Плачене при социализация с други бебета/деца

  • 2 502
  • 14
Здравейте, бихме искали да попитаме за един проблем при детето ни на 1 годинка.
Откакто е станало на 6 месеца, плаче при приближаване или игра с други деца, особено ако те издават звук дори на радост.
Плаши се от тях и бяга към мен или към друг възрастен, дори непознат.
Знаем, че детенцето тепърва се развива, няма проблем с общуването и социализацията с възрастни, но с малки деца веднага почва плачене.
Събираме го често с други бебета, но винаги плаче и няма адаптация. Голяма мъка е. Може би след часове протести, се успокоява, но след това при най-малкият звук от другото бебе почва да плаче.
Това патологично състояние ли е , трябва ли да се притесняваме?

Има ли някой друг с подобен проблем?

Какво ще стане когато почне да ходи на ясла се чудя:(.
Виж целия пост
# 1
В тази възраст себеподобните са конкуренция Simple Smile Вярно, че някой деца все пак проявяват интерес, но зависи много от обстоятелствата. Никога няма да забравя грешката, която допуснах на първия рожден ден на дъщеря ми - да поканя деца вкъщи. Бяха й добре познати, почти всеки ден бяхме с тях в парка, но като ги видя на своя територия, да й пипат играчките, такъв рев падна, че се провали целия рожден ден. Това, че някои деца на тази възраст се институциализират, не означава, че се социализират Laughing
Виж целия пост
# 2
Моето беше така при това до към две години.Бягаше буквално от децата.На ясла не ходи,а тръгна направо на градина.Там нямаше никакви проблеми с общуването с другите деца.Та период е.И това ще мине. Peace
Виж целия пост
# 3
Не е период, а най-нормална фаза в развитието на децата. Едногодишно дете има нужда от майка си, а не от социализация с други деца. Чак около 3-тата година вече ще може да играе с връстници, преди това не може да се говори за съвместна игра.
Виж целия пост
# 4
Все едно описваш моята девойка, преди седмица стана на 1г и голям рев и тичане към мен, всеки път, когато едно от гостенчетата, също бебе - крещеше. Водя я в детски клуб, и пак страни от деца, с възрастните няма проблем. Не смятам, че е нещо притеснително, тя и от пасатора и други шумове доскоро ревеше, но вече спря. Ще отмине Peace Продължавай да го водиш на обществени места. Планираме скоро да я пуснем на ясла нашата ревла, сигурна съм, че ще има циркове в началото, но ще свикне, няма как..  Tired
Виж целия пост
# 5
Напълно естествено поведение. Както са писали около третата година започва някаква игра, към четвъртата по мои наблюдения е съвсем осмислена социализация между връстници - вече знаят и как да играят, намират сами общи теми и забавни занимания, търсят се осъзнато и имат предпочитания какво да е другарчето. Преди това е добре или да бъдат наблюдавани по-изкъсо в играта, или поне едното дете да е малко по-голямо. Крещящи бебета едва ли на някого му е приятно да слуша, децата имат по-чувствителен слух.
Виж целия пост
# 6
Не е период, а най-нормална фаза в развитието на децата. Едногодишно дете има нужда от майка си, а не от социализация с други деца. Чак около 3-тата година вече ще може да играе с връстници, преди това не може да се говори за съвместна игра.
Напълно подкрепям +1
на 1 годинка,каква ти социализация, то знае и иска само ,,мама,,
на 2 годинки, играе до другите деца, или нещо от рода ,,всички дърпат една играчка,,...и реват за нея..
на 3 годинки,вече в градината ги учат да играят едно с друго... Peace
Виж целия пост
# 7
И аз подкрепям предните две мнения! Ако има по-големи деца в семейството може да търси по-рано други деца на площадката или да ходи при тях, но иначе това е нормалното развитие.
Виж целия пост
# 8
Благодаря за коментарите.
Може би не съм обяснила проблема както трябва.
Проблемът ми не е че детето не иска да играе с други деца.
Проблемът е че когато види други деца той се паникьосва и плаче много - т.е има някакъв неописуем и необясним за мен страх от връстниците си.
Членувах в група със 150 деца родени в същия месец като него -  наблюдавам другите деца и тяхното поведение не е такова. Няма го този страх, има привързаност към майката, но не и паника около други бебета или деца. При някои у връстниците му действително липсва интерес и желание за игра с други деца - с това съм съгласна, защото те не са все още готови за това, но тук говорим за паника, плач, рев, истерия само докато види детенце, или някое бебе издаде звук на щастие.

