Млада бъдеща майка - от какво ще трябва да се откажа?

Здравей, Севи. Раждането на тази възраст има много плюсове. Имаш много време за кариера и докато я градиш, детенцето ще си расте, ще те радва и ще имаш стимул да се развиваш. Аз избрах този вариант за себе си, но освен мен, и мъжът ми много искаше да си имаме детенце. Родих на 25 и не съм се отказала нито от кариера, нито от професионални амбиции, а само ги отложих във времето. Притеснявах се как ще се промени животът ми с бебе, но се оказа, че притесненията ми са били неоснователни - по-голямо щастие не съм изпитвала. Сама не мога да се позная-дъщеря ми е още бебе, а аз вече мисля за второ   Плюсовете за мен са, че съм още млада, имам енергия да гледам дете и имам време за кариера, която няма да избяга. Повечето майки, с които общувам, родили на по-късна възраст, ми споделят, че съжаляват, че не са родили по-рано. Едната иска трето детенце, но възрастта й вече е рискова за бременност, а и споделя, че се уморява лесно от грижите за децата и не би рискувала. Като се изнервя за нещо или съм уморена от бебето, се сещам за думите й "Ей, сега да бях по-млада, веднага забременявам с трето, защото това е смисълът на живота".

Дано думите ми да са били полезни за теб и да ти вдъхнат смелост за това, което ти предстои. Ако имаш правилната нагласа, няма да чувстваш, че се отказваш от нещо заради бебето.

Здравей, аз съм на 23 и също съм бременна. Моята бременност е планирана, но пак на моменти се плаша и си мисля дали не избързах. Но това определено е една прекрасна възраст за отглеждане на деца. И аз си мисля, че Господ си знае работата. Щом се е случило и си забременяла, значи това е твоят момент. За кариера имаш достатъчно време, при добро желание всичко се постига.

Опххх, болна темичка. 

Ще се опитам максимално просто да синтетизирам:
1. Отказваш се от хубавото си тяло.
2. Отказваш се от наспиване.
3. Отказваш се от младост и здрави нерви. Гледаш си снимките преди и след и се изумяваш, как за толкова малко време си се променила толкова. Все едно някакъв влак ти е минал отгоре.
4. Отказваш се от стипендии за Евро институции, стажове и пътувания в чужбина. От реализация в чужбина.
5. Отказваш се от време за ходене по магазини, фризьор, спортуване, излизане с приятелки. Въобще като цяло се отказваш от време за себе си (все още не знам колко е това време, моето дете е на 2 и аз още не мога да намеря време за себе си).
6. Отказваш се от хобита.
7. Понякога се принуждаваш да се откажеш от неща, които обичаш и от неща, които си мечтала.

Чувствала съм се с вързани ръце понякога, когато съм искала да направя нещо, а не съм могла, защото е трябвало да мисля първо за детето си.

Аз не вярвам, че има жена, която да не се е отказала от нищо. Трябва сигурно да си милионер като Виктория Бекам, за да не се откажеш от нищо.

Верно ли?
1. Хубавото тяло се постига с разумно хранене и движение.
Аз родих на 29 първо дете и за 3 месеца без усилия влязох в дрехите си преди да забременея.
Не е задължително дори да къртиш във фитнеса - достатъчни са всекидневни разходки в парка с бебчо и ограничение от към сладко, избягване на пържени и мазни храни;

2. Временно - докато изградите режим.
Независимо на колко години родиш наспиването ще е зависимо от режима на детето.
И двете ми деца спяха нощем от 9 до 6 след първия месец и си се наспивах чудесно. Недоспиването дойде, когато започнах работа на пълен работен ден (в чужбина +2 часа път)

3. Глупости - докато си нагласиш часовника и организацията покрай детето има такъв момент.
След това се взимаш в ръце и нещата си стават нормални

4. За стипендиите - не знам. Ако има кой да ти помага с детето не виждам защото трябва да се отказваш от всичко това, ако партньорът ти е ок и шефът - широкоскроен.

5. Отново - ако някой ти помага няма защо да се отказваш. Друг е въпросът, ако нямаш финансова възможност да си позволиш ясла, детегледачка или т.н.

