Млада бъдеща майка - от какво ще трябва да се откажа?

Аз съм на 22 и също съм студентка (дистанционно) и чакам планирано бебче 
Мисля, че това с университетите е важно!
Като цяло по темата мисля, че с желание всичко се постига!
Аз ако случайно не постигна нещо ще си е заради мен а не заради бебето 

А само не разбирам защо 24 да е ранна възраст за бременност. Аз забременях на  25, сега съм на 26, но ми се струва че е по-скоро нормална възраст. Като цяло съм голям кариерист, все още работя. Разбира се и аз имам големи страхове, че ще проваля кариерата си до известна степен, но осъзнавам, че просто съм отложила някои неща и ще се случат малко по-късничко, за да мога в момента да бъда чисто биологично най-полезна на детето си, най-здрава, за да го износя и гледам.
A относно университета, аз завърших два бакалавъра и една магистратура, и всичко приключи като бях на 23 години. В момента работя от 2 години в международна голяма компания и попринцип пътувам постоянно в командировки, преустановила съм ги само докато съм бременна, но когато се върна на работа ще продължа нормалния си ритъм като се съобразявам разбира се с бъдещата бебка.

А не се ли притесняваш, че ще пренебрегнеш нуждите на детето си до известна степен? Явно не си даваш сметка от колко точно внимание има нужда едно дете.
Много ми е чудно кой и как е наложил схващането, че родителството е "животът си върви, децата си растат".
После момичета с такива нагласи пускат теми да се оплакват колко трудни бебета са им се паднали, защото "искат само на ръце", много са разглезени, "не ме оставя на мира за секунда" и се чудят къде бъркат и защо бебето е такова.
Преди малко в друга тема попаднах на оплакване, че училището не покривало цялото работно време на родителите... Защото някой ги е излъгал, че могат да са родители ей така, междудругото, без да влагат чак толкова усилие и време, колкото се изисква в работата, например.

Ами дори да се притеснявам, не е нужно да изпадаме в крайности все пак. Всяко едно нещо в нашия живот изисква внимание, усърдие, воля и т.н. Отглеждането на дете не е изключение, но нека да не превръщаме това събитие в нещо, точно от което ще страдаме. Трябва да внедрим детето в нашия живот, а не да го изградим наново около детето, напротив.

Ами от колко внимание да има нужда... Според мен е важно качеството, а не количеството. Аз също работя на пълен работен ден, кариерата ми ми е важна и ѝ отделям внимание, за да я развивам и т.н. Защото аз може да съм станала майка, но не съм само майка. Аз съм и много други неща и не виждам защо едното да изключва всичко останало. Определено не смятам, че детето ми страда от липса на внимание. Да, тя получава около 2 - 2.5 часа дневно в делнични дни, което сигурно е по-малко от това, което получават деца на неработещи или работещи на половин ден майки, но пък както казах, мисля, че е качествено и в крайна сметка това е определящото.

А на тези с нереалистичните представи, които си мислят, че бебето само си спинка сладко-сладко и от време на време ще им гука, ще го хранят и преобличат и това е - на тях не им е работата проблема. Те и цялото време на света да имат, пак ще мрънкат и ще се оплакват колко е трудно. Другите донякъде имат резон, защото не може всички да сме с професии, които ни позволяват да свършваме работа по обяд и да си взимаме децата от училище. От друга страна, законът забранява детето да си тръгне само от училище и да стои без надзор у дома. От трета, и да не го забраняваше, в днешно време е опасно. Така че ако държавата ти казва "Аз ти забранявам да пускаш детето само да ходи и да се връща от училище и да го оставяш да седи само у дома", трябва да ти предложи и варианти, дори и да са срещу заплащане, но да ги има. А казах "донякъде", защото аз съм голям противник на мантрата "държавата ми е длъжна" и всъщност частни инициативи има навсякъде - частни занимални, пенсионирани учителки, които гледат деца и помагат с уроците и т.н. Така че който има нужда, варианти се намират; лошото е само за тези, които не могат да си позволят да плащат за частна грижа, а все пак трябва да работят, защото иначе няма да могат и хляб да си позволят и после някой ще ги пита защо са правили деца като нямат доходи да ги гледат.

Нито съм се лишила от нещо, нито детето ми е пречело на някакви реализации. Започнах да уча задочно, когато синът ни беше на 2г., в същото време и работех. Време се намира за всичко ако не те мързи и си организиран човек. Ако не си или се научаваш за отрицателно време или започваш да се оплакваш наляво-надясно колко е трудно.
Това за кариерата на мен ми е смешно, да ме извиняват кариеристките! За мен си е просто работа. Амбициозна съм, винаги търся начини за усъвършенстване и развитие, но за мен си остава просто работа. Семейството ми е по-важно. 

Според мен кариерата и семейството могат да вървят ръка за ръка . Не е задължително да си пренебрегваше детето заради кариерата. Моите родители са прекрасни и никога не ми е липсвало внимание и имат успешен частен бизнес ,който са движили двамата. Е ,да вярно...израснала съм в офиса им,но е било защото аз съм искала .
 Сега след 22 години ,мога само да им благодаря,че са се бъхтали толкова много ,за да ми подсигурят сигурност и добър живот . И най-важното научило са ме,че когато искаш нещо много ,едно дете не може да е оправдание.
Не сме в 17-18 век ,където жените са си гледали децата и са си стояли вкъщи. 21 век е век на еманципираната жена ,а на която не ѝ харесва и чрез детето си се опитва да оправдае мързела и нежеланието за работа ,може да си почива в тях ,щом мъжа ѝ е съгласен и доходите са достатъчни 

Хубав пост, Даянка. Особено в частта за родителите ти и твоята благодарност към тях. Последното изречение обаче ме провокира да те попитам дали не мислиш, че оставането у дома и грижата за дома и децата е равнозначно на мързел?

