Хипохондрички, сладки шматки, тормозят доктори с неравностойни схватки

  • 83 670
  • 851
# 780
Урааа, намерих моята темааааа! Толкова съм щастлива, че я има, мислех че само аз съм толкова откачена и параноясана! И на мен все нещо ми има, но все се оправдавам с Хашимотото, което в действителност поднася много болежки. Тормозя моя приятел нон стоп с нови симпотоми и диагнози (изнамерени по интернет или чула-недочула), и той вече си прави гаргара с мен. В крайна сметка, намерих моя приятелка, която също е с проблемна щитовидна, та съм радостна, че имам сродна душа и че някой ме разбира и е в абсолютно същото положение. Хубаво е, че и вас ви има! Ще ви тормозя, да знаете Simple Smile
Виж целия пост
# 781
А едно време като нямаше нет - нищо не четяхме. Чудя се тогава дали пак съм си поставяла диагнози или не съм обръщала внимание като ме заболи нещо и то е минавало.... Simple Smile
Виж целия пост
# 782
Баба ми е медицинска сестра, леля също и цял живот около мен е имало разни книги и енциклопедии с такава информация. Най-трудно е да учиш за медицинско лице, ако си в нашето състояние...тогава ще е страшно.
Иначе няма да забравя първия път, когато имах гъбички или възпаление. Бях на 15 или 16 и татко ми даде няква книга с инфо за болестите предавани по полов път и ми каза да я чета, за да видя какво мога да хвана, ако съм безотговорна. Аз тогава още не водех полов живот и ми беше много странно, но явно той си е мислел, че нещо съм прихванала!!
Та прочетох бая и според симптомите намерих болестта, която имах. Отидох на гинеколог и направо си му казах диагнозата, а той ме погледна лошо и ми каза- "мойто момиче, тая болест няма регистрирани случаи от 1975"... изписа ми хапченца и по живо по здраво, си ме прати вкъщи... и така, хахаха Simple Smile
Виж целия пост
# 783
Аз гледам да държа нещата под контрол.
Но скоро бяхме в инфекциозна болница. Не е първият път, и преди съм била с децата. Но този път много се погнусих и изнервих и съм си внушила, че сме заразени с хепатит. Сега чакам да мине карантинния период...даже имам изписано лечение за кандида, но го отложих, за да не си товаря черния дроб...опитвам се да си контролирам мислите, но след сериозно боледуване просто не мога.
Виж целия пост
# 784
Аз гледам да държа нещата под контрол.
Но скоро бяхме в инфекциозна болница. Не е първият път, и преди съм била с децата. Но този път много се погнусих и изнервих и съм си внушила, че сме заразени с хепатит. Сега чакам да мине карантинния период...даже имам изписано лечение за кандида, но го отложих, за да не си товаря черния дроб...опитвам се да си контролирам мислите, но след сериозно боледуване просто не мога.

Има ли начин да се изследваш, или е много рано още? Аз наскоро се изследвах за това, хив, сифилис и всички останали подобни, казаха ни, че тестът хваща 2 седмици назад.
Виж целия пост
# 785
Мисля да се изследвам, и децата. Ще трябва да си платя, естествено.  Притеснявам се че ако се разболеем или има положителен тест, пак ще ни завират в инфекциозна.
Виж целия пост
# 786
Мисля да се изследвам, и децата. Ще трябва да си платя, естествено.  Притеснявам се че ако се разболеем или има положителен тест, пак ще ни завират в инфекциозна.

Уффф, успех, тва чакане е много филм. Дано всичко е наред!!!