6. Съгласна (в моя случай)

7. Защо? Вярвам, че ако силно желаеш нещо ще жертваш друго в името да постигнеш своето. Да, ще отнеме повече време

За себе си мисля, че може би ако бях родила по-млада щях да имам повече енергия и да отдам повече време на работата си, отколкото сега. Ако си го поставя за цел - кариерата на първо място - е постижимо.

Според мен дори е по-добре детето да се роди по-рано, защото след като стане човече на 2г примерно (а мама на 26) - цялото време на света е пред нея.
Аз имах кариера в БГ, заминах бременна на 29 в чужбина (сам сама с мм, без роднини, без възможност за финансова помощ). След като мд навърши 2г. започнах курсове в чуждата страна, стаж в абсолютно нова сфера, отначало. Живеехеме под наем, наехме опер да живее с нас и да гледа децата и след няколко години си имах доста добра кариера (споменах че не съм супермайка) с добри доходи, равни на тези на мъжките ми колеги.

Подкрепям Стардъст.

При мен:

1. Нищо подобно; възвърнах си фигурата за 6 месеца, а след още 2 беше дори по-хубава (аз добавих фитнес към разходките).
2. По-добре не съм се наспивала никога през живота си. Преди това, като ставах за работа, по-малко спях. Като се върнах на работа, пак така, но детето общо няма.
3. Нищо подобно. И нервите ми са си чудесни; че даже и по-търпелива и толерантна съм станала покрай детето и вече по-малко се ядосвам за глупости.
4. На мен не ми е и цел да се реализирам в чужбина, а времето за стипендии отдавна ми е минало. Но пък имам кариера, реализирам се и имам работодател, който инвестира в мен и плаща, за да повишавам квалификацията си. И се случва, детето не ми пречи нито на работа, нито на курсове, нито на нищо.
5. И това не е вярно за мен - и на фризьор ходя, и на маникюр; спортувам редовно, ходя на опера, излизам с приятели. Време имам за всичко, включително и за себе си (като отново подчертавам - не е за сметка на детето, не ми го гледат баби и гледачки и прекарвам време с нея всеки ден).
6. Не само, че не съм се отказала от стари хобита, ами се сдобих и с нови.
7. Засега не ми се е случило; може и да се случи, не знам.

Не съм  нито милионерка, нито имам армия от помагачи. Ползвам единствено услугите на детска градина; чат-пат на майка ми (2-3 пъти годишно за по няколко часа на вечер) и това е. Стардъст е права, че в България предимство е и това, че детските градини са финансово достъпни (държавните) и са целодневни - наистина е плюс, макар да го има проблемът с местата в големите градове.

Не мога да разбера защото горкото дете трябва да плаща за грешките ба майка си; това наистина е много тъжно.

От изчетеното до момента заключвам, че ако имаш безусловна подкрепа поне от 1 близък човек и детето е желано - роди си го.
Най-щастливите моменти в живота ми бяха ражданията на двете ми деца. Те ме мотивират да съм добра в работата си и да се стремя винаги към нови неща. Не съжалявам за секунда, че съм родила децата си и те никога не са били пречка в професионалното ми развитие, пречките по пътя ми са били от съвсем различно естество.

Някой сега ще се обади и каже, че не може да ходи на почивки в екзотични страни - отново споря по въпроса.
Винаги сме били зависими от някого по време на работа и през ваканциите сме си гледали изключително и сами децата. Взимали сме ги навсякъде с нас и не можем да си представим почивка без тях. Което не бихме могли да си позволим, ако аз не работех.

Да гледаш дете е най-трудната работа на света, за която дори не се предлагат тренинги. Животът ти ще се промени и това е сигурно, най-малкото ще трябва да мислиш не само за себе си.
Всичко зависи от детето, ако не е от често боледуващите и спящи деца, ще ти бъде една идея по-лесно. И все пак е хубаво да има на кого да разчиташ, баба или детегледачка.
Смятам, че с градината е по-лесно, но само ако детето не боледува често.
Относно вечерни излизания градината работи до 19 вечер, без чужда помощ не виждам как ще стане, освен ако не се излиза заедно с детето.