Много се спекулира с този мързел. Но голяма част от майките във форума многократно са споделяли, че на работа им е по-спокойно и леко, отколкото с децата.
И моят опит е точно такъв. Работила съм доста различни неща, но до едно са били по-леки за нервната ми система от 24х7 с децата.

И най-вече гледането на деца е труд и то скъпоплатен, ако го прави някой друг, но ако го прави майката, той изведнъж става равносилен на лежане по цял ден. Тук, където живея, цената за day care стига до 2000 долара на месец. Не индивидуално някой да ти гледа детето и да се съобразява само с него, а в група от доста деца. За индивидуално сигурно ще е двойно, не смея да проверя. Особено ако ангажираш детегледачката да стои по над 10 часа на ден, ако включим и времето на родителите да стогнат до и от работа. А ако добавим и нощните приспивания, понеже детето се буди по много пъти, цената ще стане огромна. Сега погледнах цени за помощ в домакинството, около 1000 долара на месец излиза. Ако поддържаш, може и с по-малко часове да се покрие.
С двете деца се занимавам по различен начин според възрастта и различните им нужди, но с голямото определено отделям доста време за учене, за което ако нямах време, щеше да се наложи наемане на частен учител.

С други думи, това, което правя у дома, ако наема външен човек да го прави, ще ми струва няколко хиляди долара на месец, но понеже го правя аз, то спокойно може да се каже, че по цял ден лежа, че не знам стойността на парите, понеже не ги изкарвам лично (това съм го чувала по адрес на майки, които си гледат децата вкъщи). Обмислям да ида в day care центъра и да им кажа да ми вземат детето без пари, понеже те и без това нищо не правят по цял ден, за какво да им плащам толкова голяма сума 

Времето, което е необходимо за масовия ученик...ми е болна тема тази година. Докато след градина 3 часа стигаха да поиграем навън, да поиграем вкъщи, да почетем приказка и т.н., вече две години 3 часа за нищо не стигат. 2 часа минават само да отидем и да се върнем от плуване, час за училищни неща, често и повече (какво е научила, какво не е) - оправяй пропуски, помагай за стихче наизуст и време за пълноценно общуване почти не остава. Все пак има и разни времеотнемащи дейности като вечеря и баня извън това. Добре че 3-ти и 4-ти клас се очертава да ги изкарам вкъщи и ще се намеся рязко в това, което сега успявам предимно да закърпя събота и неделя основно. А не е на масова занималня, целодневно е и следобяд класът е разделен на 2, не са всички накуп.

Грешно се изразих . Говоря за майките,които наистина нито си гледат децата,нито работят. Иначе ,абсолютно не смятам че гледането на дете е мързел,напротив. Но и е абсолютно съвместимо с работата

Съвместимо е, обаче никога до сега не съм чула някой да пита бащите как съвместяват грижата за децата и работенето. Все майките са тези, които трябва да съвместяват.
В един разговор на подобна тема преди време попитах много еманципираните майки дали мъжете им биха вземали децата с тях на работа, защото те твърдяха, че било напълно възможно да работиш и едновременно с това да гледаш деца (не те да са на детска градина в това време, а да са заедно с майката). И никой не ми отговори. Нямаше еманципирани майки, чиито мъже вземат бебета и деца със себе си на работа и съвместяват гледането и кариерата.

В същото време се случи ситуацията с Робърт Кели и се видя точно как се съвместяват нещата.

Аз съм от тия майки, дето си носят детето на работа. Работата ми е в офис, на бюро. Може по цял ден да нямам никаква задача, но в дните, когато имам по 10 задачи на куп, ако детето ми ревне или се разписка до мен става невъзможно да се съсредоточа и да си изпълня задачите без грешка. Като беше по-малко бебе се опитвах от вкъщи да поемам работа - тъкмо застана пред компютъра я се събуди и ревне, я е гладен, я се удари някъде, я направи някоя беля... Работила съм през нощта, за да гоня срокове. Не е съвместимо от здравословна гледна точка хем да работиш, хем да гледаш дете 24 ч. За учене, въобще не можех и да си помисля. Двата часа предпочитах да ги отделя за спане.
Детето винаги е пред(и) работата, детето винаги е риск да останеш без работа.

Ами не знам кой го е наложил, но е самата истина изглежда. Животът наистина си върви, децата растат и нямат постоянна необходимост да са залепени за нас, те също навлизат и израстват в реалността, която за съжаление или не ги принуждава да се впишат в същата система.
Няма как да загърбиш професията си и да си стоиш вкъщи во веки веков, само защото си станала майка. Нито можеш да си го позволиш финансово, защото иначе как ще покриваш някакви нужди на това дете, нито пък ще му дадеш добър пример, ако стремежите ти са и други, а ти се ограничаваш и не си позволяваш да ги преследваш. Само пълноценен човек може да се отдаде истински на детето си, в противен случай ще му предаде вътрешното си усещане, колкото и да се прикрива.

Во век и веков няма нужда и не можем да стоим у дома с децата. Но един определен период е добре да сме с тях.