И аз много пъти предпочитам на частно и да си платя, но поне ще разбера бързо и няма да чакам.
Виж целия пост
# 787
Здравейте. И аз съм с хипохондрия, която се е изострила напоследък. Вече не знам какво да правя. Все нещо ме боли. Стана ми вече гузно да се оплаквам на ММ и на близки и да получавам отговори от типа на "абе стига пък ти" "млада си тищо ги няма" и тнт. Аз не си въобразявам, наистина имам болки. Сега ме боли много коляното и болката се разпростира към бедрото. Еми трябва да ходя на лекар, иначе ще доизперкам. Само гадости си мисля напоследък и ми гони яко шубето, че нещо лошо ще ми се случи и всички планове и мечти за бъдещето ще заминат. На ортопед ли да ходя за болки в крака?
Виж целия пост
# 788
Травма имало ли е? На колко години си? Спорт? С кръста как си? Някакви хронични заболявания? Скорошни вируси?  Иди първо на ортопед, ако не открие проблем, на невролог и ако и той не открие проблем с кръста например, иди на ревматолог. Можеш да пробваш разни неща- от стелки през мазила до хапчета...
Виж целия пост
# 789
Травма имало ли е? На колко години си? Спорт? С кръста как си? Някакви хронични заболявания? Скорошни вируси?  Иди първо на ортопед, ако не открие проблем, на невролог и ако и той не открие проблем с кръста например, иди на ревматолог. Можеш да пробваш разни неща- от стелки през мазила до хапчета...

Травма не е имало. На 29г съм. Веднъж преди време пак ме болеше силно фодих да ме снимат уж нищо, но нямам доверие на лекаря. Пак ще се ходи, но се чудех ортопед ли, травматолог ли, ревматолог ли. Писна ми нещо от мен си.
Виж целия пост
# 790
Здравейте, другарки по съдба 😁 да ви се похваля...започнах терапия. След като в продължение на месец не спрях да мисля за бенката, гледах я по 8-9 пъти н и я снимах по 20 пъти на ден, за да сравнявам снимките, едвам устоях да отида на още един лекар, след като посетих 3ма и ми казаха, че не е за махане и само да я наблюдавам, реших, че положението с психиката ми не е ама хич добре. Поразтърсих се и така...онзи ден ми беше първият сеанс. Беше по-скоро като опознаване и през цялото време дрънках всякакви неща за себе си, та все още нямам впечатления как се отразява на емоционалното ми състояние, но ще ви държа в течение. Дано има ефект, че не се издържа това нещо...а и връзката ми е жестоко застрашена, приятелят ми вече само като ми миди физиономията и пита "този път какво е" Flushed
Виж целия пост
# 791
brider, поздравления за терапията! Така трябва!

Има обаче нещо, което ще допълня. Ти си си такава, с терапия или без ще се страхуваш от болести, но ще се научиш как да се справяш. Ако твоето момче не разбира и не приема тази твоя странност, то значи няма как да бъде твой спътник в живота. Сега си млада и здрава, нямаш деца, но един ден няма да си нито млада, нито здрава, а и здравето на децата ти ще е още по-плашещо за теб. За това човекът до теб трябва да може да ти помогне, да те смъкне на земята, да те изслуша /понякога само това е нужно/ без да прибелва очи да се държи в теб като с психично болна. Така мисля аз ...

Искам да споделя и нещо друго. В тази тема се запознахме с много от вас виртуално. Пишейки тук изказвахме страхове и си помагахме. За втори път обаче ми се случва дами, с които сме се засичали в тази тема да ме обвиняват, че изказвайки мнение в здравния форум проектирам хипохондрия върху автора. Това от една страна е смешно "крадеца да вика дръжте крадеца", от друга обидно. Факта, че сме се засичали в тази тема и тя е под общото заглавие "хипохондрия" не означава, че някой знае МОИТЕ СТРАХОВЕ, или пък аз вашите. Хипохондрия е общо наименование на голям спектър фобии и айде да ги наречем страхове. И ако някой го е страх от всички болести /което е почти невъзможно/ лично моята фобия се свежда до Рак и неговите разновидности. Та ако някой още иска да ми се прави на пишмман психоаналитик и познавач на моите странности нека има предвид, че когато коментирам СУЕ не влагам грам хипохондрия. Също така не само аз определям себе си като борбен човек и ако съм видяла и приела своя слабост /като хипохондрията/ то съм взела всички възможни мерки. Факта, че споделям свободно и говоря по темата трябва да е красноречив.
Виж целия пост
# 792
brider, поздравления за терапията! Така трябва!