Последните мнения доказват, че всичко е до нагласата на майката. Има жени, които смятат, че пропускат много заради детето и това не зависи от възрастта им.

Откакто имам бебе се научих да върша нещата стегнато и бързо, а не да се размотавам, наспивам се и изобщо животът ми тръгна в много добра и смислена посока. Плюсовете за мен са много повече от недостатъците. В момента не мисля къде искам да ходя и какво искам да правя без детето, а правя планове къде ще ходим и какво ще правим заедно като порастне още малко. И все пак човек трябва да го носи в себе си и да го почувства, защото насила нещата не се получават.

О, да, и аз така си мислех, че е до нагласа и нагласата си я имах и коремни преси щях да почна да правя и ламбада да танцувам, ама от къде да знам, че някаква си диастаза и херния ще ми попречат. От къде да знам, че някакво си секцио ще ме ограничи цели 3 месеца. Вие сте късметлийки, че ви няма нищо след прекарана бременност. И спрете да казвате, че имате време за всичко, че ще си помисля, че не сте всеотдайни майки.  
Иначе, да, виждала съм по парковете разни майки наконтени като кукли, ще кажеш, че никога не е раждала, и честно казано им се чудя на акъла. Абе, който си гледа детето сам, сигурно ме е разбрал.

Аз родих на 22 от планирана и желана бременност.
Дъщеря ми тази година ще стане пълнолетна.
Никога не съм съжалявала за избора си. И никога не съм разсъждавала от какво ще трябва да се откажа. /Най-малко пък откъм външен вид, това са абсолютно временни неудобства/.   Винаги има начини, стига човек да има желание.

Вярно. Щом се е замислила от какво ще трябва да се откаже, значи още не е готова. Но бебето й е вече в корема - свършен факт. Сега остава само да се моли да й лека бременността и раждането безпроблемно. Севи, приготви се в следващите две години, да не се занимаваш с кариера. Ако можеш да си оправиш поне тялото през това време - си муцка.   От 26 до 30 все пак имаш още шансове за кариерно развитие, стига детето ти да не боледува много като тръгне на ясла. Пък ако разчиташ, че някой друг ще може да ти го гледа, когато боледува - давай, имаш зелена светлина за обучения, стаж и т.н.

Няма нужда да се отказваш от нищо. А да отложиш някои неща за по-нататък. И да не бързаш да се случват.
Аз родих на 26, бях започнала да се изкачвам по стълбичката на кариерното развитие. Отсъствах две години от работа, после още една наваксвах и отново тръгнах нагоре. Е, стигнах там, където исках, макар и малко по-бавно, а и хич не беше лесно.
Обаче да знаеш, че понякога приоритетите се променят. Родих второ дете и сега търся вариант да работя, ако трябва и на по-ниска позиция, но с повече свободно време за децата. Та никога не знаеш как ще се завъртят нещата.

Еми просто приема нещата такива, каквито са. То така или иначе някоя и друга година по майчинство все ще трябва да жертва в определен момент от живота. Дори ми се струва по-удачно да е сега докато кариерата й още не е стартирала чак толкова, отколкото като започне да израства в службата. Във втория случай има риск никога да не намери подходящия момент за дете, щом толкова много я вълнува тази кариера.

Да и това е вярно. И от такова положение са ми се оплаквали. Няма вече нужда от правене на кариера, а детето още не е станало част от живота му (един познат с много парички).
Ще се справиш, Севи, ти си умно момиче! Наслаждавай се сега на коремчето. Всичко с времето си!  

Разбирам, че при теб е имало проблеми след бременността и раждането. Човек тези неща не може да ги предвиди, наистина. Също зависи дали бебето е спокойно, дали спи добре и т.н. Нашите баби са работещи и не ни помагат. Единствено идват на гости да се порадват на бебето и досега не съм я оставяла сама с някоя баба. Майка ми дори никога не е смемяла памперс (мен ме е гледала с едновремешните пелени). Когато е свободен, мъжът ми ми помага. Решили сме да не ангажираме бабите. И така, в 90% от времето сама си гледам детето. И да, ако ме видиш в парка, ще кажеш, че съм по-скоро от наконтените майки. Просто приеми, че не при всички ситуацуята е свръх критична.