Поздравления, Зандали затова, че си отгледала такъв достоен човек! Поздравления и за другата майка. Браво на момичетата, дано има повече такива хора, да са живи и здрави, много успехи в живота им!
Виж целия пост
Добротата е жива
- Публикувана: 11 март 2017, 21:03 ч.
- Последно мнение: 4 юни 2022, 10:59 ч.
# 105
19 март 2017, 13:28 ч.
# 106
19 март 2017, 13:31 ч.
Благодаря, момичета, това е дъщерята на МП и може би е подвеждащо да казвам, че е "наша", защото не съм я отгледала аз, но пак много си се гордея с нея. 
Виж целия пост
# 108
19 март 2017, 16:00 ч.
Преди няколко месеца стоях на една автогара, чакайки автобуса за моя град. Приближи се жена на средна възраст и ме заговори, извинявайки се, реших, че е от тия, дето уж не им достига левче за да си купят билет, ама седя и я слушам, с намерението да я разкарам. Жената взе да ми обяснява, че приятеля и я докарал, но свалил само половината багаж и не забелязала, че дамската и чанта с телефон, пари и т.н е останала в колата. Започнах да звъня на нейния телефон, та дано го чуе човека и да се усети, но нищо, помоли ме да потърся номера му в интернет, защото той бил лекар. За щастие го имаше, започнах да звъня на него и след 3-4 позвънявания вдигна, та се завърна човека. Оттогава тази жена ми звъни на всички празници или просто да ме чуе от време на време, и все ми благодари и казва, че никога няма да ме забрави. А на мен ми стана хубаво на душата, че можах да и помогна тогава.
Виж целия пост
# 109
19 март 2017, 17:09 ч.
Чудесна тема! 
Една история от мен вместо запис. Преди няколко години пътувам с майка ми и пукаме гума. Имаме резервна, но не сме сменяли никога, жени шофьори...
Реших да пробвам да спра някоя кола, току-виж някой ни помогне. Още първата преминаваща кола спря, младо момче, костюмирано, лъснато. Каза, че и той никога не е сменял гума, но все ще се справим тримата. Сменихме я, доста време ни отне, почти се стъмни. А момчето предложи да кара зад нас докато стигнем (повече от 100км), просто за всеки случай. Е, нямаше нужда от това, всичко беше наред. По-късно вечерта се обади да провери дали всичко е наред. Оказа се, че с майка ми имат и работни допирни точки, така че известно време си се чуваха по телефона. Много мило беше 
Виж целия пост
Една история от мен вместо запис. Преди няколко години пътувам с майка ми и пукаме гума. Имаме резервна, но не сме сменяли никога, жени шофьори...
Реших да пробвам да спра някоя кола, току-виж някой ни помогне. Още първата преминаваща кола спря, младо момче, костюмирано, лъснато. Каза, че и той никога не е сменял гума, но все ще се справим тримата. Сменихме я, доста време ни отне, почти се стъмни. А момчето предложи да кара зад нас докато стигнем (повече от 100км), просто за всеки случай. Е, нямаше нужда от това, всичко беше наред. По-късно вечерта се обади да провери дали всичко е наред. Оказа се, че с майка ми имат и работни допирни точки, така че известно време си се чуваха по телефона. Много мило беше 
# 110
19 март 2017, 17:27 ч.
Страхотна тема!!!
Скоро бях на Арбанаси. Отивам до автобусната спирка, изтървала съм автобуса до Търново, следващ- след три часа. На двата телефона паднаха батериите, нямам достатъчно пари за такси. Тръгвам към града, а беше започнал да вали сняг с навяване. Пътят е тесен, помахах на една- пет коли, никой не спира. Уж го виждаш наблизо града, но започнах да се отчайвам в един момент. Повървях аз и се спрях на едно разклонче да изпуша една цигара и да помисля какво да правя, не че имаше какво да измисля.
