
А за времето само за теб, и двете деца са достатъчно малки, и се предполага че поне за час на ден спят.

Sesylle, да, спят. Малкият задължително с гърда в уста. Почивам си през това време, да, но не мога да отида до тоалетна, не мога да седна на компютъра. Изобщо, в момента, в който се отдалеча от него, той отваря очи.
Биберон така и не заобича, защото предполагам, че това ще ме посъветвате .
Иначе, никога не съм говорила за физическото ми натоварване, не знам защо си останала с такова впечатление .

Градините не са такъв кошмар, за какъвто явно някои ги смятат 
Напротив- те са нормална среда за развитие на децата сред връстници, ежедневни занимания, учене, игри, тържества. Моите са ходили и двете и то с огромно желание. Лято, аз лично те разбирам напълно. Явно наистина това не е вашата градина, спри я известно време, нека се успокои, пък може да излезе нещо 

Мога да ти пусна по мейл каквото аз имам, мисля че са в epub.