Раждането – да споделим своя опит

Здравейте 

С удоволствие ще споделя моя опит . Имам две деца , като и двете ми раждания бяха нормални , но и двете бяха предизвикани със системи , за да не преносвам. Първото без анестезия , второто с епидурална упойка . Разликата между двете е огромна . Първото продължи 14 часа , като болките бяха много силни , но трудно получавах разкритие . След като родих ме шиха доста време , което също беше много болезнено . Възстанових се доста трудно и бавно . По тази причина реших , че не искам историята да се повтаря . Втория път родих за няколко часа , без никаква болка , усещах само контакции , които не бяха болезнени . Заради упойката също не усетих нищо и при шиенето . Веднага бях на крака и се чувствах чудесно . Възстанових се мниого бързо и лесно .

Определено , ако има следващ път , пак бих заложила на нормано с епидурална 

Раждането ми беше предизвикано чрез система с окситоцин, тъй като много бяха намалели водите, а нямаше никакви изгледи за наближаващо раждане. Системата ми я включиха малко след 7 ч. сутринта, а малко след 12 на обяд вече имах пълно разкритие (и родих в 12:25 ч). Преди да направя пълно разкритие си ме болеше доста. Успокоявах се с това, че щом боли, значи моментът наближава. Само че в един момент спрях да усещам каквато и да било болка, а малко след това ми казаха, че имам пълно разкритие и е време да отидем в родилна зала. Малко се паникьосах, че нищо не усещам, освен позиви за напъване. Отидохме в родилна зала, там около 10-15 минути ме караха да напъвам и аз го правех, но все така не усещах болка и много започнах да се ядосвам на себе си, че няма да се справя и че ей сега ще ме упоят за спешно секцио. И докато напъвах и си ги мислех тези неща, видях, че акушерката поема дъщеря ми. Имах чувството, че тя роди това бебе, а не аз. Попитах дали имам много разкъсвания, понеже все още не усещах нищо, а бях чувала, че при предизвикване на раждане се получават повечко разкъсвания, заради изкуственото забързване на процеса. Изненадаха ме, като казаха, че нямам. Констатираха само едно охлузване и докато докторът ми казваше за него и че ще го зашие, вече го беше зашил. Може да се каже, че нямах никаква нужда от възстановяване, само броени часове след раждането бях на крак.

Приеха ме 3 дни след термина с контракции и разкритие 4 см, имах безболезнени, но редовно контракции. Много лесно тръгна всичко, болки въобще не усещах, само в гръбнака като докосване с гореща ютия. Оказа се, че бебето е обърнало лицево. В крайна сметка, предвид размера, прецениха, че бебето е голямо и минаха към секцио, когато бях с почти пълно разкритие, на операционната вече усещах напъни. Избрах пълна, не исках да съм в съзнание. Беше като много кратък, но дълбок сън. Не знам с какво ме зашеметиха, но се събудих точно като на Трейнспотинг с излизането от гроба не съм имала никакви странични ефекти от упойката, нямах дразнене от тръбата, даже не знаех, че съм била с такава.
Преместиха ме в Реанимация, там ме чакаха бебето и мъжа ми.
След като ме пусна упойката болеше, докато бях с торбата с пясък, ако съм на тоя акъл сега ще я метна от леглото като я махнаха, ако не мърдах не усещах никакви болки.
Раздвижиха ме на следващия ден, очаквах да е много трудно, но просто станах и тръгнах. Възстанових се много бързо. Като ме изписаха изпитвах по-скоро лек дискомфорт, не болка.
Не успях да се престраша на следващо раждане, но ако има такова ще е 100% планирано секцио с пълна упойка + обезболяване след това. Аналгина, който ми биха не действаше по никакъв начин, затова отказах да ми слагат след първата. Това не е обезболяване след операция, а просто подигравка.

Първият път родих без епидурална упойка, с всички екстри на практиката преди 18 год. Помня, че болеше, но самото раждане беше за кратко. Не ме шиха. Второто беше с епидурална. Няма такава гадост. Ако знаех никога нямаше да разреша да ми я сложат. Болеше ужасно, въпреки че дозатора ми беше в ръцете и като бонус не усещах контракциите. Индикираше ме мъжът ми и докторчето. След три часа напъване нямах сили да дишам. Доктора каза - ако не се стегнеш ще трябва да използвам форцепс, а си почти на края и не ми се иска. Е, това почти на края се оказаха още 40 мин. мъки. Резултата беше ужасни хемороиди и много шевове. Два месеца ми трябваха да се възстановя.
Та епидуралната уж е добър вариант, но ако не те хване е  .

За мен това е грешка на анестезиолога. Не трябва да е така.

Не мисля, че е в анестезиолога. Аз имам някакъв фал в системата. В началото на бременността ми дадоха хапчета за повръщане. Пих ги седмица и то много контролирано, на втората вече не ми действаха. И са упойката беше така. безболи ме за не повече от 1.6 - 2 часа. След това престана да ми действа.

Мисля, че е нормално да действа толкова време и лекарите преценяват дали да сложат нова доза. Понякога не слагат отново за да не попречи на самото раждане. Както писах, при мен нямаше напъни и все си мисля, че беше заради епидуралната. Ако пак раждам, доста ще се замисля дали да ми слагат 

И от други майки съм го чувала това и затова държах да родя без упойка.

Явно това е рискът от обезболяването. При мен заради това се наложи и епизиотомия, и изобщо не разбрах що е то напън.

А какво мислите за окситоцина? Навсякъде ли вече го слагат просто за да ускорят процеса? На мен веднага ми пуснаха окситоцин и контракциите станаха нетърпими, а преди това се справях доста добре с тях.

При мен се наложи, иначе не знам как се процедира. Но смятам, че е най-добре без никакви намеси. Аз нямах никакви контракции и не мога да сравня, но съм почти сигурна, че без окситоцин са по-малко болезнени.

Дозата си я пусках аз, както отбелязах имах дозатор. Естествено акушера ми беше до леглото, а и като видях че не помага предпочетох да не прекалявам. Въпреки, че болеше като без, не усещах напънитем което удължи и усложни раждането.

Моето раждане не е много за описване. Родих в уж цивилизована частна болница, но мисля, че ако бях раждала на полето, щеше да е по-добре.
Система с окситоцин, неглижиране на декларацията за епидурална упойка с избор на анестезиолог. В крайна сметка при разкритие почти 8 см ми поставиха упойката, но тя не ме хвана изобщо. Бебето се роди с асфиксия, реанимираха го и го поставиха в кувьоз. При мен нещата също не бяха цветущи. Епизиотомията не я броя изобщо. Скъсаха ми плацентата, наложи се пълна упойка и ревизио с много шиене. Консултирахме се с адвокат, но ни беше казано, че е безсмислено да подаваме иск за немарливост от страна на екипа. Важното е, че и аз, и детето сме живи и здрави.

До сега имам само една бременност и едно раждане. Преносвах и до деня преди раждането изобщо нямах индикации, че ще стане по естествен път, подготвяха ме че най-вероятно ще трябва секцио. Шийката ми не беше "центрирана" и деня преди раждането ходих при АГ-то да ми я издърпа. Болеше ужасно, в последствие разбрах че това боли повече от самото раждане. Казаха ми на другия ден дори да нямам индикации че раждането започва да ходя в болницата на преглед и евентуално да ме оставят за наблюдение. Главата на бебето беше слязла отдавна ниско, а коремът ми си седеше високо.
На следващият ден още в 4 сутринта се събудих от контракции. В 8 вече бяхме в болницата - 2 см разкритие, коремът още високо. Приеха ме и ме оставиха да се разхождам, в 10 ч вече бях с 5 см разкритие. Спукаха ми мехура, сложиха ми окситоцин. Поисках си епидурална упойка. Анестезиолозите се забавиха много докато дойдат, вече бях на 3 минути с много силни контракции.
Не искам да отказвам никой от упойка, но опитите да ми поставят такава бяха най-гадното нещо от цялото раждане. Анестезиологът реши че "съм слабичка" и ще стане лесно и че ще ми слага най-тънкия катетър. Боде ме два пъти и катетъра все излизаше. Това беше най-отвратителното нещо, да седя в ембрионална поза с яки контракции и да не трябва да мърдам и да усещам как се мъчи дасложи катетърчето за упойката. След два опита реших че не я искам упойката.
АГ-то и акушерката ми обясниха какъв е принципа за стигане до 10 см разкритие, оставиха ме да напъвам както на мен ми е удобно, естествено веднага станах и се подпрях на таблата налеглото и започнах да клякам и напъвам на всяка контракция. При мен това проработи идеално. За 3 часа стигнах от 5 см до 10 см и родих без упойка.
Когато ме преместиха на магарето изчакаха да видят дали ще родя без епизиотомия, съответно не стана, бебето щеше да ме сцепи самичко. Резнаха ме. Бебето излезе бързо, без да ми натискат корема и т.н. Дребният се роди 4 кг и 53 см, оказа се че затова не ми е паднал корема - човека се е бил разпрострял на широко.
Имах малко вътрешни разкъсвания и епизиотомията. Бързо се възстанових, два дни след като се прибрахме си седях по турски докато кърмя. Единствено конците отказваха да паднат сами и се наложи да ходя да ми ги свалят, с което може би се забавих повече и сега имам нещо като белег. Не знам дали ще изчезне с времето.
Като изключа гадния спомен от неуспешното поставяне на упойка, си спомням с много мили и добри чувства раждането. Дето се вика, пожелавам на всяка бъдеща мама такова раждане. И на себе си пожелавам още едно (минимум) такова.

Три бременности, три естествени раждания, и трите без упойка, първите две предизвикани, заради преносване, третото - тръгна само. След първото раждане - 49 шева, заради оплитане в пъпната връв и лоши, почти липсващи тонове; след второто - 3-4 шева; след третото - нито един шев; Първо раждане - шаш и паника, нищо не знаех и въпреки това родих без нито един стон и вик, продължи не повече от 2-3 часа; Второто раждане - вече осъзнавах и знаех кога, как и защо всичко се случва, отново с продължителност 2-3 часа и отново без крясъци; Третото раждане - скорострелно и заради това суперболезнено, направо не знаех къде се намирам, нямаше време за нищо, кръв ми взеха в родилна зала между две контракции, влязох в отделението в 1,30ч., в 2,20 вече гушках бебе, без малко да го родя вкъщи, тук отново не крещях.
Възстановяване - след първото - малко по-продължително, заради шевовете; след второто - седмица; след третото - 2-3 дни;