Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 44

Привет, момичета... и момчета (сигурно има и такива господа, разтревожени за любимите си и любопитстващи по темата )

Битката не е лека, но не и загубена, докато сте силни духом.
Моите препятствия започнаха някъде преди месец и половина и имам още бая път да извървя. Все още нищо не е ясно, все още се чакат резултати, в последствие явявайки се И с тези Бай Боже! вече окончателни резултати (за рецептори) пред комисия, ще ми назначат лечение.

Какво се случи дотук?
Много стрес, много динамика, движение, недоспиване. Рязко отслабнах... пф... за месец сигурно 10 кила, спихна ми естественият пълнеж в гърдите и една бучка започна доста притеснително и осезаемо да се напипва.
Личен лекар, направление за ехограф, обратно с картината от ехографа при личния. Хъмкане, сумкане, въздишки, тъпо гледане и разчитане на резултатите, вдигане на рамене. Има нещо, но не е в неговата компетенция, та не посмя да ме пусне да ходя да си пия кафето, препрати ме към гръден хирург.
Търсим гръден хирург, светило в областта, намираме такъв, но той претрупан с работа, приема само веднъж в седмицата, междувременно оперира, консултира, визитира... как да е докопах се до може би най-добрия екип във Варна. Опипване, пак сумкане, замислени погледи, кривене на устни - викам: Разбрах ви вече, мамка му! Притеснително е, давайте да действаме, стига сте ми пестили истини, спестете ми време и нерви!!!
Изследвания, които да дадат картина за общото ми състояние. Те така или иначе си ми направиха чисто пресни, преди да ме сложат на масата, но искаха да отида все с някакви при тях. Та и покрай тях се поразходих едно хубаво из цяла Варна. Няма лошо, движението е здравословно, пък и времето хубаво. Вече 6-та година живея в този град, така и не го опознах за всичкото това време... е... покрай клиники, кабинети, болници, диспансери го опознах за нула време. Най-накрая един позитив.  
На 31-ви ме оперираха, всичко мина като по учебник. Доктор Корновски е не просто хирург, той е творец. Белег като гледам почти няма да остане, вярно бая бучка извадиха, тя и без друго си ми беше по-малката гърда, сега съвсем се смали, но се коригира много лесно с една две подплънчици в сутиена. И една хубава, олекнала, наперена, даже повече си я харесвам. Още същия ден бях на крака, чувствах се страхотно, болката беше търпима, даже заради дискомфорта и опъването на конците ме болеше повече гърба, отколкото гърдата, че не можех да се въртя като тасманийски дявол из леглото във всичките ми любими пози за сън и взех да се схващам.
Изписване след два дена.
Седмица чакане за хистологичен анализ. Махане на конците и консултация с хирургът. Установили са го - карцином на дясна гърда T1NxMxG2. Тъйййййй.... не много приятелски настроена бучка, ясна работата, ще следва битка, ще отложим малко айляшките кафенца и разходки по плажа.
Поредните размотавания из болницата и всичките и крила и пристройки. Иди там, върни се после, иди сега онам, последно ме докара дори до истеричен смях, когато трябваше да търся някакъв кабинет, който се намирал на гърба на някаква обущарница. А!? Моля!? Добре разбрах, Ви. Благодаря! Обущарницата значи, търсим обущарница или се оглеждаме в потока с хора с надеждата да видя някой със скъсани обуща и да хвана след него. Шансовете да ме отведе до там не са малки. Намирам я барачката, където лепят подметки и поправят цървули и тръгвам да и търся гърба, където поправят хора. Спомням как почнах сама със себе да водя духовит разговор - Давай, моме! Драпай през обраслите кози пътечки, ей сега зад ъгъла ще се покаже гърба на обущарницата, а за следващия път ще си вземем мачете.
Дадоха ми там едно ксерокопирано листче, с един телефон (билетчето за градския транспорт има по-респектиращ вид като документ... как да е...). Да съм звъннела във вторник, звъня сутринта към 8:30, молят ме учтиво да звънна след половин час, звъня след половин час, молят ме да съм звъннела пак в петък. Ъ??? Ами добре... до петък тогава.
Оттук нататък се надявам искрено на въпросната комисия, която трябва да се произнесе да не са и необходими повече от ден-два и осланяйки се на тези важни резултати за рецепторите да ми назначат правилната химия, в правилния брой терапии и така.
За останалото съм подготвена и не ме плаши, но цялото това бавене и размотаване честно ви казвам на моменти беше на ръба да ме извади от строя и да започна да разкривам едни не много красиви и харизматични мои лица. Последно сгъстих въздуха и погледът ми придоби силата на ядрена бомба, когато едва ли не ми се скараха, че съм била пропуснала да се регистрирам еди си къде. Преглътнах, преброих до 10 и ехидно обясних, че ми е за пръв път и не им знам шибаните процедури и последователност на обикаляне на кабинетите. Попитах още ли не са свикнали за всичкия този видимо богат опит, да им идват хора, които не са минавали по тоя път. Две дами на около 50-те бяха, млъкнаха и се спогледаха. Ама вие ли сте болната? Явно нямам вид на човек с такъв проблем, помислили си, че идвам като близък на болната, та затова си позволили да бъдат по-кисели. Хе-хе!!!