В този момент до мен спира раздрънкано бусче с четирима мъже, облечени ама с много стари работни дрехи. Те ме гледат, и аз тях. Попитах ги аз първа дали биха ме смъкнали, докъдето може, ако може. Те се позасмяха, нарочно спрели, ама не били сигурни какво търся в пустошта и имам ли нужда от помощ.
Качих се аз, имах избор и какво искам да слушам- Лепа Брена или Миле Китич. Надухме Лепа и ме стовариха баш на центъра. Прекосявали България за да ходят да помогнат за някакъв язовир.
Сега като се чета, не звучи като нещо особено, но толкова съм им благодарна на тези хора!
Виж целия пост
Скоро бях на Арбанаси. Отивам до автобусната спирка, изтървала съм автобуса до Търново, следващ- след три часа. На двата телефона паднаха батериите, нямам достатъчно пари за такси. Тръгвам към града, а беше започнал да вали сняг с навяване. Пътят е тесен, помахах на една- пет коли, никой не спира. Уж го виждаш наблизо града, но започнах да се отчайвам в един момент. Повървях аз и се спрях на едно разклонче да изпуша една цигара и да помисля какво да правя, не че имаше какво да измисля.
В този момент до мен спира раздрънкано бусче с четирима мъже, облечени ама с много стари работни дрехи. Те ме гледат, и аз тях. Попитах ги аз първа дали биха ме смъкнали, докъдето може, ако може. Те се позасмяха, нарочно спрели, ама не били сигурни какво търся в пустошта и имам ли нужда от помощ.
Качих се аз, имах избор и какво искам да слушам- Лепа Брена или Миле Китич. Надухме Лепа и ме стовариха баш на центъра. Прекосявали България за да ходят да помогнат за някакъв язовир.
Сега като се чета, не звучи като нещо особено, но толкова съм им благодарна на тези хора!
# 111
19 март 2017, 17:43 ч.
Преди минути на спирката пред Художествената академия. Чакам тролея, до оградата стои един смачкан оръфан дядо, не бездомник, и той чака явно. Задават се двама младежи, шумно си подвикват (не беше на български), подбутват се, абе направо хулигански ми се стори. Единият се спря при дядото, взе да му говори нещо, да му гледа в торбата... усъмни ме малко, позагледах се дали няма да му направи нещо... запрегръща го, ръка му стиска. Дядото кима само, не говори въпросния език. Накрая младежът извади портфейла си, извади банкнота от 20 евро и я връчи на стареца, още една прегръдка за изпроводяк и си тръгна.
Виж целия пост
# 112
19 март 2017, 18:17 ч.
Браво на децата! 
Дари*, много смела постъпка. Аз не бих се качила в бус с непознати мъже, ама съм си страхлива по принцип.
Виж целия пост
Дари*, много смела постъпка. Аз не бих се качила в бус с непознати мъже, ама съм си страхлива по принцип.
# 113
19 март 2017, 19:14 ч.
Аз вече не знам на какво да вярвам, но може би по-скоро това се е случило.
Иначе са потърсили пак семейството за коментар, ето репортажа, ако някой не го е гледал.
Зандали, има защо да се гордееш!
Виж целия пост
По дкоро недоразумение някакво стана. Не ми се иска да вярвам, че съзнателно са заблудили хората.
Иначе са потърсили пак семейството за коментар, ето репортажа, ако някой не го е гледал.
Зандали, има защо да се гордееш!
# 114
19 март 2017, 19:57 ч.
Дано поне дарят остатъка от парите на друг, но се съмнявам.
Виж целия пост
# 115
19 март 2017, 20:02 ч.
Ох, не ми се ще да ги съдя хората, явно са били много отчаяни, дано не разбираме на какво е способен човек в мъката си.
Виж целия пост
# 116
19 март 2017, 21:05 ч.
Аз лично нямам коментар. Ако са излъгали, значи аз все още съм наивна и вярвам в хората. Отделно журналистите за пореден път не си проверяват информацията или пък наистина има някакво недоразумение. Дано тази история има поне добър финал т.е. успешна трансплантация и остатъкът от парите да се дари на друг нуждаещ се.
Виж целия пост
# 117
19 март 2017, 23:16 ч.
Прекрасна тема и аз да се включа с една история за върнато добро.
Преди година намерих едно портмоне в центъра на София. Беше на младо момиче, имаше малко парички вътре, билет за автобус и много документи, включително лично карта и тн. Върнах го в близкото районно, надявам се, че са намерили момичето. Шест месеца след това си губя моето портмоне, тъкмо взела малък аванс плюс лична карта и документи. Толкова ми стана кофти, един от първите ми аванси, след дълго майчинство и тъкмо щях да плащам в Лидъл. Обиколих на бърз ход всички магазини и места през които съм минала в опит да го търся и накрая пак се върнах в Лидъл, изпуснала съм го преди касата, някакъв човек го намерил и го върнал на охраната Бях толкова щастлива. От охраната ме помолиха да звънна да ги похваля на номера на лидъл на касовия бон. Когато се обадих в централата, и казах за какво звъня, жената ми каза развълнувана, че отдавна не й се е случвало някой да се обади да й благодари за нещо. Стана ми страшно мило .
Виж целия пост
Преди година намерих едно портмоне в центъра на София. Беше на младо момиче, имаше малко парички вътре, билет за автобус и много документи, включително лично карта и тн. Върнах го в близкото районно, надявам се, че са намерили момичето. Шест месеца след това си губя моето портмоне, тъкмо взела малък аванс плюс лична карта и документи. Толкова ми стана кофти, един от първите ми аванси, след дълго майчинство и тъкмо щях да плащам в Лидъл. Обиколих на бърз ход всички магазини и места през които съм минала в опит да го търся и накрая пак се върнах в Лидъл, изпуснала съм го преди касата, някакъв човек го намерил и го върнал на охраната
Бях толкова щастлива. От охраната ме помолиха да звънна да ги похваля на номера на лидъл на касовия бон. Когато се обадих в централата, и казах за какво звъня, жената ми каза развълнувана, че отдавна не й се е случвало някой да се обади да й благодари за нещо. Стана ми страшно мило .
# 118
20 март 2017, 00:02 ч.
Дано наистина, макар че, признавам, имам същите съмнения. Поведението на дъщерята ми се видя малко надменно... 
Както и да е. Дано трансплантацията е успешна и съмненията ни излязат напразни. 
Виж целия пост
Дано поне дарят остатъка от парите на друг, но се съмнявам.
Както и да е. Дано трансплантацията е успешна и съмненията ни излязат напразни. 
# 119
20 март 2017, 01:13 ч.
Аз и още един човек в чужда страна, не говорим добре езика но питаме как да стигнем за където бяхме тръгнали. Една добра жена ни закара до там, вместо да чакаме автобуса. На 10 км беше.
Колежката ми е добър човек, който винаги предлага своята помощ и идеи за разрешаване на лични и служебни проблеми. Винаги намира добри думи за всеки...
Джордж Майкъл, който почина на коледа, е оставил милиони на някаква организация за помощ (не се сещам коя точно, в Англия), отделно е помагал на семейства които са правили изкуствено зачеване. Платил им е процедурата без да се разбира от кой идват парите. Разбират след смъртта му. Световно известен с влечение към дрога, но добър човек!
Виж целия пост
Колежката ми е добър човек, който винаги предлага своята помощ и идеи за разрешаване на лични и служебни проблеми. Винаги намира добри думи за всеки...
Джордж Майкъл, който почина на коледа, е оставил милиони на някаква организация за помощ (не се сещам коя точно, в Англия), отделно е помагал на семейства които са правили изкуствено зачеване. Платил им е процедурата без да се разбира от кой идват парите. Разбират след смъртта му. Световно известен с влечение към дрога, но добър човек!
Препоръчани теми