Живот с труден човек

Абсолютно. Че и близнаци. А и, ако утре нещо стане с родителите, които се предполага, че ще отглеждат дъщерята и близнаците, тогава какво ще правиш? Без работа  без образование, и с този психопат на врата. Защото независимо с кого живееш и кой те издържа, този ще е бащата на децата ти и щеш не щеш ще си свързана с него до живот или докато на него не му втръсне да те тормози.

  За съжаление, това стига, да завърти главата на младо момиче. (Дрисльо).
  Знае, че трудно ще намери сред свои връстници, някоя - да му търпи глупостите. Затова си е взел момиче - кажи-речи още дете, едва завършило гимназия - за да си я моделира и възпита, както ще му е удобно.
    Ето, вече не е студентка, няма да работи, да се развива (колкото по-тъпа и зависима, толкова по-добре).
 Изцяло на негово разположение - да домакинства, да го обслужва.
     Много се зарадвал на бременността... Много ясно, нали затова си е намерил здрава, млада матка - да износи Неговото Поколение; "страхотните" му гени да пребъдат.
     
     Момиче, защо забременя толкова рано? Поне да си беше завършила образованието.
Не знам, аз лично, не бих родила на 21, че и от Този, че и близнаци!
      Сега, ще бъда порицана, че говоря за аборт.
Но противниците на аборта (и тези, които те съветват да се върнеш при вашите) няма да ти гледат близнаците, нито са на мястото на родителите ти.
   Наистина, всички ли добре осъзнават, КАК 20-годишна (без образование, работа, доходи), би гледала близнаци, че и тормозена перманентно, от тъпия си "съпруг"? Замислете се.
   Най-вече, ти, Авторке!
   
  А, предишните две мнения, се оказаха като моето.
 

[/quote]  тНе искам да махам децата защото винаги съм била против абортите. Но и не искам той да ме тъпче а аз да търпя в името на децата.
[/quote]
Годеникът ти сега те тъпче, а я си представи след време какво ще бъде?Когато грижите за децата заемат цялото ти време, когато нямаш възможност и сили да се погрижиш за външния си вид и душевния си комфорт, тогава как ли ще се отнася с теб?Без работа и без образование....парите ще са в него.Дори и сега явно той коли и той беси, нарежда ти да напуснеш работа и образование.Не ми обяснявай на мен, пред себе си обясни, ЗАЩО!

Е, не познаваме авторката, че да преценим как тя би тръснала на родителите си да отглеждат децата и, а тя ще продължи безметежен живот. Помощ е едно, а да и отглеждат децата е друго.
Лошото е, че тя вече е поддала на тормоза, щом е напуснала работа и университет. Но е хубаво, че пише тук за проблема. Значи има достатъчно мозък за да прецени как би живяла с този мъж.
Хубаво да си прецени дали ще може да се грижи за тези деца. Да сподели проблема с родителите си. Имаш четири варианта.
1. Правиш аборт и разкарваш лудия завинаги. Опичаш си акъла и внимаваш с какви се събираш.
2. Не правиш аборт, но разкарваш лудия. Гледаш си децата  с помощта на роднините. Ако те се съгласят де.
3. Не правиш аборт и оставаш при лудия. Ще водиш живот като някоя мюсюлманка.
4. Почти невъзможен. Провеждаш сериозен разговор с лудия и му казваш да си оправи отношението и поведението или ще има вариант 1 или 2. Само че са видни огромните му комплекси. Затова мисля, че няма да се получи с разговор с "любимия". Ама може да пробваш. Нали първо трябва с добро, а после с тигана.
И е хубаво веднага да си продължиш ученето и работата, ако можеш. Мислила ли си какво майчинство и какви обезщетения ще взимаш след като си напуснала или разчиташ на родители и мъж. Много безотговорно.

Ще кажа нещо, което сигурно ще те разстрои, но наистина е добре да оцениш ситуацията отвсякъде. Аз също съм против абортите и ужасно би ме заболяло, ако трябва да го направя. Но бащата на децата  остава такъв за цял живот. Ако не се появи и за ден в живота им, това е сериозна травма, но във вашия случай би било най-доброто решение. Обратното ще е ад и за теб, и за тях, дори да се разделите. Ако е себичен, ревнив, желаещ да те смачка (твоят годеник изглежда точно такъв) ще го направи през децата и ще ги нарани много.  Освен при физическо насилие, зависимости и т.н., много трудно можеш да ограничиш достъпа на бащата до децата, ако той държи да поддържа връзка с тях. А хора като него биха ги използвали срещу теб, без изобщо да се замисли какво им причинява. Децата не са кукли. Финансовата част, помощта от родителите ти, бъдещите ти перспективи да ги отглеждаш както трябва също са много важни, но най-важното е дали  ще съумееш психически да ги опазиш от такъв баща. Аз не бих рискувала (със сегашния си акъл на 40-годишна) и бих направила аборт, въпреки че сърцето ми сигурно ще кърви дълго след това.

Ама авторката ако бе достатъчно зряла,и нистина си искаше децата,нямаше да си прекъсне образованието...

Авторке,не знам против какво си,но тези ембриони ако ги износиш докрай,после няма да са все малки сладки бебета на които да гугаш умилително..
Замисли се сериозно за отглежднето,възпитанието и качеството на живот което можеш да им подсигуриш ти самата,не мама и тате!
Ето ти кратка история..
Имах магазин с който се издържах и родих детето си (бащата не го призна),но аз имах стабилен живот и не ми пукаше.На 30 ,живеех с нашите и си бях "пей сърце"..
Родих сина ми и след година баща ми се срина с тежък инсулт,майка обаче пое грижата,но тя пък бе инвалид 2 група и не можеше да излиза навън,така, че всичко друго остана като грижа на мен.
На втората година след раждането на детето,заради тъпата криза,собственика на помещението го продаде и аз увиснах,вече нямах и ресурс за нов магазин..
На по-следващата година,майка ми почина и месец след смъртта и (детето тъкмо навърши 4),баща ми падна у дома,счупи си таза и повече никога не се изправи,(нямаше как да се възстанови заради парезата от инсулта)..
Лежа цели три години,години които за мен а и за него,бяха ад..Едно дете съм и всичко лежеше на моите ръце..
Когато почина малкия бе вече на 7..
Който е имал лежащ болен,знае каква е обстновката..

Та мисълта ми,е,че когато раждаме деца,трябва да мислим за много неща,но най-вече "можем ли да ги издържаме сами ,можем ли да се справим при криза и какво качество нa живот можем да предложим",защото животът може да се промени от днес за утре,няма нищо сигурно..


Живи хора ще са това,не домашни любимци..Бебетата колкото и сладки да са - порастват!

Здравей, аз няма да те съдя,нито ще ти обяснявам как трябва да бягаш с 200км/ч от този "мъж".Освен че изглежда добре, друго в него не мога да оценя.Не казвам,че няма други качества,но явно не ги показва към теб.Когато един мъж е мъж той е такъв с всеки.Недопустимо е да отнася така с теб.Сама казваш,че не си на етап да се разделите,разбирам те добре.Но колкото повече време прекарвате,толкова повече се привързваш към него,а не бива.Нека те питам нещо-за какво ти е такъв човек?Трябва да бъдеш с някого,който те уважава и цени,иска да се грижи за теб и те обича.Ако ще създаваш семейство с някого трябва да е стойностен човек.Ти сама май разбираш,че той не е такъв.Независимо колко сте близки с някого,независимо дали си мъж/жена...когато имаш проблем,когато нещо ти тежи,ако си с човек на място, той ще бъде до теб.Няма значение дали реално може да ти помогне- една добра дума,едно мило отношение понякога помага толкова много.А тук дори това го няма,какво да говорим за фактически действия.Много много внимателно помисли относно аборта.Какъв е бащата на децата е важно,но не основополагащо,ако си готова да се грижиш и отглеждаш децата си.Това,че той не е човекът за теб, не означава,че децата не са за теб.Най-хубавото нещо на този свят са именно те, смисълът на всичко в живота.Ако имаш доходи и семейство,което ще ти помага в отглеждането им сериозно се замисли дали да ги махнеш.Ако го направиш, цял живот това ще ти тежи...Не винаги и не постоянно...Но ще се сещаш за това,ще си задаваш милион въпроси "ако".Човек никога не знае кога ще има друг шанс за деца.Трябва да гледаш мъжът до теб да бъде грижовен и добър.Външността е важна,но не е всичко.Любовта също е до време, след това остава уважението.Щом въпросия мъж се отнася зле към теб, то той не е човекът за теб.Каквото и да правиш,колкото и да се опитваш да му "прилеглеш" просто няма да стане.Ако искаш бъди най-красивата,най-милата,най-забавната...най-най...,нищо няма да се получи,ако е решил,че не иска да е с теб или че може да те ''мачка''.Сещам се за един любим цитат сега " Не допускай никакво насилие над себе си, откъдето и да иде то – от цар или бог, от меч или слово, дори когато е от обич“
Горе главата, всичко ще се нареди  