Та така, милички! Горе главите! Най-важното и може би единственото нещо, което може да направите за себе си в такива трудни моменти е да не падате духом. За всичко останало най-важно оставете грижата на докторите. И по никакъв ама по никакъв начин не позволявайте на близките ви да показват слабост, да се разстройват, да ви оплакват, защото рефлектира върху вас. Аз моите ги тренирах вече, но ми понатежа на моменти, трябваше аз на тях да им повдигам настроението, вместо те на мен. На моменти бях дори груба и цинична. "Какво ме гледаш с този сърнешки влажен поглед!? Нещо ме отписа, а? Кажи какви цветя искаш да ти донеса на гроба и гледай отгоре как си спазвам обещанието.   "

Такааааа, много отдавна не бях чела тук нещо написано с чувство за хумор, за самоирония и в същото време искрено... Давай момиче! С този дух рачето няма да те сломи, нито здравната система, нито лечения там някакви си! Няма да казвам "Добре дошла", че не е много "добре" , ама тъй и тъй си при нас - дано да сме ти полезни.
Напомняш ми за едно форумско момиче /също от Варна/, което дойде тук в далечната 2010 година и ме разсмя искрено с първите си постове. Сега ми е един от най - близките хора
Кураж и здраве ти желая!

milmich, благодарности за милата ти реакция и посрещане.

Надявам се един ден да мога и аз да бъда полезна. Със споделени преживявания, информация, координати, контакти дори.

Spirit Crusher, с този боен дух далече ще стигнеш . Ако това може да те успокои, бюрокрацията, пълната липса на организация, разкарването на пациентите по нужни и ненужни кабинети, меко казано снизходително и несъпричастно отношение и прочие "екстри" са навсякъде еднакви. За съжаление. В цялата тази тъпканица от негативни емоции и неприятни хора важното е да намериш твоя доктор. И оттук нататък още няколко важни хора (извън близките), с които да продължиш лечението си.

С тази формулка, която са ти определили, плюс имунохистохимията, има вероятност да ти предпишат химиотерапия, дори и само профилактична. Хормоналната терапия е почти сигурна. Лъчетерапията зависи от размера на тумора. Не се впрягай! Питай, разпитвай защо, как, от кога, до кога, какво ще стане, въобще всичко, за което се сетиш. Не съм лекар, може и да не се случи точно така при теб. Просто за твоя информация е добре да знаеш вариантите, а не те да те връхлетят изневиделица. Доста ми напомняш на моите реакции, когато се чудех как да действам . Ще станат три месеца, откакто ме оперираха, а едва сега започвам лечението. Не смятам това за изгубено време. След доста изследвания и консултации, обикаляне и разкарване, сега поне съм убедена, че правя това, което е подходящо за моя случай. И то, разбира се, не е само в медицинските решения.
Добре е да започнеш да правиш упражненията за след операция, описани на първа страница на темата. С времето срастванията започват да ограничават движенията, а и може да се задържа лимфна течност. Успех!

detelistna.4etirilinka, взела си правилното за теб решение с поставянето на импланти още при операцията. Дано възстановяването ти да мине добре и после леко да понесеш всички терапии! Всеки случай обаче е отделен. При мен, за разлика от Ladybird_ , докторът не предложи варианта с реконструкцията веднага. Може би защото нямаше как да знае предварително колко инвазивен е туморът. Оказа се (слава Богу), че не е чак такава гад, но не съжалявам, че олекнах с 200-300 мл . Епитезата е толкова удобна, че на моменти забравям, че нещо липсва. Радвам се, че въобще имам възможност за реконструкция. Та така... Разни жени, разни капризи  .

Привет, момичета !
Обичам ви от далечната 2010 година !
Успех, Spirit Crusher, с теб сме ! Накара ме пак да се пуля и да рева у тоя форум с подтиснато хилотене в офиса, скрита зад монитор и вентилатор.
Насреща съм за помощ всякаква.

Много сте мили всички и мненията и съветите ви са ми от полза.

Към момента съм на нещо като диета, по препоръка от онколога, при когото съм избрала да ходя. Трябва си подготовка на черния дроб, понеже и тя вижда, че каквото и да излезе от тези последващи изследвания, химиотерапията е почти неизбежна. А милото дробче бая съм го тормозила заради тези семейни, български, иделични ритуалчета, които не пропускахме с мъжа ми. Всяка божа вечер - масичка, салатка, мезенце, питиенце. Не сме пропаднали пияндета, но проблемът е, че не пропускахме (до скоро). Системно си вземахме дозичката и това се е отразило с времето на нивата на чернодробните ензими. Та сега хрупам едни череши, поставила съм си за цел днес едно кило да изям, ще вечерям доматки със сиренце, ще схрупам някоя краставица неосолени и неовкусени, сиренцето ще овкуси, може и малко блага супа от пилешки сърчица, с обилно количество пресни варива. За утре ще го мисля, намерих си една камара хубави рецепти за салатки с цвекло, с лимонов сок, със сусам, с морков, тонизиращи, витаминозни, рецепти и продукти поне има... все такива полезни нещица.  Аз и без друго се повталих, сега с тези диети ще стана неотразима... Ама няма как, а и времето не предразполага към тежки пържени храни.

Spirit Crusher с начина по който възприемаш действителноста си вече победител 

Spirit Crusher успех и сила ти желая и да не ти пука.
Знаеш вече, предполагам, че ще ти се наложи мнооого пъти да броиш до 10 и не само до 10  приеми го философски, на фона на мизерните ни здравни осигуровки цяло чудо е че въобще има някаква медицина в БГ. Синът ми ще се дипломира магистър по медицина тази година, а му предложиха 400лв заплата в един медицински център тук в София...
Терапията ще свърши бързо и след няколко месеца ще си като нова. После дано дълги години ни се налага да ходим само на контролни прегледи 

     

Само победители сме се събрали тук! Е... понякога битката не е равностойна и се губи.

Съчувствам искрено на всички вас, загубили близък, но животът трябва да бъде живян докато все някъде го има под каквато и да е форма. Не лицемернича, един такъв близък, който чувствах като втори татко загуби съпругата си именно заради някакви си нищо и никаква коварна бучица. Видях колко е тежко и какъв страдалчески граден стоицизъм прозира зад лежерната на пръв поглед и усмихната маска на лицето му. Най-важното е поне да влезне в мелето човек, иначе после цяла вечност ще съжалява, че не се е борил.

Иначе на мен дали ми пука...? Ама грам не ми пука, всъщност чувствам се някак си сякаш втори живот живея и за стария ми е през... аз приключих вече със стария си начин на живот, но ей сега ще трябва да се докажа, че съм си го заслужила новия.   И това повече ме нахъсва, отколкото обременява. Спазвам си диетката, режима (при все, че терапиите още не са ми планирани и назначени от комисията, аз така... профилактично... много хубаво нещо е това профилактика, не е хубаво нещо само заради начина, по който звучи думата, но и заради ползите, които носи. Наистина уникално въведение още в древната медицина и не го пренебрегвайте. Профилактика! Чудна дума, магическа дори... от всеки един ъгъл дочута или произнесена.

Спирит, привет. Чернодробните и при мен се завишават, най-често Асат, пия по една- две опаковки в месеца Хепа баланс на Допел херц,има ефект. Пила съм и карзил и др.подобни, но с това само има ефект. Питай ако искаш какъв хепатопротектор да вземеш.

Здравейте момичета!Преди всичко дълбок поклон пред Вас!Не съм способна да опиша с думи чувствата,които предизвикахте в моята разпрана душица.Целувам на всяка от Вас ръка,защото Вие сте доказателство за силата на женския дух.Аз не съм с диагноза рак.Поставиха тази диагноза на мама на 1.06.Операция-премахване на едната гърда.Сега чакаме резултати от хистология.След шока и яда,гнева,въпросите "защо",истеричния рев намерих Вас и вие ми вдъхнахте кураж.Кураж,че ще застана до мама и ще я подкрепям.Тя за мен е най-най-ценният човек.Ние сме от Пловдив.Бихме се радвали да ни приемете сред вас.Ще са ни нужни много съвети и сила.

Spirit Crusher успех в борбата.Тези двете дами и аз ги знам,те все са си кисели.

Ana_ana успех на майка ти .Ще се нуждае от много разбиране и подкрепа.

Ana_ana, не спирайте да си повтаряте, че с тревожни мисли, песимизъм и излишно хабене на нерви, болестта няма да преборите. Както е казал и илюстрирал чрез черния си хумор, съвременния мъдър народ: "Всичко започва на нервна почва и свършва в най-обикновена почва" Така че, дръжте се близки една до друга, пестете нерви, привлечете и други около вас, не е противопоказно, но в никакъв случай не се оставяйте на отчаянието и не се предавайте.

if-73, ще ги доразкиселя аз тях... само пак да посмеят да ми говорят с подобен тон. Ще има сблъсък на вещиците от различни поколения. Хич няма да им се дам! Ще защитавам до край правото на съществуване на младите.

Привет, момичета! Във връзка с прочистването на черния дроб, какво мислите относно препаратите от бял трън (milk thistle)? Защото аз се докопах до начин как се прави екстракт от семената. Навсякъде пише как тази билка едва ли не прави дроба нов, но аз имам известни резерви доколко истината се припокрива с рекламите. А не познавам хора, които са го ползвали и са усетили реално действието му.

Spirit Crusher, направо си трепач! Много си свежичка, пу-пу, да не ти е уроки!

Аз за черния дроб пия една добавка на Хималая - Лив52 и съм доволна. Не знам как точно му действа, но ако имам повишение на Асат и Алат след месец влизат в норма. Интересното е, че вдигам чернодборните показатели само, когато съм на пост и ям повече зелено. Повтаря се вече много години след Великденските пости. Иначе на пърДЖолки нищо му няма