Разговарях с психолог, тъй като в семейството имаме генетично предразположение към социални фобии и ми споделиха, че повечето деца нямат такива страхове и поне би трябвало да е спокоен и/или незаинтересован около децата, но не и в състояние на паника.
Явно ще трябва да го излагам на "дразнителя", за да го преодолее.
Тези, които писаха че са минали през същото - упорито ли водехте детето сред други деца или то просто израстна периода.
 
Виж целия пост
# 9
Излизахме си сред деца,но не гледах да е сред тях на всяка цена.От едно момиченце изпитваше голям страх и си признавам,че го избягвахме.С времето го израстна,но и до ден днешен бяга от някои деца.Всъщност бяга от по агресивни и шумни дечица.  Peace
Виж целия пост
# 10
Явно ще трябва да го излагам на "дразнителя", за да го преодолее.
Може да се получи точно обратният ефект. Ако не му дадеш време и почивка от "дразнителя" може да се изостри и удължи кризата. Дай почивка и опитай примерно след две седмици пак.
Виж целия пост
# 11
Детенцето е много малко, на неговата възраст не съм събирала синът ми с деца, а ходихме по разходки. На една годинка, на някои деца им идва в повече виковете ,крясъците и многото движения на други деца. Малко е детенцето, не го насилвайте и спрете да го събирате,като не му понася...,може да се получи обратен ефект ако продължите.. Ще мине време може месец-2-3-5...детенцето ще се промени,ще се успокои,ще порасне... Водете се по детето!
Виж целия пост
# 12
генетично предразположение към социални фобии
Shocked Какво, за Бога, значи това?!
Или вие си внушавате разни неща или ни говорите кодирано.
Виж целия пост
# 13
Явно ще трябва да го излагам на "дразнителя", за да го преодолее.
Тези, които писаха че са минали през същото - упорито ли водехте детето сред други деца или то просто израстна периода.
Koгато пуснеш в дълбокото човек, който не може да плува и има страх от водата, той не го преодолява, напротив.  Mr. Green
Аз бях такова дете. Не ми беше приятно да съм заобиколена с много деца, мразех детската градина и крещящите деца в нея, по цял ден стоях на един стол и чаках да дойдат да ме вземат. В махалата също не обичах да играя навън с много деца, имах една приятелка и няколко по-далечни. Предпочитах да стоя сама вкъщи и да чета за Карлсон  Mr. Green Примерно. Никога не ми беше скучно сама, нямам братя и сестри. И до днес не обичам много и всякакви хора около мен. Подбирам си ги, така ми харесва.
Синът ми ревеше от буйни, крещящи, бутащи се деца. Останалите само леко го притесняваха. Не е ходил на детска градина. Като не иска деца не го бутах насила. Към днешна дата е в пети клас, няма проблеми с децата, нито с адаптацията, напротив.
Дъщеря ми и тя не обича всякакви хора и деца около нея. Има такива, от които пищи, има и такива, на които се радва след първата минута заедно.
Според мен излишно се вкарвате във филми. Сигурно ви е и първо дете. Оставете детето на мира. Като не иска, не иска, няма лошо. С времето ще се променят нещата.
Не може всички да са мега общителни, "социализирани" и т.н.  Mr. Green

Това също е самата истина:  Wink  Mr. Green
Не е период, а най-нормална фаза в развитието на децата. Едногодишно дете има нужда от майка си, а не от социализация с други деца. Чак около 3-тата година вече ще може да играе с връстници, преди това не може да се говори за съвместна игра.
Виж целия пост
# 14
До 3 годинки нямат много интерес към други деца. Най-много да им вземат играчките.  Laughing
Няма причина насила да го 'социализирате'.
За яслата - само в краен случай. И там плачат, и то много. Мини сутрин към 8:30 покрай някоя детска градина с яслена група и само слушай.

Всички сме минали през същото.  Laughing
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия