Добротата е жива

тук я пише

Дано и детето, и мъжът да се оправят!

Дано не против правилата на форума:

https://nova.bg/news/view/2017/03/14/176469/%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D … 0%B4%D0%B5%D0%BE/

Ахмед Мустафов Моллов
Общинска банка.

BIC: SOMBBGSF

IBAN: BG81SOMB91301030455701

И аз се замислих за правилата на форума и затова дадох линк към репортажа. Ако сме в нарушение, предполагам, че модератор ще почисти.

Днес едно напълно непознато момиче ми направи голяма услуга, не съм я молила, не беше длъжна с нищо да ми помага. Много е вероятно да получа нова работа, благодарение на този жест.

Такаа.. от къде да започна.
Моята мила майка,преди около 26 години-тогава живеели с баща ми и по-големия ми брат на общежитие някъде около Албена ( не зная точно),решават да закупят къща тук в града.Ходи,обикаля.. къщи доста ама нищо не харесва.. и накрая се влюбва в тази(и до ден днешен аз тук живея).Голяма къща,голям двор.. ама порутена,ама и много скъпа,че и къща близнак.Тръгвайки си,забелязва съседката,жена по-възрастна от нея но решава да не я безпокои и не се запознава.До тук добре,ама нашите нямат исканите пари за къщата.Почва се едно лудо търсене на заеми,още същия ден техни приятели им дали 5 хил.лева и останали още толкова.На следващият ден, мама бърза за среща с приятелка в кафене,да я помоли за заем(отново била с брат ми-той тогава на годинка в количката).Влиза в заведението и търси свободна маса за да я изчака,тогава вижда съседката от любимата и къща,дори не е сигурна,че е тя.Жената веднага ги познала и поздравила,станала към тях,и ги питала дали ще я купят и ще  бъдат съседи,че много харесала детето.Мама срам не срам,казала си,кого чака и за какво я чака.
С усмивка на лице,леля ми Мари(съседката) предложила на майка ми тя да и стане поръчител.Естествено можете да си представите изражението на майка ми,една напълно непозната жена да направи такъв жест,на въпроса на майка ми : " Ама как,защо.. не можете,Вие не ни познавате"- тя отговорила: ще се опознаем,цял живот ще живеем заедно.Да напиша,че по него време тя е около 50те,вдовица с двама студенти в София.
Няма да споделям тази жена колко ни е помагала,и ние на нея.. такива хора се срещат много рядко.Свалям и шапка,на 76 години спокойно борави едновременно със лаптопа,таблета и вайбър(всеки ден ми пише за да иска снимки на децата,понастоящем живее далеч).Не пропуска да прати подаръци на мен и на децата ми.

Според медиите сумата вече е събрана. Браво!

Софинка, страхотна история.

Здравейте,
темата следя от известно време и ми е като глътка свеж въздух ...
Искам да споделя колко съм "смотана"
Аз съм от хората, които правят такива спонтанни добри жестове или друго добро, адекватно в моменти когато трето лице има нужда от помощ, обаче после ги забравям...
Нямам с какво мое дело да се включа, но си спомням едно пожелание (не и повода) "да има повече хора като мен" 
Към мен жестове на внимание е имало в последно време от студенти, работя в университет, но не като преподавател, а по друга линия имам общо с тях и те са оценили 
Сега се сещам, че винаги отстъпвам на майка с дете или количка, я място да се разминем, я на опашката или друго каквото се случва в момента ...
Такива работи от мен и признавам, че ми доставят удоволствие 

Важното е този, на когото се помага, да не забравя жеста и да го оценява. Този, който помага, обикновено "забравя" или не го спомената. В повечето случаи е така.

Права си, дано оценяват хората, аз оценявам и умея да го покажа на отсрещната страна.
Успокоих се като каза, че е нормално да се забравя 

Не виждам причина да не е нормално. Все пак се очаква, че човек прави добро, заради самото добро, а не, за да го натяква цял живот или да се бие в гърдите. Да не говорим, че много хора, които помагат, не желаят изобщо да се споменават имената им или човекът, на когото помагат, да знае за помощта.

Оставете абстрактните коментари. Нека си споделяме случки.

Познавам един дядо, който има огромен орех в двора си. Орехът ражда редовно не много едри и пределно костеливи орехи. Вкусът им е кисел и носят леко мухлив мирис. Събирането им е чиста загуба на време. Дядото обаче си ги събира старателно, съхранява разумно, макар да не му е лесно да го прави. Защо ли?

Зимно време чупи по няколко всяка сутрин и подрежда връз капака на бунара в двора. Пристигат птички и той им се радва съвсем като дете - измисля им имена и опитва да си общува с тях.

Инициативи като тази ми поддържат вярата в доброто:
http://bnr.bg/varna/post/100802421/da-pomognem-pone-za-den-na-ab … ostoino-polojenie

Да, днес чух, че са помогнали и на възрастните хора, които са били обрани от таксиметров шофьор.

Познавам жена, която слага в/у пощенските кутии във входа, в който живее, чисто нови кутии за очила. Това след оплакване от пенсионер, че очилата му са надраскани и не вижда с тях, а няма и кутия. Помоли ме да не казвам, защото я "хванах" на местопрестъплението. Всички са в недоумение.

Не е кой знае какво, но ми стана някак мило.

Съжалявам, че развалям темата, но е важно да се знае:

"Изпълнителната агенция по трансплантациите (ИАТ) опроверга напълно трогателната история, излъчена в телевизионни репортажи и предизвикала вълна от възхищение в социалните мрежи за възрастен мъж, който отстъпил реда си за трансплантация на дете.

На 14 март в новинарските емисии беше излъчен репортаж за Ахмед Моллов, отстъпил реда си за бъбречна трансплантация на дете и нуждаещ се от спешна помощ в момента. Чрез медиите беше отправена молба за събиране на средства за бъбречната трансплантация на Моллов в чужбина.

Проверка в Служебния регистър на Изпълнителната агенция по трансплантация показал, че Ахмед Моллов не е получавал ред за трансплантация на бъбрек. Освен това, в ИАТ не били открити данни за извършена трансплантация на 14- годишно дете през цитирания в медиите период."

 http://www.mediapool.bg/resornata-agentsiya-oproverga-mazh-da-e- … a-news261451.html