Може аз да не съм най-правилният човек за съвети, но пък отстрани е по-лесно да се изкаже мнение. Аз не бих махнала близнаците. Бих те посъветвала по най-бързия начин да се върнеш на работа или да си намериш такава, докато все още можеш, да преустановиш следването и да дадеш на мъжа до теб да разбере, че или приема фактите, или си заминава. Казваш му, че има кой да ти помага и да започне да разсъждава трезво на нещата, че без образование и работа деца не се гледат.  Но сядаш и говориш твърдо и решително. 
Не знам...  Все пак Господ те дарява с най-хубавото,в двоен размер. Мисля че това е знак.
И все пак първо говори с родителите си и им обясни всичко, пък дано те подкрепят.  Успех ти желая 

На 21 години, без образование и работа и както се вижда без мъж с когото гледат в една посока, най-хубавото едва ли са точно близнаци. Не мислите като пишете. Или летите върху розови облаци и представа си нямате как се издържат деца и какви неприятности може да ви поднесе животът, точно когато най-малко очаквате.

Съветвам авторката внимателно да прочете поста на Какво?.

Единствено имам да добавя, че дори и домашен любимец да си вземеш пак трябва да си зрял човек и да имаш собствени доходи, за да може това същество за което само ти си отговорен да има качествен живот. А какво остава за деца.

Ако моята дъщеря забременее на 21 с близнаци от някакъв психопат, с който дори тя не вижда общо бъдеще, щях да настоявам да направи аборт и да си завърши образованието. Друг е въпросът как и защо родителите ти са допуснали да стигнеш дотук.

Аз не смятам, че преди това е бил много по-добре от сега. Просто тя сега се е "постреснала", защото си е представяла точно обратното- че нейният човек щом разбере, че е бременна, ще бъде най-страхотният мъж и дори преди да я е обиждал, тя не си го е "слагала"  в акъла толкова... Обаче изненадаа- той си остава същият задник, но вече ще е задник-баща, задник-съпруг...  Което е мнооого по-страшно от задник-гадже. Именно върху подобно нещо разсъждавам в момента. Ако сега се ядосвам, че приятеля ми е задник, то следва да става още по-голям задник с още по-големите отговорности. 
П. П. : Ние жените почти винаги се правим на ощипани, а всъщност почти винаги сме наясно какво ни очаква с даден мъж, но пустата надежда, че НИЕ сме точно тези, които ще ги променим към по-добро и по-точно любовта им към нас ще ги промени, ни кара да предприемаме глупави действия... Просто рядко си го признаваме.
Аз признавам-До 18 годишна бях много по-умна и съответно по-предпазлива. На 18 какво стана..  Чавка ли ми изпи мозъка, тухла ли ме трясна по главата?! Живот за живеене ли нямам?!  Искам да кажа, че не съм спирана от родителите си, та да се втурна като патка юруш в живота -  Не!  Напротив,  виждала съм отстрани мноооого неща, вземала съм си поуки, но пак,пусто не се опазих от много грешки...

На тази възраст аборът оставя белег за цял живот!Независимо от годините,това е травмиращ спомен завинаги,но на 21г., когато нямаш още други деца, да направиш аборт, е нещо ,което неизменно ще ти тежи.Както казах и в предния си пост- не винаги,не постоянно,но завинаги.Никога няма да го забравиш, винаги ще се питаш 'ами ако'.С това не се живее лесно.Подходящо време за раждане няма.Винаги има нещо - проблеми в работа,чакане на повишение, липса на пари, проблеми в отношенията с бащата/други членове на семейството и още и още.За това,ако има родители,които те подкрепят и финансово ти помагат,е напълно възможно да се справиш сама.Да, трудно ще е,никой не си мисли,че отглеждането на дете е лесно.

Елора е изброила горе-долу "възможните" варианти.
Че човекът няма да се промени, е повече от гарантирано. Той просто си е търсил "мишленце" в капана, и го е намерил в лицето на авторката. Или го приема, или не.
В много трудна ситуация е, ако реши да остане сама с децата, да помисли трезво - и за отглеждането им, и за нейния живот нататък.
Съвет не се наемам да дам.

Цветя и рози, викаш!?
Ами, ако утре се тръшнат болни родителите ѝ, ами ако нея я отвее някой на пешеходната пътека?
На теб ли да ги доведе за отглеждане или социалните все ще намерят къде да ги дадат?

"Ако"-та много, както казах в последния си пост, едва ли е забременяла случайно. Знаела е какъв е, просто сега се е изплашила, защото си е мислела, че мъжът  се променя към по-добро, когато създаде семейство... 

Не мога да разбера защо си избирате мъже, които после искате да промените?! Това не е някоя играчка, която можете да моделирате по ваш вкус. Мъжете (и жените също) са хора с изграден характер, навици, плюсове и недостатъци. Не може да ги промените! Избирайте такъв на когото можете да преглътнете недостатъците и тези минуси да са приемливи за вас. Ако минусите са неприемливи, търсите друг. Този няма да се​ промени, колкото и да го обичате.