Има обаче нещо, което ще допълня. Ти си си такава, с терапия или без ще се страхуваш от болести, но ще се научиш как да се справяш. Ако твоето момче не разбира и не приема тази твоя странност, то значи няма как да бъде твой спътник в живота. Сега си млада и здрава, нямаш деца, но един ден няма да си нито млада, нито здрава, а и здравето на децата ти ще е още по-плашещо за теб. За това човекът до теб трябва да може да ти помогне, да те смъкне на земята, да те изслуша /понякога само това е нужно/ без да прибелва очи да се държи в теб като с психично болна. Така мисля аз ...

Искам да споделя и нещо друго. В тази тема се запознахме с много от вас виртуално. Пишейки тук изказвахме страхове и си помагахме. За втори път обаче ми се случва дами, с които сме се засичали в тази тема да ме обвиняват, че изказвайки мнение в здравния форум проектирам хипохондрия върху автора. Това от една страна е смешно "крадеца да вика дръжте крадеца", от друга обидно. Факта, че сме се засичали в тази тема и тя е под общото заглавие "хипохондрия" не означава, че някой знае МОИТЕ СТРАХОВЕ, или пък аз вашите. Хипохондрия е общо наименование на голям спектър фобии и айде да ги наречем страхове. И ако някой го е страх от всички болести /което е почти невъзможно/ лично моята фобия се свежда до Рак и неговите разновидности. Та ако някой още иска да ми се прави на пишмман психоаналитик и познавач на моите странности нека има предвид, че когато коментирам СУЕ не влагам грам хипохондрия. Също така не само аз определям себе си като борбен човек и ако съм видяла и приела своя слабост /като хипохондрията/ то съм взела всички възможни мерки. Факта, че споделям свободно и говоря по темата трябва да е красноречив.


Странно, на мен твоите постове ми действат винаги успокоително.

Съгласна съм за господина до мен...тепърва ще го коментираме и него на терапията, че си имаме и там доста неща за изглаждане и смятам, че са свързани с хипохондрията. В тази връзка, някоя от вас забелязвала ли е следната тенденция - когато всичко във връзката е ок, пълноценен сексуален живот, романтика и тн и страхът сякаш изчезва. Когато обаче се появи някакъв проблем в отношенията с половинката, хипохондрията веднага се изостря? В началото когато излизахме и всичко беше ново, емоционално и прекрасно дори не съм се сещала за болести. Ясно е че няма как една връзка да е безоблачна и скандали и битовизми ще има винаги, но пък ние напоследък си имаме сериозни проблеми.
Виж целия пост
# 793
Хипохондрията не е просто страх. Тя е разумния отблик на тревожност, която може да бъде породена от много неща. Като повечето от тези "неща" са неправилно разпределени хормони.

Например завишените нива на кортизола водят до тревожност.
Например понижените нива на прогестерон водят до сезиране на центрове в мозъка и чувство за тревожност.
Някой проблеми с щитовидната също водят до тревожно усещане.
Наскоро четох една интересна статия за инсулина - неговите игри и тревожността и неспокойствието.
Когато си влюбен и щастлив хормоните на любовта доминират и заглушават тревожността. Ендорфините при удоволствие също. Извод -  яжте шоколад и правете секс като ве хване шубето  Mr. Green

Та тази породена от нещо тревожност се ослушва и търси за какво да се хване. Здравето е несигурна почва, Интернет е пълен със страховита информация и вече нещата започват да се сглабят.  Laughing
Например - някога самодиагностицирали ли сте се със синдром на Рьомхелд? Някой да има хипохондрия от него? НЕ! Защото нивгаш не сте го чували  Laughing Специално го избрах щото не е страховит и да не ви вмъквам мови възможни страхове.
Страхуваме се от това което знаем /обикновено от това, което е погубило човек до нас и то шокиращо за нас/. За себе си знам защо рака така ме плаши. Днес близките ми бяха добре - утре водехме яростна битка с химеотерапии и илачи, след няколко дни уреждах погребения. И така няколко пъти.  За това на всеки в тази тема казвам - докато не овладеете хипохондрията си не четете здравни статии, не търсете инфо какво ви има.
Виж целия пост
# 794
На мен също ми действаш успокоително и постовете ти са изчерпателни и разумни
В интернет има доста откачалки, не се връзвай на нечии писания. Подминавай и толкоз
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия