Искам да кажа ... (113)

И за мен стоенето вкъщи е скучно... Винаги има какво да се върши, като поотраснат децата остава време и за лични удоволствия и усъвършенстване, но не е моето нещо. За съжаление, към момента нямам друг вариант. Не говоря добре немски, децата още имат нужда от помощ за училище и няма как да го съчетая с работа. Но работата ми липсва и веднага щом мога бих започнала пак. Аз съм много социален човек и имам нужда от ежедневнно общуване с възрастни, а и ми е важно развитието в личен план, както и "тренировката" на мозъка... Захир, аз също смятам, че на теб бързо ще ти писне да си само домакиня

Ама аз съм също много социален човек, мисля ми личи, и съм си организирала нещата да имам ежедневен контакт с възрастни.  Това е до организация. Какво като приятелите ми не са ми и колеги, не са, тъкмо по-голямо разнообразие.

Това когато децата не са много болни.

Това с амбицията и седенето вкъщи...не е баш тъй Ако си истински амбициозен, моментално ще си намериш към какво да си насочиш стремежите - да си гледаш детето "перфектно", по книга, да станеш мастършеф в кухнята, да направиш ремонт, да се научиш да плетеш - абе, амбициозността си е диагноза, винаги си намира начин да избие

Изобщо не ми е скучно вкъщи. Просто се преориентирах.

Въпрос на психическа нагласа е това със стоенето вкъщи и наистина не е въпрос на амбиция. С детето стоях 7 м. и си признавам, че ми дотежа. В момента, ако финансовата страна на въпроса ми е уредена (не от някой друг обаче), бих си стояла вкъщи с огромно, огромно удоволствие. Човек като има време открива за себе си страшно много неща, които му носят не по-малко удовлетворение от работата, а са много по-приятни. Изключително добре бих си запълнила деня, никак няма да ми е скучно.
 
Сесил, провери ли в edreams? Нещо не мога да ви изчета като хората, та сори ако се повтарям.

Лондон е величествен! Да видим кога ще ми остане малко време да кача снимки.

Има две търсачки, които съм ползвала, но не знам дали ще са ти от полза:
http://www.rumbo.es/vuelos/

https://www.kayak.es/flights

От Румбо няколко пъти съм взимала билети. 

И аз така, но аз обичам да съм сама, най-ми е добре мъжът ми да отиде за риба
Цветя бера само люляк от гората, като разхождам кучето, иначе нямам ваза дори и го топя в чаши.

Както каза някой по-нагоре, никой не знае как ще му се отрази докато не опита. Имам приятелка, която е щастлива от стоенето вкъщи, друга пък си докара болести и депресия от това, че не ходи на работа.

Ние друго което правим с мъжа ми е, в делничен ден( когато детето е на училище, защото уикендите няма как) зарязваме всякаква работа и ангажименти  и си прекараме деня  в спа релаксация и партньорски масажи в  уелнес център. Имаме си любими места, после в къщи се излежаваме докато стане време за детето да се вземе от училище.
Целия ден само за нас,  много зареждащо действа и гледаме поне веднъж седмично да имаме такъв ден.
Мъжа ми има отговорна и натоварена работа, не може без  почивка да се изкарват тея пари. Изпушваш иначе.

Ша, ти да не ми се обидиш? Не визирам теб конкретно, просто ти ме замисли.

Наскоро си смених позицията, в момента на хартия се водя по-ниска позиция от това, което бях. Ако искам да напусна и отида в друга компания в тази сфера, и съм склонна да почна отначало всичко (разбирайте стотици, буквално, обучения, милиони документи и свикване с работа, екип и т.н) имам възможност да градя кариера и да се утвърдя. Ако стоя на настоящата позиция, след година-две (ако нямам деца все още, което дано не се случи), ще съм натрупала опит, но реално няма да съм кой знае колко конкурентноспособна пред другите, които междувременно са драпали нагоре. И така..стоя и си разсъждавам за смисъла от всички тия упражнения, нерви, глупости. Иска ми се да си сверя часовника. Взимам прекрасни пари, за работата си, работя с интелигентни хора, мога да си позволя много неща, но...времето минава и на моменти мисля, че нищо от това няма особено значение, защото във всяка корпоративна структура отделния човек е никой! Та така.. .Благодаря на всички за споделеното мнение.
Факт е, може би сте го усетили по някакъв начин, че съм амбициозна, но не на всяка цена. Не гоня кариера. Например, въобще не желая каквато и да е ръководна функция да имам. И бягам от всичко такова. Искам в 16.30ч като изляза от офиса, да забравя какво работя. Но пък, работейки да се обогатявам, да мисля, да се развивам. И аз не знам какво искам май, типична жена  
Имам РД другата седмица, ще ме извинявате. Юбилей ми е, правя 30 и явно повечко разсъждавам за нещата от живота!

Захир, не ми се обиждай, но да кажа:

Да се разпиша и аз!

Цветя откъснах тази година за първи път от моята си градина. За момента кокичета и нарциси. Ще видим какво още ще изникне. И ги откъснах, защото не съм там, за да им се радвам, иначе нямаше.
Купувам си пролетни цветя понякога, обичам.

За неработенето. Значи, ако не ми се налагаше, чистосърдечно си признавам, че не бих работила нито час повече. Харесвам си работата, добра съм в нея, интересна ми е и добре платена. Обаче просто не искам да се занимавам с толкова отговорни неща, понякога ми дотежава, напрежението ми идва в повече и ме изморява. Понеже и аз ще правя 30 в неделя и особено след нещо, което ми се случи миналата година си правя равносметка и осъзнавам, че бих искала да мога поставя собственото си спокойствие на първо място. А и аз по природа съм търтей, та няма да ми тежи да не ходя на работа. Една година безработица и една година болничен си ги откарах като пич и не ми се връщаше на работа
Иначе не мисля, че мога да се превърна в домакния в смисъла на гледаща деца, готвеща и чистеща жена, която си се грижи за къщата фанатично. Това, вероятно, ще ме влуди и ще искам да се връщам на работа.  По -скоро се виждам нещо като Янтра и Сбъдваща (не с 3 деца де), но занимаваща се и с неща, които са ми приятни за мен. На този етап си мечтая как ще си гледам цветя в градината и ще си реставрирам стари мебели в работилницата. Ще чета книги и ще се излежавам в някой хамак.
Но това, разбира се, е само в сферата на фантазиите, защото няма как да стане чисто финансово.

Захирче, ни най-малко, няма проблем 
Желая ти успех, ти си много сладко и свестно момиче.

Захир, Съни ти е дала много правилен съвет, но и ти според мен подсъзнателно си го мислиш  

И аз искам да работя и да се развивам, но изляза ли от работа край, не искам никой да ми звъни  да ме занимава с прищевките и терзанията си. Опитах, кариерата не е за мен, въпреки че добре се справях, взех решение, че си искам живота, спокойствието и семейството. Времето ще покаже дали ще съжалявам. Може би когато децата вече не са покрай мен ще ми доскучае, ама едва ли  

Цветя бера от двора, гората, полето, а и купувам. Ако няма цветя някой клон ще домъкна
Когато се преместих в Канада, за 1 седмица успях да подредя цялата къща (извадено, изпрано, подредено)и....де що имаве курс да запиша. След месец вече бях член на градския винен клуб, канят ги на изложби, представления....познавах толкова много хора....а и много пътувахме, после започнах работа.
Но нямахме дете и беше супер лесно.
С детето си постоях в къщи до 6-я му месец, успях да взема два лиценза, да поддържам един сайт и да си поработвам от къщи ( явно доста добре ще съм се организирала, защото от сегашната позиция не ми е ясно как съм се справила). Тогава купихме и къщата и се занимавах и с пренасянето ни. Помня, колата пълна с багаж, бебето между багажа, с едната ръка нося него, в другата багаж.
Сега графикът ми е този на детето. Добре, че е тенис клуба и мога да си намеря занимания там. Тук всичко е свързано с много каране и висене в трафици.
Иначе станах в 5 и от 6 съм на работа