Малко са думите с които мога да изразя удоволствието да чета редактирания превод на разказа на Енгин от Барисеа .Може би -уважавам ви и благодаря ТИ!
Марице благодаря и на теб , че ни доставяш удоволствието да четем професионалния анализ на ОК от
Анализ на "До живот" от Навид Шахзад
Част 4 - Епизод 2
Казват, че богинята Лилит /богиня на нощта от еврейската митология/изпраща демоните си на земята през нощта. Когато спим, демоните мълчат, по време на нашето бодърстване те оживяват и това, гърците наричат "златната среда", т.е. нашата съвест се събужда. Турагай решава да започне втория си епизод с изпотеното и обляно в сълзи лице на Селви. Синьо-сивата тоналност се завръща обратно докато Селви е връхлетяна от смесица от гласове - дете, продаващо кърпички на улицата, глас, връхлетян от паника, крещящ за невинност, трети глас, който настойчиво й напомня да действа според инструкциите. Ясно е, че Дагхан не е единствената измъчвана душа в този разказ.
Докато майка му се тормози от отсъствието му от дома, Дагхан седи под мрачнoтo сиво небе, сливащо се с още по-сивото море, в компанията на камъни, бетон и скали. Това е възможно най-изоставеното от Бога място. Турагай позиционира актьора си срещу простия пейзаж, който отразява вътрешното му състояние. Всичко е проникнато от тишина с изключение на хипнотичния саундтрак на Айтекин Аташ. Прочутите истанбулски шумни чайки не се виждат и чуват, на преден план регистрираме единствено една печална мълчалива фигура, като дори и морето смегчава звука от плясъка на вълните, миещи скалистия бряг.
Тук сме свидетели на една от малкото ретроспекции на преживяното от Дагхан в затвора. Берил гледа очевидно с неприязън през грубата маса към Дагхан по време на посещението си в затвора. На фона на металните решетки и фигурата на полицай, един несресан и брадат Дагхан седи срещу нея, докато тя иска доказателства за неговата невинност. Реакциите на Енгин са майсторски, той я моли да прояви доверие. Неговата предпоставка е проста: ако го обича, тя трябва да му вярва. В крайна сметка, любовта, вярата и доверието са нещата, върху които се градят трайни взаимоотношения.
За Дагхан, който е идеалист, любовта е всичко и се е превърнала в трайна вяра, основана на доверие. За него тази вяра няма връзка с правните доказателства; това е за съдилищата, не за влюбените и неговата логика е проста. Тя го познава, казва си той, и трябва да знае, че той не би могъл да убие баща й. Отговорът й e кратък, но брутален - очевидно е, че тя не мисли така; и го моли да спре да й пише.
Очите на Енгин са тези, които изразяват болката от отхвърлянето. Ако тя го беше ударила, за него би било по-малко болезнено. Тялото му се свива, лицето му е сгърчено от мъка, тъй като с това последно сбогом, Берил му съобщава и новината за детето - дете, което е мечтал да люлее, но никога няма да има тази възможност.
Това е всичко, което може да стори, за да се сдържи, гледайки как Берил си тръгва; сълзите напират в очите му, докато стиска ръце на масата в почти молитвена поза. Режисьорът Турагай позволява на Дагхан да приеме шока от истината, като решава да го остави с гръб към камерата за момент.
Един от известните суфистки поети казва, че хората могат да бъдат опростени за унищожаването на свещени места, но не може да има прошка за онези, които разрушават човешкото сърце, защото то е обиталище на самия Бог! Берил не знае, че самата тя е обречена да се превърне в изгубена душа, като последица от факта, че е погубила вярата си в Дагхан. Турагай ни показва как тя, забравила Бога, слиза по стълбите на затвора; това е символичното начало на нейното влизане в ада.
Камерата се обръща отново към скованото от скръб лице на Енгин, само за да ни върне обратно при Дагхан, намиращ се на морския бряг. Той поглежда за миг към небето, сякаш търси някаква утеха, докато една сълза, потичайки от окото му, дава да се разбере, че такава няма.
/следва/
Превод: Еngin Akyurek BG Fans Club